Как един банкер става и психолог, и мотивираща личност за все по-голям кръг от жени, и преподавател по личен успех?
Тръгнах по този път с въпроса „Какво не е наред с мен?“. Бях се самодиагностицирала с депресия през 2008 г. Наблизо до офиса ми имаше книжарница – няма нещо, което да не съм изчела там. На касата често са ме питали „Вие психология ли учите?“ Всъщност нямах депресия, имах несъответствие между начина си на живота, темпото, с което живеех, и нещата, които ме вълнуваха. Интересът ми към историята, жените, религията, социалните движения и политиката в добрия й смисъл надделя. Трансформацията започна с изследване на това, което ме интересуваше, защо то е различно от това, което вече правех, опря до това да изживея моя път на трансформация, а той беше бавен, отне ми близо пет години, в които създадох нова идентичност за себе си.
Мисля, че ти много харесваш жените и това ти е помогнало да извършиш тази промяна. Какви истории минаха през теб и те вдъхновиха най-силно, откакто създаде Академията?
Историите, които наистина ме вдъхновяват, са историите на провалите, на трудностите, на преодоляванията. За тях не се говори достатъчно. Винаги очакваме хубавия край, а на мен ми се иска да говорим повече за трудностите и за предизвикателствата, с които се сблъскваме, защото тях ги има и те са ежедневие. Когато се създава тази фалшива реалност с щастлив край, успех и захаросаност, жените остават с впечатлението, че на тях нещо не им е наред. Всъщност когато една жена е преодоляла нещо – дали е фалит, развод, смърт, болест или аборт, това са тежки моменти, които всъщност ни прераждат. Какво ще се случи след това зависи от начина, по който ние преминаваме през тази тера инкогнита, която създава новото ни Аз. Ако знаехме, че това е нормално и то съществува, щяхме да се чувстваме много по-уверени и спокойни, че след това идва нещо по-добро. И щяхме по-спокойно да минаваме през кризисните моменти. Ние гледаме да ги заметем набързо, за да покажем, че сме силни жени и че се справяме.
Историите на трудностите и на паденията са историите, които си струва да се разказват
защото от тях се учи много. Жените се учат най-лесно от други жени – чувстваме се комфортно, спокойно, в защитена среда, не се налага да се доказваме – в такава една среда е по-лесно да бъдем най-доброто от себе си.
Коментари (0)
Вашият коментар