Човечеството е изправено пред глобална криза. Може би най-голямата криза на нашето поколение. Решенията, които хората и правителствата вземат през следващите няколко седмици, вероятно ще оформят света за години напред. Те ще оформят не само нашите здравни системи, но и нашата икономика, политика и култура. Трябва да действаме бързо и решително. Трябва също да вземем предвид дългосрочните последици от нашите действия. Когато избираме между алтернативи, трябва да се запитаме не само как да преодолеем непосредствената заплаха, но и в какъв свят ще живеем, след като бурята премине. Да, бурята ще отмине, човечеството ще оцелее, повечето от нас все още са живи, но ще населим различен свят.
Много краткосрочни спешни мерки ще се превърнат в спасители на живота. Това е естеството на спешните ситуации. Те превъртат на бързи обороти историческите процеси. Решенията, които в нормално време могат да отнемат години на обсъждане, сега се вземат за няколко часа. Нетествани и дори опасни технологии се прилагат в експлоатация, защото рисковете от правенето на нищо са по-големи. Цели държави служат като морски свинчета в мащабни социални експерименти.
Какво се случва, когато всички работят от вкъщи и общуват само от разстояние? Какво се случва, когато цели училища и университети се обучават онлайн?
В нормални времена правителствата, бизнесът и образователните институции никога не биха се съгласили да провеждат подобни експерименти. Но това не са нормални времена.
В това кризисно време сме изправени пред два особено важни избора. Първият е между тоталитарното наблюдение и овластяването на гражданите. Вторият е между национална изолация и глобалната солидарност.
Наблюдение под микроскоп
За да се спре епидемията, цели популации трябва да спазват определени указания. Има два основни начина за постигане на това. Един от методите е правителството да наблюдава хората и да наказва тези, които нарушават правилата. Днес, за първи път в човешката история, технологията дава възможност да се наблюдават всички през цялото време. Преди петдесет години КГБ не можеше да следи 240 милиона съветски граждани 24 часа на ден, нито пък КГБ можеше да се надява ефективно да обработи цялата събрана информация. КГБ разчиташе на агенти и анализатори, тъй като просто не можеше да зачисли по един агент, който да следи всеки гражданин. Но сега правителствата могат да разчитат на вездесъщи сензори и мощни алгоритми, вместо на шпиони от плът и кръв.
В битката си срещу коронавирусната пандемия няколко правителства вече прилагат нови инструменти за наблюдение. Най-забележителният случай е Китай. Чрез внимателно наблюдение на смартфоните на хората, използване на стотици милиони камери за разпознаване на лица и задължаване на хората да проверяват и да съобщават за телесната си температура и медицинското си състояние, китайските власти могат не само бързо да идентифицират заподозрените носители на коронавирус, но и да проследят движението им и идентифицират всеки, с когото са имали контакт. Множество мобилни приложения предупреждават гражданите за близостта им до заразени пациенти.
Този вид технология не се ограничава само до Източна Азия. Премиерът на Израел Бенямин Нетаняху наскоро упълномощи Израелската агенция за сигурност да внедри технология за наблюдение, която обикновено се ползва за борба с терористите, за проследяване на пациенти с коронавирус. Когато съответната парламентарна комисия отказа да разреши мярката, Нетаняху я разреши със „спешно постановление“.
Може да спорите, че няма нищо ново във всичко това. През последните години както правителствата, така и корпорациите използват все по-сложни технологии за проследяване, наблюдение и манипулиране на хората. И все пак, ако не сме внимателни, епидемията може би ще отбележи важен прелом в историята на наблюдението. Не само защото това може да стандартизира използването на инструменти за масово наблюдение в страни, които досега ги отхвърляха, но още повече, защото означава драматичен преход от наблюдение „от орлов поглед“ към „под микроскоп“.
Досега, когато пръстът ви докосваше екрана на вашия смартфон, избирайки дадена интернет връзка, правителството искаше да разбере какво точно натиска пръста ви. Но с коронавируса фокусът на интереса се измества. Сега правителството иска да знае температурата на пръста ви и кръвното ви налягане.
Пудинг в извънредно положение
Един от проблемите, свързани с наблюдението, с които се сблъскваме, е, че никой от нас не знае точно колко сме наблюдавани и какво могат да донесат следващите години.
Технологията за наблюдение се развива с изключителна скорост и това, което изглеждаше научна фантастика преди 10 години, днес е стара новина.
Нека направим следния мисловен експеримент - помислете за хипотетично правителство, което изисква всеки гражданин да носи биометрична гривна, която следи телесната температура и сърдечния му ритъм 24 часа на ден. Получените данни се съхраняват и анализират от правителствени алгоритми. Алгоритмите ще знаят, че сте болен, дори преди вие да сте наясно с това, а също така ще знаят къде сте били и с кого сте се срещнали. Веригите на инфекцията могат драстично да се съкратят и дори да изчезнат напълно. Подобна система може безспорно да спре епидемията в рамките на няколко дни. Звучи прекрасно, нали?
Недостатъкът е, че това ще даде легитимност на ужасяваща нова система за наблюдение. Ако натисна линк към новина на Fox News, а не на CNN, това може да даде информация за моите политически възгледи и дори за моята личност. Но ако може да наблюдавате какво се случва с телесната ми температура, кръвното налягане и сърдечния ритъм, докато гледам видеоклипа или чета материала, може да научите какво ме кара да се смея, какво ме кара да плача и какво ме кара наистина да се ядосвам.
Важно е да запомните, че гневът, радостта, скуката и любовта са биологични явления, точно като треската и кашлицата. Същата технология, която идентифицира кашлицата, също би могла да идентифицира смях. Ако корпорациите и правителствата започнат масово да събират нашите биометрични данни, те могат да ни опознаят далеч по-добре, отколкото самите ние се познаваме, и те могат не само да предсказват нашите чувства, но и да ги манипулират и да ни продават всичко, което искат - било то продукт или политик. Биометричният мониторинг би направил хакването на базата данни на Cambridge Analytica да изглежда като нещо от каменната ера. Представете си Северна Корея през 2030 г., когато всеки гражданин трябва да носи биометрична гривна 24 часа на ден. Ако слуша реч на Великия водач, а гривната му покаже знаци на гняв, той е мъртвец.
Дори когато инфекциите от коронавирус стигнат нула, някои гладни на данни правителства биха могли да твърдят, че трябва да поддържат системите за биометрично наблюдение, защото се страхуват от втора вълна от коронавирус или защото в Централна Африка се развива нов щам на ебола, или защото... Схващане идеята, нали? През последните години се разрази голяма битка за нашата поверителност и право на лично пространство. Коронавирусната криза може да бъде преломната точка на битката. Защото когато хората трябва да избират между личния живот и здравето, те обикновено избират здравето.
Сапунената полиция
Да искаш хората да избират между личния живот и здравето, всъщност е самият корен на проблема. Защото това е фалшив избор. Може и трябва да се радваме както на личния живот, така и на здравето.
Може да изберем да защитим здравето си и да спрем коронавирусната пандемия не чрез установяване на тоталитарни режими за наблюдение, а по-скоро чрез овластяване на гражданите. През последните седмици някои от най-успешните усилия за овладяване на коронавирусната епидемия бяха организирани от Южна Корея, Тайван и Сингапур. Въпреки че тези страни се възползват от приложения за проследяване, те разчитат много повече на обширни тестове, на честно докладване и на доброволно сътрудничество на добре информирана общественост.
Централизираният мониторинг и суровите наказания не са единственият начин хората да спазват полезните указания. Когато на хората се съобщават научните факти и когато хората се доверяват на властите, за да споделят личните си данни, гражданите могат да направят правилните неща за преодоляване на кризата, дори без Биг Брадър да ги гледа през рамото. Самомотивираното и добре информирано население обикновено е далеч по-мощно и ефективно от невежото и подчинено на полицията население.
Помислете например за миенето на ръцете си със сапун. Това е едно от най-големите постижения в човешката хигиена. Това просто действие спасява милиони животи всяка година. Въпреки че го приемаме за даденост, едва през ХIХ век учените откриват значението на измиването на ръцете със сапун. Преди това дори лекари и медицински сестри преминавали от една хирургическа операция на друга, без да мият ръцете си. Днес милиарди хора ежедневно мият ръцете си не защото се страхуват от сапунената полиция, а защото разбират фактите. Мия ръцете си със сапун, защото съм чувал за вируси и бактерии, разбирам, че тези мънички организми причиняват заболявания и знам, че сапунът може да ги премахне.
Но за да се постигне такова ниво на съгласие и сътрудничество, се нуждаем от доверие. Хората трябва да се доверят на науката, да се доверят на властите и да се доверят на медиите. През последните няколко години безотговорните политици умишлено подкопават доверието в науката, властта и медиите. Сега същите тези безотговорни политици може да се изкушат да поемат по пътя към авторитаризма, твърдейки, че не могат да се доверят на обществото да направи правилното нещо.
Обикновено доверието, което е разрушено от години, не може да бъде възстановено за една нощ. Но това не са нормални времена. В момент на криза умовете също могат бързо да се променят. Може да имате неприятни разправии със своите братя и сестри от години, но когато се случи някаква спешна ситуация, изведнъж откривате скрит резервоар на доверие и любезност и бързате да си помагате един на друг.
Вместо да се гради режим на надзор, не е късно да се възстанови доверието на хората в науката, във властите и медиите. Определено би трябвало да използваме и новите технологии, но тези технологии трябва да дават възможност на гражданите. Подкрепям напълно мониторинга на телесната си температура и кръвното налягане, но тези данни не трябва да се използват за създаване на всемогъщо правителство. По-скоро тези данни трябва да ми позволят да правя по-информиран личен избор, както и да търся отговорност на правителството за неговите решения.
Ако можех да проследявам собственото си медицинско състояние 24 часа на ден, щях да науча не само дали съм опасен за здравето на други хора, но и кои навици допринасят за доброто на здравето ми и кои не. И ако имам достъп и анализирам надеждни статистически данни за разпространението на коронавирус, бих могъл да преценя дали правителството ми казва истината и дали приема правилните политики за борба с епидемията. Когато говорим за технологии за наблюдение, не забравяйте, че те по принцип може да се използват не само от правителствата за наблюдение на хората, но и от гражданите, за да правят мониторинг на правителствата.
Коронавирусната пандемия следователно е основен тест за гражданство.
В следващите дни всеки един от нас би трябвало да избере да се довери на научните данни и на здравните специалисти вместо на неоснователните теории на конспирацията и на политици, които търсят изгода от ситуацията.
Ако не успеем да направим правилния избор, може да се окажем, че се отказваме доброволно от най-ценните си свободи, мислейки, че това е единственият начин да опазим здравето си.
Нуждаем се от глобален план
Вторият важен избор, пред който сме изправени, е между националната изолация и глобалната солидарност. Както самата епидемия, така и произтичащата от това икономическа криза, са световни проблеми. Те могат да бъдат решени ефективно само чрез глобално сътрудничество. На първо място, за да победим вируса, трябва да споделяме информация в световен мащаб. Това е голямото предимство на хората пред вирусите. Коронавирусът в Китай и коронавирусът в САЩ не могат да разменят съвети как да заразят хората. Китай обаче може да научи САЩ на много ценни уроци за коронавируса и как американците да се справят с него. Това, което италиански лекар открива в Милано рано сутринта, може да спаси живота на някого в Техеран до вечерта. Когато правителството на Обединеното кралство се колебае между няколко политики, то може да получи съвет от корейците, които вече бяха изправени пред подобна дилема преди месец. Но за да се случи това, се нуждаем от дух на глобално сътрудничество и доверие.
Страните трябва да са готови да споделят информация открито и смирено да търсят съвет и следва да могат да се доверят на данните и прозренията, които получават. Също така се нуждаем от глобални усилия за производство и разпространение на медицинско оборудване, най-вече комплекти за тестване и респираторни апарати. Вместо всяка държава да се опитва да го прави на местно ниво и да прибира каквото и да е оборудване, координираните глобални усилия могат значително да ускорят производството и да гарантират, че животоспасяващото оборудване се разпределя по-справедливо в световен мащаб. Точно както държавите национализират ключови индустрии по време на война, човешката война срещу коронавируса може да изисква от нас да „хуманизираме“ основните производствени линии. Една богата страна с малко случаи на коронавирус трябва да е готова да изпрати ценно оборудване в по-бедна страна с много случаи на зараза, като се доверява, че ако впоследствие нейните граждани се нуждаят от помощ, други държави ще се притекат на помощ.
Може да помислим за подобно глобално усилие за обединяване на медицински персонал. Страните, които понастоящем са по-слабо засегнати, могат да изпратят медицински персонал в най-засегнатите региони на света – хем да им помогнат във време, в което имат нужда, хем да придобият ценен опит. Ако по-късно фокусът на епидемията се измести, помощта може да започне да протича в обратна посока.
Глобалното сътрудничество е жизнено необходимо и на икономическия фронт. Като се има предвид глобалният характер на икономиката и на веригите за доставки, ако всяко правителство действа само на местно ниво, пренебрегвайки останалите, резултатът ще бъде хаос и задълбочаваща се криза. Нуждаем се от глобален план за действие и се нуждаем от него бързо.
За съжаление, в момента страните почти не правят някое от тези неща. Колективната парализа обхвана международната общност. Изглежда няма възрастни хора в стаята. Човек би очаквал преди седмици да види спешна среща на глобалните лидери, която да излезе с общ план за действие. Лидерите на G7 успяха да организират видеоконференция чак тази седмица и тя не доведе до никакъв глобален план.
В предишни глобални кризи - като финансовата през 2008 г. и епидемията от ебола през 2014 г., САЩ поеха ролята на глобален лидер. Сегашната администрация на Америка обаче е абдикирала от позицията си на лидер. Стана ясно, че тя се интересува от величието на Америка много повече, отколкото от бъдещето на човечеството.
Тази администрация е изоставила дори най-близките си съюзници. Когато забрани всички пътувания от ЕС, тя не си направи труда да направи нищо друго, освен да прати уведомление до управниците на Европа. Изобщо не й мина през ума да се консултира с Европейския съюз относно тази драстична мярка. Администрацията на Щатите скандализира Германия, както се твърди, предлагайки 1 милиард долара на немска фармацевтична компания, за да купи монополните права върху ваксина за Covid-19. Дори ако настоящата администрация в крайна сметка промени политиката си и излезе с глобален план за действие, малцина ще последват лидер, който никога не поема отговорност, който никога не допуска грешки и който рутинно поема цялата заслуга за себе си, докато оставя цялата вина на другите.
Ако празното място, оставено от САЩ, не бъде попълнена от други страни, не само ще бъде много по-трудно да се спре настоящата пандемия, но и нейното наследство ще продължи да трови международните отношения за години напред.
И все пак всяка криза също е възможност. Трябва да се надяваме, че коронавирусната епидемия ще помогне на човечеството да осъзнае острата опасност, породена от глобалното разединение.
Човечеството трябва да направи избор. Ще тръгнем ли по пътя на разединението или ще приемем пътя на глобалната солидарност? Ако изберем разединение, това не само ще удължи кризата, но вероятно ще доведе до още по-лоши катастрофи в бъдеще.
Ако изберем глобалната солидарност, това ще бъде победа не само срещу коронавируса, но и срещу всички бъдещи епидемии и кризи, които биха могли да нападнат човечеството през ХХI век.
-----
Мнението е публикувано във Financial Times.
Ювал Ноа Харари e израелски професор по история и автор на три международни бестселъра – "Sapiens. Кратка история на човечеството", "Homo Deus” и „21 уроци за 21 век“
Става известен през 2014 г., със "Sapiens. Кратка история на човечеството”. Книгата изследва човешката история през макропоглед и дава отговор на въпроса защо Homo sapiens става толкова доминиращ вид.
"Тъй като единствено ние можем да вярваме в неща, които са продукт на въображението ни – богове, държави, човешки права, корпорации - ние сме способни да развиваме огромни мрежи от непознати, които да работят за една и съща цел", пише Харари.
MILA.BG призовава: Останете си вкъщи! Пазете живота!
Коментари (0)
Вашият коментар