Ефикасни методи за опазване на психиката при екстремни условия

Да, вирусът е тук - коварен, опасен и невидим. Тест за нашата нормалност, който трябва да издържим. Защото неканената корона все ще разхлаби смъртоносната си хватка и ще ни трябват сили, за да си построим отново едно може би по-различно битие. Преди вируса стресът беше познат, поносим и някак се бяхме споразумели да се търпим и нагаждаме.

Симптомите на тревога и стрес се отключват от редица фактори – генетика, обкръжаваща среда, социално-културни особености. Като цяло, стресът сам по себе си не ни е враг и може дори да стане съюзник в жизнените цикли, стига да е в приемливи дози – в противен случай може да прерасне в паника, а това вече вреди.

В момента не познаваме средата, в която до вчера сме навигирали с лекота и усет. Отвсякъде ни залива информация за зараза, смърт, криза, срив, а ние сме социално изолирани и не можем да общуваме и споделяме пряко мислите си. Не знаем докога, но казват, че е за наше добро, не знаем как ще живеем после, но казват, че ще има ваксина и животът отново ще стане приемлив.

Пред този разтеглив хоризонт на неизвестността, се изправяме пред задачата да се съхраним – физически и психически. Важно е да изведем общите симптоми между повечето хора днес. Общото е това, че човек е изправен пред най-големия си страх – страха за оцеляване. Първият и най-дълбок страх, свързан с физическото оцеляване – да можеш да изпълняваш основните си жизнени функции.

Мозъчните структури, които отговарят за първичния страх се намират в най-вътрешния дял на мозъка и са най-примитивните и първобитни части. Ролята им е от първостепенно значение – те са фундаментални за еволюцията на живота, затова и са скрити толкова дълбоко навътре в нас. В момента тази част на мозъка ни непрестанно пулсира в червено и излъчва сигнал за заплаха.
Но еволюцията си знае работата. Ключовият елемент е, че Животът трябва и ще бъде съхранен.

Когато настъпват промени, за които не сме подготвени, когато изграденият ред и структура на битието ни се сриват, идва ред на защитни механизми, които помагат за съхраняване на психиката. Най-хубавата истина е, че човек разполага с огромен капацитет за преодоляване на всякакви неблагоприятни ситуации. Майката Природа щедро се е погрижила за това.
Няма никаква езотерика в твърдението, че тяло, ум и душа са свързани и си въздействат взаимно. С други думи, физическото, ментално и емоционално тяло на човека са в тясна зависимост едно от друго и ако едното тяло боледува, това е признак, че цялата система е в риск. Когато психиката е подложена на стресови симптоми и е изправена пред необикновена ситуация, невроните в мозъка започват да предават „тревожни импулси“, които оказват въздействие върху хормоните и органите в човешкото тяло, а оттам и върху здравето ни.

В този момент обаче ние си даваме сметка за перфектния механизъм от системи в нашите тела, конструиран от Висшия архитект. Функцията на организмите е да се развиват, а това става чрез адаптация към околната среда, която се проявява в нашето поведение.

Как да се адаптираме към ситуация на стрес, неизвестност и опасност?

Базовите нужди на мозъка са кислород, сън и глюкоза. В среда на изолация, изпълнена със забрани за поемане на чист въздух, ограничаване на движенията и съответно, нарушен сън, следва да се насочим към техники, които ласкаво ни помагат да се справим с предизвикателствата.
Нарочно пропускам познавателни дейности като четене, учене, умствена работа. Те са неизменна част от израстването ни, но идеята ми е да обърна внимание само на онези малки, практични стъпки, които имат благотворен ефект върху тревожния ум и му помагат да се мобилизира за решаване на последващите задачи.

Стесняваме фокуса на внимание, за да пощадим мозъка си от преразход на енергия. Осъзнаваме тук и сега – какво мога да направя в днешния ден, на мястото, което съм. Толкова за момента. Прекрасният ни мозък разполага с ограничен капацитет за обработване на информация. Ако непрекъснато следим новините около краля вирус, мозъкът се претоварва и лишава от ресурси за другите си функции. Филтър на информационния поток и пропускане само на малка част, най-съществената, за възприемане и обработване. Как? По-малко новини, синтез на най-важното.

Управляваме това, което можем. Другото – пускаме го, то остава за по-нататък.
Защо ли – ами защото в този момент това не ни помага, а ние имаме нужда да поддържаме крехко равновесие в условията на криза. Регистрираме случващото се на глобален план и толкова. Действаме в малък мащаб, докъде се простират силите ни. Think globally, act locally. Не е лесно, но е напълно изпълнимо.

Дишане. Умът се успокоява, когато е концентриран върху дишането. Хилядолетните практики на осъзнато дишане заемат все по-важна роля в съвременните психологически терапии – така наречените mindfulness therapies. Което отново приканва да се съсредоточиш в сегашното си състояние, тук и сега. Можем да правим упражнение - опит да се проследи дишането чрез броене, започвайки от 27, цифрата е произволна, назад до 1. Тоест броим 27 вдишвания и издишвания. Ако някой си мисли, че е нищо работа, ще се увери, че не е така. Но си струва усилието, защото умът е ангажиран единствено с това да следи дишането и тази концентрация на вниманието точно върху това го успокоява и прояснява. Тези малки фрагменти на изместване на фокуса зареждат правилно импулсите в мозъка ни и ще ни послужат да взимаме адекватни решение после.

Слушане на музика. Хармоничните звуци са вълни, които достигат до мозъка и оттам се предават на центрове, които активират сетивни или двигателни реакции. Музиката въздейства на емоционалното ни състояние, може да успокои, ободри, възбуди. Хората търсят различни стимули, но основното е емоцията да носи удоволствие. Това усещане за „приятност“ повишава заряда между химичните вещества, които си взаимодействат в тялото – така наречените невротрансмитери. Сред тях са серотонин, допамин и окситоцин – химическите субстанции, които носят радост. При други обстоятелства една прегръдка повишава нивото на окситоцин, днес трябва да набавим тези вещества чрез други способи, сред които е слушането на мелодични звуци.

Пеене – пеенето повишава вибрацията на организма като цяло, активира мозъка, подобрява кръвообращението и най-важно за днешната ситуация – разширява капацитета на белите дробове. Дишането при пеене е по-дълбоко, поема се повече кислород, а това от своя страна развива дробовете. Да си тананикаме изглежда толкова просто, че човек не се замисля за позитивите, които това носи. А има смисъл, мозъкът го оценява.

Лек танц или поклащане в ритъм – опорно-двигателната система ликува. Изпълнява присъщи функции, чувства се полезна и умее да благодари, като намалява сковаността. Изпълнява командите на мозъка – движение с крака, сега с ръката, и се получава синхрон между тялото и ума.

Готвене – вирусът се бои от топла, мазна или люта храна. Готвенето се разглежда като вид терапия, защото умът отново е концентриран в конкретни задачи - миене, рязане, подготвяне. Човек може да се изненада, като си даде сметка, когато ястието вече е сготвено, че не се е сещал колко хора са си отишли от този свят в последните няколко часа. Друго предимство на готвенето е свързано с мириса на добре приготвена храна. Всеки помни любими аромати от детството си – на чушки, кифлички или други миризми, които са се запечатали завинаги някъде там в паметта и носят приятни усещания. Обонянието е ключово сетиво, древно и примитивно, непосредствено свързано в мозъка със системата, отговорна за емоциите, за разлика от другите сетива.

Затова и ароматерапията също е от ключово значение за положителната нагласа на мозъка.

Смях – смехът внася баланс в тялото и ума, и гони тревогата. Смехът намалява нивата на кортизол – хормонът на стреса. Самият акт на смеене или проява на вид хумор освобождава ендорфини, които от своя страна изпращат невротрансмитери на удоволствието към мозъка, а това създава усещане за наслада. Дейността на имунната система се подобрява чрез промяна в честотите в импулсите, изпращани от мозъка. Така че всяка комедия или вид изкуство, което те кара да се смееш или дори само усмихваш – дава сили на организма да преодолее тревожни състояния.

Накрая и нарочно, защото вярата е съкровена и има различни измерения за отделните индивиди, молитвата притежава огромна сила. Дори само да си дадеш сметка какво имаш, какъв си и да благодариш за това, да си кажеш, че си достойно същество и се цениш, дава смисъл на живота ти и изпраща значимо послание някъде там високо.

Затова без страх, с отговорност и обич, с хумор и адекватни мерки да следваме живота си. Вирусът ще постои, ще се огледа тук там, ще се развърти, ще иска да е в светлината на прожекторите, но в един момент ще усети, че силата му е намаляла и ще си тръгне. А ние хората ще сме по-силни и по-осъзнати за настоящето и за бъдещето на следващите поколения.

Завършвам с любимата ми притча. Ученикът отишъл при Учителя с пеперуда в шепата си, за да го изпита. Попитал го: „Учителю, пеперудата в ръката ми жива ли е или мъртва?“. Мислел си: „Хванах го натясно. Ако ми каже – жива е, ще я стисна в шепата си и ще умре. Ако отвърне – мъртва е, ще я пусна.“ И чакал отговора. Учителят благо го погледнал, усмихнал се и казал: „Всичко е в твоите ръце.“