Много внуци, кучета, къща, голям двор. Но не си представям спокойствие. Нямам нужда от спокойствие. Обичам да съм в движение, да имам 1000 идеи в главата си, които чакат да бъдат реализирани. И старините така си ги представям.
Супер на шега. Бях в майчинство с третия ми син и той беше на 5-6 месеца. Гледах по телевизията наши сладкари, които бяха взели второ място на световен конкурс. До този момент нищо не знаех нито за торти, нито за сладкарски фондан. Нямах нито кулинарно, нито художествено образование. Страшно се впечатлих от тези хора, които в ефир направиха патенце от фондан. Реших, че и аз ще се пробвам. Дори нямах идея откъде може да се купи захарно тесто. Изкупих пластилина от кварталната книжарница и започнах да тренирам с него в продължение на два месеца. Когато направих първата си торта - беше за рождения ми ден на 3 март, никой не повярва, че е мое дело. Беше с рози и с панделка от захарно тесто. Дори най-близките ми не повярваха, че аз съм я правила. Така се започна. Година по-късно получих и първата си поръчка за торта. После поръчките заваляха. За половин година бях станала толкова популярна, че понякога на ден получавах по 30 запитвания за торти. Две-три години се занимавах интензивно с поръчки, но нямах никакво време нито за съпруга ми, нито за децата и това ужасно ми тежеше. Една вечер мъничкият дойде при мен, искаше да го гушкам, а аз го отпратих, защото бях заета с поредната торта. Той каза: "Ясно, значи обичаш тортите повече от мен!" Ревнах с глас и дотам бях. Продължих да правя торти само за най-близките ми.
При мен проблемът е, че имам желание да направя хиляди неща, но ги оставям за последния момент. Но когато той настъпи, успявам да се мобилизирам и да сътворя чудеса в рамките на два-три дни.
Предполагам, че докато го правиш, и умора не усещаш?
Никаква умора! Точно обратното - самозареждам се. Колкото повече неща правя, за толкова повече имам сила. Ако и работата ми спори, се ентусиазирам страхотно!
Без него нямаше да съм наполовина това, което съм. Принципно съм изключително самостоятелен човек. Мразя да занимавам хората с моите проблеми и да чакам някой да ми свърши работата. Но без човек до себе си не бих могла да живея, защото имам нужда да обичам, да споделям и да усещам подкрепа. В очите на много хора изглеждам силна жена, което е вярно, но съм и изключително емоционална. Когато ме наричат "нечовек" или "супермама", според мен е заради това съчетание в характера ми. Често плача, но никога не се предавам и не падам духом. Плача си тайничко, за да не разстройвам хората, които ме обичат. Опората в моя живот е Пламен - без него не си се представям. Обича ме и ме подкрепя безрезервно. Няма нещо, което да съм казала, че искам да направя, и той да не ме е подкрепил. С него винаги сме отбор. Дори да сме на различни мнения във възпитанието на децата, пред тях сме едно. Заради това също го уважавам безкрайно.
Не, не мисля. По никакъв начин не мога да кажа, че обичам нея повече от братчетата й, че съм се зарадвала повече, когато съм видяла на видеозона, че е момиче. Не мога да разделя децата по пол или възраст. Ще я отглеждаме по същия начин, по който и батковците й – с цялата си любов, грижи и внимание.
Разкажи ми за трудните моменти през годините - кои бяха те и необходими уроци ли дадоха?
Всяка трудност те учи на нещо добро и колкото и да е изтъркано, те прави по-силен. Същото е и с грешките. Винаги си признавам грешките, колкото и да ми е неприятно, и пред себе си, и пред хората, които съм наранила, и се старая да си взема поука. Имала съм много трудни моменти - може би най-тежкият беше бебето, което загубихме. Тогава бяхме и супер зле финансово- имахме буквално 2 лева в джоба и се чудехме мляко за другото бебе ли да купим, хляб за нас ли. Беше супер потискащо! Но всяко зло за добро! Загубата ме накара да гледам на децата с още повече любов. Ако първия съм го приемала по-скоро като даденост, като реализирана мечта, всяко следващо дете приемах като божи дар. Освен това разбрах, че със съпруга ми можем да се обичаме и в трудни моменти. Много семейства се разпадат при най-малката криза, вместо да се сплотят и заобичат още повече. Тежките моменти са необходими изпитания.
У дома е голяма лудница, колкото и да се опитвам всичко да ми е изрядно. Понякога мивката прелива от чинии или 10 перални чакат да бъдат изгладени. Но гледаме да живеем така, че да ни е приятно, готино. Доста сме щури и това, което ни крепи във всеки момент, е хуморът. Вкъщи се смеем много, имаме свободен език и открито говорене. Нямаме теми-табу.
Съпругът ми помага много - мие чинии, пазарува. Изцяло се справя с прането и простирането. Вкъщи няма чисто женска и чисто мъжка работа. Децата ми са мързеливички, но това е моя грешка. Ще ми се да са по-инициативни, да се включват в домакинството, без да ги юркам. Хубавото е, че работата и задълженията не ми тежат. Гледам всичко да правя с удоволствие и желание, колкото и тъпо да звучи "да миеш чинии с желание". Освен това животът ми не е само домакинство и майчинство. Хората си мислят, че като имам пет деца, по цял ден се въртя около тях и нищо друго не ме интересува. Напротив – имам си и личен, и социален живот. Излизам с приятелки, имам си моите неща, интереси, удоволствия.
Исках да си направя ателие за родители и го кръстих "Буболинче". Идеята ми беше да се събираме бъдещи и настоящи майки. Исках да организирам срещи и за татковци, но българските майки се оказаха много ревниви. Казаха, че никоя майка няма да си пусне мъжа да ходи на нещо подобно, а според мен мъжете се вълнуват и имат нужда. Когато големият ми син беше бебе преди 18 години, в градинката имаше само майки. Сега вече половината бебета ги разхождат татковци. Едно време се считаше, че майката си ги ражда, тя ги отглежда, тя ги възпитава, за всичко отговаряше тя. Докато сега според мен нещата са се нормализирали и бащите са приели своята роля наравно с майките. Много исках татковците да са част от ателието, но така и не успях нито една група от татковци да събера. Основната идея е да предам на родителите всичко, което съм научила, но не от интернет, от джипито или от книги, а от личния си опит. В отглеждането на деца също има хиляди хитринки, до които стигаме само с опита. Никога не съм се мислила за перфектна майка, но наистина съм понаучала доста за отглеждането на децата. Мотото ми е, че добрата майка е щастливата майка. Ако една жена е щастлива, тя е спокойна, вярва в себе си, сияе. На това искам да науча майките.
Аз не се имам за красива. Като бях студентка един приятел ми каза „Ти не си красива. Ти си очарователна и женствена, което е много по-яко от това да си просто красива.“
Мисля, че красотата е състояние на духа. Щастието ни прави красиви. Аз искам да съм щастлива, дори понякога това да изглежда доста егоистично. Дали ще зарежа чиниите и ще си играя с Бела два часа, или ще отида на фризьор, няма значение. Важното е, че правя това, което ми е приятно, без да се чувствам виновна в края на деня. Това е основната грижа, която полагам за себе си - да бъда щастлива. За суетене около външния ми вид нямам много време. Не се гримирам, а когато сложа малко сенки и спирала по някакъв повод, най-малкият ми казва, че съм се изцапала. Ходя на фризьор веднъж на един-два месеца, от време на време - на козметик. Но винаги се старая да изглеждам прилично, защото това е уважение към самата мен. А и не искам да излагам съпруга и децата ми. Искам, като ме видят на улицата, с гордост да викнат: "Това е мама". Веднъж на Орлов мост срещнах Денис и негови съученици и после децата му казали: "Майка ти е много яка мацка!" Той беше горд от тази история, аз – двойно повече. Това също прави децата ми щастливи - че имат готина майка, която приятелите им харесват.
В апартамент 119 квадрата - в детската стая са трите големи момчета - Денис, Давид и Девин, а в спалнята, която не е никак голяма, сме аз, съпругът ми, Дамян и Бела, която спи между нас на спалнята. На нас не ни пречи, много е готино. Нямахме врати преди, но сега, като се роди Бела, сложихме една на детската стая по настояване на момчетата. Държа минимално неща, само дрехите са в изобилие.
Поставяне на приоритети. Най-важна за мен е храната. Да имам напазарувано и сготвено. След това идва облеклото. Не мога да си представя да пусна децата с мръсни и неизгладени дрехи навън. Но пък обичам да се връщат "мизерни", защото това означава, че са играли и са били щастливи. С баща им сме ги научили да поддържат лична хигиена, която също е въпрос на уважение. Къщата да ми е излизана и по конец не държа. Преди години една баба ми каза: "Ако къщата ти е разхвърляна, значи в нея има живот" и съм го приела за мое верую. Човек, ако има желание, за всичко ще намери време и начин.
А кои жени вдъхновяват теб самата?
Всички успешни, талантливи и можещи жени, независимо в коя сфера. Всички жени, които са добри в това, което правят, и го правят с любов и удоволствие. Всички красиви жени, които знаят как да използват красотата си и го правят по най-елегантния и интелигентен начин. Всички силни жени, които се борят, а не мрънкат. Всички жени с чувство за хумор, с морал, с мнение, с мечти. Възхищавам се на госпожа Велинова в детската градина на Дамян , която от над 30 години работи там и е безумно щастлива, защото Дамян й е казал: "Велинова, обичам те!" А на мен Дамян ми каза: "Мамо, когато си най-добра, си като Велинова." Възхищавам се на д-р Найденова, предишната ни педиатърка, за невероятния й професионализъм и отдаденост към професията и пациентите й. Идвала е вкъщи десетки пъти, когато децата са били болни (включително по време на отпуската си) и не ми е поискала нито лев. Възхищавам се на съседката ми Тони, която пребори рака и сега кара колело заедно с малкия си син в парка. Възхищавам се на приятелката ми Хриси, която от много години се бори да има свое дете и не може, но се радва от сърце на моите и ги обича. Възхищавам се на една много стара баба от съседен блок, чието име дори не знам, която се грижи за градинката пред входа - сади цветя, плеви, полива, събира боклуците. Възхищавам се на едни възрастни дами от квартала, които всяка неделя сутрин се събират и ходят заедно на църква, а после по женски пият кафе и хапват торта. Възхищавам се на сестра ми Вероника, чиито ръце ежедневно прегръщат новородените - тя е първата, която ги посреща на този свят, защото е акушерка.
Скъпи читатели, напишете ни кои жени ви вдъхновяват и защо. Напишете ни по няколко думи за тях и историята им, а ние ще разкажем на повече хора. Предайте вдъхновението нататък!
Очакваме да ни посочите кои са вашите вдъхновителки като лично съобщение във фейсбук страницата на MILA.BG или на [email protected].
Благодарим на партньорите ни в тази кампания - „Филип Морис България“ и Pandora, които не просто повярваха в нея, но и ще ни помогнат да открием истински красиви, смели и необикновени момичета!
„Вдъхновителки“ e кампания на вестник „24 часа“ и на дамското бижу в медийната ни група MILA.BG. Това е първата по рода си кампания, която търси и разказва за най-вдъхновяващите жени в България. Жените, с които ви срещаме, не са в светлината на прожекторите, но всяка от тях е мотивиращ фактор за други жени в своето кътче от света.
ТУК може да прочетете историите на останалите ни героини.
Коментари (0)
Вашият коментар