Тя е анестезиолог със сериозен опит. Работила е години наред в една от най-тежките и отговорни области в медицината – кардиохирургията. Днес е анестезиолог в друга област, като признава, че така й е по-лесно да съвместява работата с грижите за двете си деца и да намира време за себе си и за своите хобита. Когато свали лекарската престилка, Мария обичайно яхва колелото и отива вкъщи да прави... торти!
Нейният блог „Мери Шик“ е като празнична витрина на виенска сладкарница – шарените и сладки творения сякаш са дело на цял екип от кулинари, а всъщност тяхната създателка е научила всичко сама – между две сърдечни операции.
- Казват, че лекарите така задълбават в своята материя, която е безкрайна, че спират да развиват всякакви други хобита, но ти опровергаваш тази теория. Мария, как така лекар има блог за торти и е толкова известен с това си занимание?
Когато завърших, вниманието ми беше изцяло ангажирано от професията ми. Имах силна амбиция да успея, още повече, че поех в една по-специфична и по-рядка област. Дълго след като завърших, още не бях взела специалност. Кардиохирургията е по-различна от всички останали области и като анестезия си има специфики. Реанимацията също е по-сложна. Това да успея ми отне доста време, но бях силно мотивирана да се справя. От друга страна,
не съм човек, който може цял живот да се занимава само с едно и също нещо
- Как се отключи тази кулинарно-дизайнерска страст?
- Майка ми беше и е отлична готвачка и вкъщи винаги сме правили много сладкиши. Отдавна събирах рецепти. По едно време из интернет започнаха да се появяват снимки на торти, украсени с фондан. Тогава и двете ми деца бяха малки и започнах да любопитствам дали мога да правя такива торти за тях. Като начало пробвах за рождения ден на малката ми дъщеря през 2008 година - фигурките за онази торта направих от марципан, донесен от Холандия, и ги оцветих с боя за яйца, защото друга нямаше. После открих, че относно декорирането на торти има много информация в интернет. Изчетох всичко възможно и като попаднах на първите магазини за такива неща, имах чувството, че съм открила топлата вода. Междувременно се запознах с няколко жени, които изпитваха същата страст като мен. До днес поддържаме контакт, а някои от тях направиха от тортите свой успешен бизнес.
- Как в началото съвместяваше амбицията си в медицината и страстта към тортите?
- Тогава беше един период, когато имаше известен отлив в амбициите ми в медицината. Когато се роди малката ми дъщеря, почувствах, че ми е много тежко. Имах много дежурства и спешни повиквания посред нощ, непрекъснато трябваше да има човек, който да може да поеме грижите за децата в такива случаи. Понеже и мъжът ми тогава работеше на същия режим, а и в същата болница, ние бяхме в постоянно напрежение от организацията кой кога ще се прибере и кой как ще се погрижи за децата. Тогава минах на 6-часов работен ден и си тръгвах най-късно в 4 от болницата. В този период имах повече време за тортите.
- Имаше ли проба-грешка в правенето на тортите, когато започна?
- Първите бяха изцяло проба, но те бяха за моите деца и им се радвахме много. Бяха тотална грешка и като използване на боите, и като конструкция. Сега, като ги гледам, ми е малко смешно дори.
За блога ме вдъхнови една съседка, която ме помоли да направя торта за нейния син. Впоследствие ми повтаряше често, че трябва да започна да правя повече торти и за други хора. Тя ме подтикна и да направя блога и ми съдейства да го оформя. Започнах с публикуването на снимки на тортите ми, но си дадох сметка, че това е просто самореклама. Реших, че
единственият смисъл е да правя снимките „стъпка по стъпка“ и да обяснявам начина на правене, за да мога да бъда полезна
Коментари (0)
Вашият коментар