Вдъхновяващата история на Анета Савова - бивш банкер, днес ментор на успешни жени

Това, към което се стремя на този етап, е дълбочина и спокойствие – тази вътрешна центрираност, която създава устойчива граница между теб и околния свят и ти дава възможност да преодоляваш по-лесно нещата. Някои жени я добиват в резултат на целия си живот, когато станат на 80 – мъдростта, дошла в резултат на житейския опит. Сега живеем много по-бързо и имаме повече достъп до осъзнаване, и е ценно да развием тази мъдрост колкото се може по-рано, защото тя ще направи живота по-спокоен и интересен. За мен този вътрешен център е нещото, към което се стремя оттук нататък.

Дали е устойчиво възможен този център?

Да имаш център не означава, че няма да се случват неприятности, че няма да плачеш и че няма да си на колене. Но жените често се осъждат, когато това се случи, защото очакват, че трябва да имат решение веднага. Трябва веднага да се издърпат. Наличието на център за мен е нещо много по-различно – това е способността да знаеш, че въпреки че в момента е много тежко и ти си на “пихтия”, в някакъв момент всичко ще бъде наред за теб. Ти не знаеш как, не знаеш кога, не знаеш какво ще бъде решението, не знаеш как ще постъпиш утре, но си абсолютно убедена, че каквото и да направиш, ще бъде най-доброто за теб.

Мисля, че е крайно време жените да обърнат егоистичен поглед към себе си, защото това ще ги държи на повърхността в моментите, когато е трудно.

Задължителни ли са кризите и оздравителни ли са?

Опасявам се, че да. Не познавам жена, която да не минава през тях. При някои жени кризите се навиват като спирала и това се случва, вярвам, защото не обръщаме внимание на сигналите, които и телата, и подсъзнанието ни дават. Кризи винаги ще има - вярвайте ми, казва ви го банкер:) Абсолютно съм убедена, че след тях ние ставаме по-добри за себе си и се изкачваме на следващо ниво в развитието си. Теоретично се казва, че развитието ни като личности може да се случи по два начина – или чрез кризи и преодолявания, или когато се почувстваме вдъхновени и мотивирани и последваме този зов. Не познавам хора, които да са постъпвали системно по втория начин. Обикновено ние ставаме по-добрата версия на себе си и можем да сме лидери само след криза, в която сме издълбали дъното, опознали сме го, и чрез това сме осъзнали по-добре себе си и истинските си качества.