На 24 април 1991 г., по време на дебатите за досиета в VII ВНС Колев, предизвикан от публикация във в. „Факс“ и преди официалните разкрития на Комисията, взима думата като депутат. Тогава заявява:
„Аз вчера бях свидетел на страхотни драми, съдби и ужаси, които и вие, а и голяма част от българския народ видя и които не бих искал да коментирам по простата причина, че аз излизам тук днес, че аз не съм нито мъчен, нито бит, нито съм бил в затвора, макар че по едно време целият български народ, не зная защо, говореше точно това. Вероятно по някаква презумпция, свързвайки нещо с мен и т.н.
Но не искам да се задълбавам в тези неща, просто искам да осведомя, че върху мен не е употребяван никакъв натиск, но аз да участвам в решаване на съдби, в пътувания в чужбина на отделни хора, аз да решавам кой да отиде в затвора и кой да не отиде, аз да решавам, с други думи, живота на някого, съдбата на някого – не, уважаеми господа, това просто е смешно!
Извинявайте, защото професията ми се занимава със съвсем други неща, а дето се казва, пък и никога не съм се стремил към генералния щаб на управляващите театъра, киното и изкуството. Аз бях един обикновен труженик, но този труженик без каквито и да е други помощи, излязъл от едно обикновено шивашко семейство, имаше
наглостта да стане име – име, което децата знаят.
Извинявайте много, в Държавна сигурност да си създал това име, не може. В дадени моменти аз се оказах за някои хора на неподходящата страна. На другата страна. Аз не се сърдя на никого, който ме упреква. Това си е негово право, но искам никой да не се сърди на моето право на избор. Затова, дето се казва, се радваме и на малкото, което става в нашия живот.
Аз не бях враг. Нито преди, нито сега. Аз съм човек, който с професията си, която мога, и с нещото, което мога, гледах, уважаеми дами и господа, да донеса малко радост на този изстрадал народ. Това мога, това и правя.”
И действително, Тодор Колев се постара така да развесели своя народ, че всичко да му е простено.
В личния си живот и в любовта си комикът намира истинската хармония след два разтрогнати брака – в лицето на своята Мария, която приживе определя за жената на живота си. Любовите на Адама обаче определено заслужават отделни томове. До разделите си самият той признава, че е стигал, когато не е посмявал да сподели на своите половинки откровено – че може би не им е бил съвсем верен.
„В нашата професия животът предлага такива жени, на които е трудно да се устои! – не крие Колев. – Случвало се е да сме на снимки месец-два. Или пътуваме в чужбина за по-дълго. Може да се почувстваш самотен. В крайна сметка имам максима, че
да спиш с умна жена е все едно да спиш със самия ум.
И на първо място слагам ума, интелигентността и забавността на жената.“
С Мария комикът се запознава на купон и веднага научава нейната нелека житейска история. Тя се е завърнала у нас от Америка, където още 5-годишна нелегално е изведена от страната в сандъка на цирков фокусник, скрита под двойното дъно. Русокосата девойка сякаш моментално омагьосва господина с опасния чар, но пък той си казва, че дамата е твърде млада за него и двамата взаимно ще вземат да си съсипят живота.
Отново ерген, Адама започва да издирва Мария, защото разбира, че е била засечена в Благоевград. Намира вилата й, но нея я няма. Оставя бележка: „Върнах се от Канада. Искам да те видя“, плюс телефона и адреса си. Любимата му обаче не може да чете ръкописно, но намира начин да разбере този зов и се стига до съдбовното обаждане. Щом чува гласа й, Колев си казва:
„Дотук бе с ергенлъка ти, Тошо“.
В следващите години двойката ще се подкрепя без резерви в добро и лошо. Не така, както с Йорданка, у която винаги имало известно подозрение към закъсненията на комика. Това се потвърждава и от любопитната история около създаването на хита „Как ще ги стигнем американците?“
Много от песните на Колев са се раждали по шосетата. Веднъж след концерт с оркестъра на Чалашканов актьорът се връщал сам с колата през нощта, докато слушал „Лет ит би“ на „Бийтълс“ в изпълнение на Рей Чарлз. Мислел си за изключителния й аранжимент, за начина, по който Рей я изпълнява и...
„Бийтълс“ имат много здраве – Из „Варненското софиянче от Шумен: Житие и страдание грешного Тодора“. – И както си пътувам, ми хрумва първият стих: „Как ще ги стигнем американците?“ Казвам си, не трябва в никакъв случай да изпусна момента и подредих първия куплет: „Как ще ги стигнем американците, че и задминем, кога? Уважаеми дами и господа, направо се чудя как е възможно това!”
Казвам си: стоп! Не бива да го забравям, на път съм да напиша нещо добро, особено пък на тази мелодия. Започвам да търся осветено място. След Перник, на първия паркинг вдясно от шосето бяха наредили караванки с осветление. Спирам там, записвам това, което вече съм понагласил, започвам да глася втория куплет: „Да ми откраднат чистачките от моята малка кола. Как да я карам нататък във тази гъста мъгла?”
Усещам, че става. За мен мярката е, когато започна сам да се смея на глупостите си. Разсмея ли се, значи ще стане, отдавна е проверено.”
и си повтаря – става, става, става.
Абе изобщо губи представа за времето и много закъснява. Чалашканов отдавна вече се е прибрал вкъщи.
„И жена ми му се обажда да пита аз къде съм. Той дори се изплашил да не би да ми се е случило нещо. Прибирам се към 12 и половина, казвам „добър вечер“, но усещам, че ме гледат с лоши очи – къде съм бил досега?
– Откъде се връщаш?
– Как откъде, от концерт.
– Не може да бъде. Той е свършил преди повече от три часа.
Аз, възбуден, щастлив, радостен казвам на Данчето, че сега ще разбере какво съм правил. Разказвам й как, пътувайки, съм бил осенен от идея и съм спрял на шосето да пиша текста.
– Децата спят и няма нужда да измисляш глупави обяснения.
– Добре, момент, чуй какво интересно нещо съм написал. Нали знаеш песента на „Бийтълс“?
Взимам китарата и започвам да пея, а Данчето стои, гледа ме, в очите й има само учудване – как може до такава степен човек да лъже?!“
После, след като песента се превръща в нещо като химн, където и да отиде нейният автор, някой около него започва да тананика „Как ще ги стигнем...“. При един такъв случай в Канада Колев използва възможността да си го върне на жена си и на свой ред да й трие сол на главата: „Чуваш ли, пеят песента, която написах в онази нощ, когато ти не повярва защо съм закъснял и ми вдигна скандал. Дори хората в Америка я знаят.“
Днес надали ще се намери някой, който да не може да припее и друго култово творение на българския Чаплин.
„Там, дето поисках, бях,
взех колкото пожелах...
Днес питаш ме ти
аз не съм ли бил фалшив герой.“
И стъпките на Тодор Колев „стоят по пясъка“ и той остава завинаги един от най-истински обичаните родни артисти. Затова днес с право нехаем за човешките несъвършенства на тази легенда.
В служба на изкуството и чрез силата на смеха Адама пречисти своята публика и я извиси над делника.
„И така, както чрез престъплението на едного дойде осъждане на всички човеци, тъй и чрез правдата на Едного дойде на всички човеци оправдание за живот“ (Рим. 5:18).
* в буквален превод от италиански – сладко нищоправене
Коментари (0)
Вашият коментар