Не, защото съм възпитана по друг начин и няма как да се променя, но открих, че е възможно да си груб с хората и това да не те натоварва. Напротив, даже е освобождаващо, защото нямаш никакви притеснения кой как те възприема. И всичко е много по-лесно за теб – ти просто вървиш напред и газиш. Актьорската работа е малко като психотерапия, защото чрез различните образи проверяваш как действат и как се чувстват различни от теб хора.
Това са безкрайни емоционални амплитуди. Не те ли уморяват, не те ли изхабява работата по толкова различни от теб самата образи?
Със сигурност е изтощаващо и изчерпва психиката. Сигурна съм, че много от актьорите на по-сериозна възраст имат някакво изтъркване на нервната си система. Тази игра с емоциите влияе и тези хора палят ужасно лесно. Аз от себе си знам, защото аз паля от 0 до 100 за никакво време.
Неведнъж са те питали за горещите сцени. Ако имаше възможност, би ли използвала дубльор, или се чувстваш комфортно в тях?
Бих използвала дубльор единствено с естетическа цел, ако трябва да се виждат някакви голи тела и примерно искам тялото на моята героиня да изглежда по-добре от моето. Иначе нямам нужда някой да ме спасява от неудобството да съм в близост с партньора си.
Приемаш роли в провинцията, пътуваш често. Как успяваш да се грижиш за семейството си и за дъщеря си Калина?
Съобразявам се с нея. Последния път репетиционният период беше кратък и през лятото тя постоя малко с моите родители. Когато пътувам, помагат баща й и бабата, справяме се.
Не, мисъл за отказване не е имало. Имаше депресии и моменти, в които съм се отчайвала – най-вече след първите два неуспешни инвитро опита, защото тогава и залогът беше най-голям, и надеждата беше най-силна. Имаше периоди на умора от борбата и леко отпускане и отказване, колкото да си починат психиката и физиката ми. В такива моменти се втурвах в работа, за да не мисляза тази липса. Но това беше само докато се заредя с нови сили. После отново се впусках в битката. Някакви драматични и апокалиптични неща не са ми минавали през главата. Особено е, защото мисълта постоянно върви с теб – че нещо не е наред в природата ти, че биологически си създаден, за да бъдеш майка, а пък не се получава, виждаш как приятелките ти раждат, как се гушкат деца... тази мисъл върви ежедневно с теб. Но не сме се отказвали.
Силен човек ли си, или това те направи по-силна?
Абе не съм силен човек. Аз съм човек с много слабости.
Какво се промени от момента, в който разбра, че ще бъдеш майка?
Станах доста по-тревожна. Защото изведнъж се появява едно същество, което е плът от плътта ти и за което ти започваш да мислиш като за себе си.
А между теб и Виктор нещо промени ли се?
Донякъде. Започнахме повече да обгрижваме гнездото, дома, семейството. Дотогава бяхме повече вей-хайвей и всеки си гонеше задачите, докато сега основното съобразяване е с дома и с удобството и комфорта на нашето дете.
Обичаш ли да домакинстваш?
Не, не обичам. Аз по принцип съм абсолютен хаос. Изобщо не ме интересува кое къде се намира, стига да го намеря. Бих искала някой да изхвърли 90% от вещите ми, без да ме пита. Знам, че жената трябва да се грижи за комфорта и уюта на дома, но просто не се чувствам в свои води в тази работа. Направо се изморявам повече, отколкото ако ми дадат да изиграя 4 представления едно след друго или ако трябва да снимам 18 часа. Много ме изтощава тази повторяемост – дори да измиеш чиниите, те отново ще се изцапат, дори да сготвиш, отново ще трябва да готвиш. Тази повторяемост ме съсипва.
Нямаш хора артисти в рода си. Родителите ти са учители по математика. Ти как
пое по този път?
Случи се още в трети клас, докато бяхме в Градския театър да гледаме оперетата “Лелята на Чарли” с Видин Даскалов. Там някъде на мен ми проблесна, че искам такъв живот – с красиви костюми, пеене, танци. Видя ми се приказна работа и си казах, че искам това да правя. Там се срещнах за първи път с бъде- щата си професия и си казах – това искам и никой не можа да ми го избие от главата. Моите родители се опитваха да ме свалят на земята и да ми обяснят, че да, всяко момиченце иска да става балерина, певица или актриса, но в един момент трябва да се ориентирам към нещо по-прагматично. Но моя прагматизъм го няма никакъв.
Коментари (0)
Вашият коментар