Тази красива история е за Цукахара Бокуден, самурай от Япония от XVI век. Той практикувал бойни изкуства, бил известен с таланта си, но популярността си дължал на своята мъдрост.
Историята разказва, че Бокуден имал три деца. Искал да ги тества, за да види колко предпазливи са. За целта той сложил тежък предмет върху вратата и я оставил частично отворена. След това повикал най-големия си син Хикоширо, който бил обичан от всички.
Историята разказва, че когато баща му го извикал, той се приближил до вратата и я побутнал внимателно. Хикоширо забелязал, че е по-тежка от обикновено и преценил, че нещо се е променило.
Той внимателно опипал горния ръб на вратата и открил тежкия предмет, който внимателно свалил. Бокуден останал доволен от сина си, но не го показал. По-късно наследникът му напуснал стаята, но върнал тежкия предмет там, където го бил намерил.
Няколко дни по-късно Бокуден искал да тества втория си син по същия начин. Хикогоро бил пъргав и сръчен. Не бил предпазлив или внимателен, подобно на по-големия си брат, но бил много сигурен в себе си и уменията си.
Бащата повикал сина си в стаята. Хикогоро, без да се замисли, отворил вратата. Предметът паднал, но момчето било толкова пъргаво, че успял да го хване във въздуха. След това го върнал на мястото му. Бокуден го погледнал замислен.
Дошло време да тества най-младия си син - Хикороку. Той бил най-импулсивният от тримата, но и най-щастливият и обичащ. Бокуден го обичал много, но се притеснявал, че не е в състояние да премине теста. И бил прав. Бокуден извикал момчето.
Хикороку се втурнал към вратата и я отворил ентусиазирано. Предметът паднал и ударил чонмажа му (традиционна японска прическа). Историята разказва, че когато синът усетил, че нещо се удря в кока му, той извадил меча си и разрязал предмета на две, преди да се удари в земята. Тогава той се засмял, чувствайки се горд от реакцията си.
Бокуден обаче се притеснявал от реакцията на най-малкия си син. Той вярвал, че такъв импулсивен човек само ще донесе позор и разруха в дома му. Традицията повелявала Бокуден да остави без наследство най-малкия си син, тъй като поведението му показвало липса на информираност и мъдрост.
Бокуден обаче извикал тримата си синове и им разказал история за нещо, което му се е случвало години преди това. Той имал ученик, който бил по-бърз от всички - както психически, така и физически. Той бил свикнал винаги да печели в битка.
Един ден се разхождал по една от улиците на селото и вървял край един много нервен кон. Когато животното усетило присъствието на ученика, той го ритнал. Младежът бил толкова пъргав, че успял да избегне удара с бързината на котка. Всички свидетели на случката аплодирали уменията му.
Същия ден ученикът видял Бокуден и с гордост му разказал какво се е случило. Учителят изслушал внимателно, но когато стажантът завършил разказа си, Бокуден го изгони. Той казал, че никога повече не иска да го вижда. Всички били смаяни. Защо техният господар не оценил ловкостта на своя ученик?
Тримата синове на Бокуден слушали историята му със запленено внимание. Най-големият син останал тих и сякаш размишлявал над това, което е чул. Средният син изглеждал заинтригуван, но най-малкият син изглеждал объркан и неспокоен. „Защо се отърва от такъв опитен човек? Притесняваше се, че той ще заеме мястото ти ли?” попитал той.
Бокуден отговорил: „Човек, който не е в състояние да предскаже опасност, а само реагира на нея, не заслужава да бъде мой ученик. Ако беше мъдър човек , никога нямаше да ходи толкова близо до коня”.
Тримата синове замълчали. Вторият и най-малкият син разбрали поуката, без баща им да се налага да го обяснява, и напуснали стаята с увиснали от срам глави.
Коментари (0)
Вашият коментар