Йорданка Фандъкова: Моят съпруг е кметът вкъщи

Днес кметът на София има рожден ден. Припомняме ви едно наше интервю с г-жа Фандъкова.  Честит 55-годишен юбилей, Йорданка!

В точно уречения час кметът на София изкачва стълбите в старата, излъчваща история и респект сграда на „Московска”. Усмивката й пробива тъмнината във фоайето, докато подава ръка на всеки един от екипа ни - като лъч от влакче на метрото, разрязващо подземието на града, устремено по пътя си към спирка „Европейски съюз”. И макар да съм настроена емоционално, събеседникът ми е в делови ритъм и метафорите ми стават ненужни... като ръждясал паметник пред НДК.

Моят 12-годишен син ме помоли да ви поздравя за красивите лампи на бул. „Витоша”. Ново поколение софиянци ли отглеждаме с ваша помощ, г-жо Фандъкова?

Искрено се надявам децата и младите хора да имат възможност да запомнят своя роден град от детството като красив и чист за разлика от покленията преди тях. Доста голям беше застоят, доста голяма беше разрухата години наред. Една от най-важните ми задачи е да обърнем тенденцията. Давам си сметка, че в много части от София не могат да се срещнат такива лампи, но мисля, че хората вече видяха промените на доста места в града. И наистина се радвам, че дори и малките деца го харесват. Напролет продължаваме, трябва да направим цялата пешеходна зона на бул. „Витоша” по същия начин и по-добре.

Защо според вас един софиянец във Виена умее да спазва правила, а един виенчанин, дошъл на госи в София, бързо разваля дисциплината си и започва да се държи като софиянец?

Това е въпрос на нагласа, манталитет и най-вече на навици. Не може години наред да се толерира хаосът и изведнъж да се наложи ред. Въпреки че съм човек на реда, аз си давам сметка за това. Много ми се иска постепенно всички да свикнем, че от нас зависи как ще изглежда градът. Политиците и общината трябва да свършат определени дейности, да намерят средства и да предприемат реконструкции, но опазването зависи от всички нас. Радвам се, че там, където вече сме направили средата по-приветлива, по-уютна, хората започват да пазят. Средата също възпитава и това е моята задача. От друга страна си давам сметка, че навиците се променят трудно и бавно. Особено на възрастните. Разчитам на младите хора и на децата, разчитам на образованието и най-вече на неформалното образование за това те да познават своя роден град и да го обичат.

В работата си на кмет не се ли чувствате понякога като директор на училище – децата-софиянци не обичат правилата, нито да си чистят сами, но пък са ужасно критични към всичко?

Това е нормално. Управлението на всяка организация се подчинява на едни и същи правила – дали ще е голяма, малка или цял град, няма значение. Важна е комуникацията. Хората не са виновни. Аз лично не бягам от критиката, често в нея се съдържат разумни предложения, които са ми важни. Но когато искаме да направим промяна, трябва да я обясняваме добре, хората да разберат философията и целта, а не насила да се въвежда нещо, защото работата на кмета е свързана с ежедневието на хората. Кметът е един от малкото политици, ако не и единственият, който буквално стига до входната врата на гражданите и от него зависи тяхното ежедневие. Когато излезе на улицата, човек може да не забележи, че тя е чиста или че децата се радват на новите си съоръжения в градинката, но поне ще се усмихне.

Имате ли възможност да се разхождате из София, да я опознавате като неин обикновен обитател?

Да, задължително го правя. Ако спра, това ще значи, че съм спряла да си върша работата, както трябва. Използвам всяка свободна минута в почивните дни, за да се разхождам и да общувам с хората от една страна, от друга с най-критичния си поглед да виждам какво се случва в града. Правя го често с внука ми, защото така си върша работата и едновременно с това прекарвам време с него, защото той расте, а аз съм все заета. Голям е вече и съвсем правилно започва да ми сочи където вижда проблем – ако има отпадъци или дупки.

Как изживявате факта, че въпреки огромния си напредък и вашата всеотдайност градът има своите болезнени проблеми? Чувствате ли се понякога безпомощна?

Безмощна не, защото винаги има решения. За съжаление някои от решенията изискват доста време, други – доста средства, а трети – и двете. Това означава правилно планиране. Няма място за отчаяние, но има място за страшно много здрава работа, която години наред не се е случила. Но не е въпросът само да се направи нещо. Изключително важно в работата на кмета и общината е да се поддържа, а поддръжката е невидима. Тя не се обясняма, не се усеща, а изисква средства.

Какво за вас е животът?

Животът е ежедневно училище. Стига да можем да се учим от него, защото има и друг вариант – да не обръщаме внимание и да правиме все едно и също. Аз съм от хората, които умеят да се учат от грешките си и от погрешните си решения. Смятам, че това е най-важното, защото безгрешни хора няма. Така че „Училище Живот” е всъщност ежедневието ми.

А в училището Живот по-скоро от страната на ученика ли сте или от страната на учителя?

Всъщност страната е една и съща. Разбира се, това на учениците не може да им стане ясно, а и не им е работа, докато са ученици. След това го разбират. Един добър учител е винаги преди всичко добър ученик. Той се учи не само от живота, от книгите, от колегите си, но се учи най-вече от самите ученици. Тогава той е добър. Ако не обръща внимание на тази обратна връзка, тогава учениците няма да го запомнят и няма да се върнат след години при него.

Със съпруга си сте повече от 30 години заедно. Успешният брак въпрос на добър мениджърски подход ли е? И кой е кметът у вас?

Най-вече е въпрос на късмет. Срещаш много хора, но кой от тях да избереш за партньор в живота не винаги зависи от здравия ти разум. Всъщност хубавото е да не зависи от здравия ти разум. Така че „подходът” е: голяма доза късмет и общи интереси. Също така и взаимни компромиси, без обаче да се правят компромиси с важните неща в живота. Иначе вкъщи аз си почивам от кметската работа и главата на семейството си е моят съпруг. Разбира се, обсъждаме въпросите, така че в някои моменти, когато имаме разногласия, успявам да го убедя в моето мнение. Ако пък не го убедя, не страдам много.

Говорите ли за проблемите си в работата у дома? Съветвате ли се със съпруга си за кметски дела?

Рядко. Обикновено правя социология през него. Той е много критичен, особено към моята работа. Винаги е в ролята на най-критичните граждани, така че когато искам да получа някакво безпристрастно мнение, го питам и ми дава точна обратна връзка.

Сбъднаха ли се моминските ви мечти?

Никога не съм имала време да мечтая много. Аз съм човек на действието и на момента, така че не мога да кажа какви са били моминските ми мечти. Чувствала съм се добре винаги когато имам ангажименти, когато имам работа. В този смисъл може би да – имам достатъчно работа и ангажименти – и днес, и преди.

За какво не ви достига време?

Всичко е въпрос на организация. Казах ви как съчетавам разходките с внука си с работата. Може би не ми достига време единствено за най-близките ми приятелки, на които съм длъжница, но те затова са ми най-добри приятелки, защото го разбират и не ми се сърдят. Има случаи, в които не се чуваме дълго време, но когато се чуем, нищо не се е променило.

Сменяли ли са се приятелствата с постовете, които сте заемала?

Не, при мен не. Имала съм нови конкакти, нови познанства, но най-близките приятели - както моите, така и семейните, са от много, много години.

Не се ли уморявате понякога да бъдете силна?

Хубавото е, че не се замислям върху такива философски въпроси, затова може би ми е по-лесно. Разбира се, когато има проблеми и те се натрупват, чувствам умора, но точно в този момент е нужна мобилизация, а не да се замисляш дали си уморен. А после идва другият момент - на оценката, на общуването и радостта, така че моментите се компенсират.

Вашата дъщеря прилича ли на вас?

Да, в много отношения, но има, разбира се, и свои собствени особености. Мисля, че тя е по-доброто „издание”.

Висока летва ли сте за нея?

Може би трябва тя да ви отговори, но по-скоро дъщеря ми има трудности във връзка с това, че без да иска е разпознаваема. Ако човек го е приел като част от неговата работа, какъвто е случаят с мен, го преодолява. Но ако ти не искаш това да ти се случва, е проблем. Всички хора от моето семейство си имат своя собствен път и си го следват по начина, по който аз следвам моя.

За моя радост вече са много тези места, които бих им показала. Аз живея в кв. „Иван Вазов” и много често, когато са ми идвали на гости, сме се разхождали в Южния парк. Сигурна съм, че майка щеше да оцени това, което вижда сега, защото тя беше голям естет и й правеха неприятно впечатление некрасивите картини от града.

След вашата тежка болест и операцията, която сте претърпяла, сте взела само 10 дена отпуска. Какво казаха за това близките ви и не ви ли хрумна да изоставите всичко друго, за да се излекувате?

Не, не сме го коментирали въобще. Познаваме се чудесно и те знаят от какво имам нужда. Аз бях добре и нямаше никаква причина да остана да лежа и да мисля. Смятам, че и работата не пострада от това.

Имало ли е случай да си помислите, че ако бяхте мъж, даден проблем би се разрешил по-лесно?

Категорично не. Никога не съм страдала от това, че съм жена. Забелязах, че има някаква разлика при кампанията ми за кмет, когато медиите наблегнаха на това. Единствената трудност, която изпитвам, е от вратата на кабинета ми – тя не е правена за жени. Много е тежка, можете да опитате. Но имам начин, по който да я отворя.