Най-смъртоносните пандемии в историята на човечеството

Историята познава редица смъртоносни заболявания - от свинския грип до Черната смърт, отнели милиони човешки животи. Новият коронавирус, появил се в китайския град Ухан, буди сериозни опасения, след като жертвите му достигнаха 170 души. Смъртността от него обаче "бледнее" в сравнение със страховитите пандемии в миналото, някои от които са застрашавали цели континенти. Кои са те припомня британският в. "Дейли стар".

Свински грип

Когато се говори за грип, в девет от десет случая става въпрос за настинка, която може да наложи ден или два отсъствие от работа. Пандемията от свински грип от 2009 г. обаче отнема минимум 285 000 човешки живота, като се смята, че броят на жертвите може да е 580 000.

За разлика от предишни пандемии свинският грип се сблъсква с мощта на съвременното здравеопазване, но въпреки това причинява повсеместна смъртност.

Причинител на болестта е нов щам на грипния вирус H1N1 - виновник и за пандемията от испански грип (1918), която остава една от най-смъртоносните в човешката история.

Други щамове на същия вирус, причинили азиатските грипни епидемии през 1958 и 1965 г., също отнемат милиони човешки животи, но като цяло процентът на смъртност е по-нисък.

Юстинианова чума

Произлязла от Китай, бубонната чума за първи път достига Европа около 540 г. след Христа. Болестта върлува на континента в продължение на 200 години. Смята се, че по това време населението на Европа е намаляло с около 50 процента.

Според историка Прокопий в пика си чумата убива по 10 000 души на ден в Константинопол. Тъй като няма място за погребване на телата, а и близките на покойниците се страхуват да ги заравят, улиците са осеяни с купища трупове и градът "мирише на смърт", разказва историкът.

Едва ли някога ще се узнае действителният брой на жертвите на Юстиниановата чума. Смята се, че тя е отнела между 25 милиона и 50 милиона човешки живота, което я прави една от най-смъртоносните.

Черна смърт

Черната смърт, вилняла из Азия и Европа през 40-те и 50-те години на 14-и век, е една от най-заразните пандемии в човешката история. Предполагаемите й жертви са между 75 милиона и 200 милиона.

Историците смятат, че появилата се в Китай бубонна чума е пренесена по Пътя на коприната през Крим до Европа.

Счита се, че по това време глобалното население е 475 милиона души. Черната смърт свежда броя им до около 350 милиона. На човечеството са необходими 200 години, за да се възстанови.

Норвежкият историк Оле Бенедиктов смята, че пандемията е отнела двойно повече човешки живота и е "отнесла" около 60 процента от населението на Европа.

Незначителни огнища на болестта продължават да възникват в Европа до 19-и век, а в САЩ поне до 1908 г. През октомври 2017 г. най-смъртоносната епидемия от чумата в наши дни поразява Мадагаскар. Заразени са хиляди, жертвите са 170.

Едра шарка (вариола)

Пандемията от едра шарка е сред малкото "добри новини" - вирусът, който я причинява, е напълно изкоренен.

Преди да бъде елиминиран благодарение на имунизационна програма, започнала през 60-те години, вирусът отнема най-малко 300 милиона човешки живота само през 20-и век.

Заболяването датира от векове. Свидетелства за него са открити в тъканни проби от египетски мумии. До 18-и век около 400 000 европейци умират годишно от едра шарка, като още по-голям брой ослепяват или остават обезобразени.

В хода на дългата си история едрата шарка се превръща в едно от първите биологични оръжия, използвано например през 50-те години на 18-и век от британците в борбата им срещу французите и индианците за господство над Америка.

ХИВ/СПИН

Синдромът на придобитата имунна недостатъчност (СПИН), причинен от човешкия имунодефицитен вирус (ХИВ), започва с кратко заболяване, което може да бъде сбъркано с лек грип и след това да остане дълго време в латентно състояние. Така носителят несъзнателно може да зарази много други жертви.

Информация за зараза със СПИН - 5 случая в САЩ, за първи път е изнесена на 5 юни 1981 г. До края на 1982 г. е съобщено за 771 случая. През същата година 618 от жертвите умират.

Към настоящия момент броят на заразените с ХИВ е от порядъка на 40 милиона души. Откакто вирусът е идентифициран, смъртните случаи са 35 милиона.

Първоначално се смята, че вирусът засяга мъже със хомосексуална ориентация. Впоследствие се разбира, че обхватът му е по-широк. ХИВ може да се предаде чрез заразени кръв, други телесни течности и дори чрез кърма.

Счита се, че вирусът за първи път се е появил при маймуни в Африка през 20-те години на миналия век. Най-засегната от ХИВ остава Субсахарска Африка.

На този етап няма лечение или ваксина. Благодарение на забавящите развитието на заболяването терапии, страдащите могат да очакват почти същата продължителност на живота като здравите хора.

Испански грип

През 1918 г. светът все още се възстановява от опустошителната война в Европа. По същото време се появява нов щам на грипния вирус H1N1, който заразява 500 милиона души по света, в това число и в някои от най-отдалечените райони на планетата. Днес се смята, че испанският грип е отнел живота на минимум 50 милиона души, като е възможно жертвите му да нахвърлят 100 милиона.

Училища и театри остават затворени през 1919 и 1920 г., като някои от тях се използват като временни морги.

Произходът на пандемията е проследен до военно-полеви лазарет във Франция. През 2014 г. историкът Марк Хъмфрис допуска, че неин източник са около 96 000 китайски работници, наети да копаят окопи за британската и френската армии. Грипът е наречен испански, тъй като вестниците в неутрална Испания не са засегнати от военна цензура и бързо разпространяват новината.

Испанският грип изчезва почти толкова бързо, колкото се появява. Смята се, че вирусът е мутирал в по-малко смъртоносна форма. Точната истина така и не е изяснена.

(От БТА)