Юрий Ангелов подал молба за гардеробиер, след два дни го назначили в трупата на Народния театър

• Три години бил хамалин на летището, но пак играел в най-хубавите пиеси
• Накрая напуснал театъра и надул платната за морето - сред природата се чувства себе си
• Нацията ни е пред унищожение, виновна е тая проклета интелигенция, ядосва се актьорът

Прекрасна гледка към залива, Маслен нос и мистичната Странджа планина се разкрива от терасата на актьора Юрий Ангелов, който от няколко години прекарва зимите в любимия на софийската бохема Лозенец край Царево.

С присъщото си чувство за хумор актьорът нарича южното курортно селце Луксозенец, но уточнява, че там той обитава малко апартаментче в 4-етажна жилищна кооперация. Но пък се радва на 500 квадрата двор.

Противно на очакванията, през лятото Юрий Ангелов се мести в странджанското село Бродилово, където в реновираната сграда на старото училище провежда своите курсове за деца "Духовно огледало".

"Идват групи от по 10-ина деца на възраст до 12 г. Говорим си не само за театър, а въобще за изкуство, спортуваме. Всъщност аз се уча от тях на истински театър!

И Христос е казал да се учим от децата", обяснява актьорът, после допълва от Библията: "Истината ви казвам: ако не се промените и не станете като децата, няма да влезете в небесното царство".

Преди месец актьорът, изиграл десетки роли в театъра и киното, между които и тази на руския мафиот Распутин в сериала "Седем часа разлика", празнува своя 75-и рожден ден, като и този път спази традицията на рождената си дата 13 ноември да почете родителите си.

Те вече не са между живите, но всяка година на този ден актьорът се връща в родното си село Тотлебен и пали свещ на гроба на родителите си.

Казва, че прави това, откакто станал на 60 г., осъзнавайки, че именно родителите са тези, които трябва да се празнуват на рождения ден на всеки човек.

"Тогава имах фатален сън. Майка ми и баща ми са винаги покрай мен. Всичко в живота е много просто, но ние, хората, обичаме да го усложняваме", казва актьорът. Признава, че вече не се снима в нови филмови проекти.

"Къде можете да ме гледате ли? Само в старите
филми. Всички искат тях

Хората масово ми казват: "Добре, че се пускат старите български филми". А защо днешните не са гледаеми? Нека малко да се вгледат навътре тези, дето ги правят", категоричен е Юрий Ангелов.

Няма как да избегнем и темата за българските театри и прословутите арести на директори, разтърсили културните среди неотдавна. За тези събития актьорът казва: "Преди 3 г. съзнателно напуснах бургаския театър "Адриана Будевска", но сега циреят се пукна. След реформите в театъра буквално си убиваме младите актьори - нашите деца.

Те какво друго могат да правят днес, освен да се подмазват на директора. Всичко е безподобна халтура. За съжаление, живеем в парадокс в България. И това, което стана с пиесата на Малкович - да се стигне до бой пред Народния театър, и то е парадокс!

А пиесата дори не е фрапираща", коментира актьорът, който дълги години е бил част от трупата на Народния театър, но го напуска по собствено желание.

И шеговито вметва: "В Народния още ми пазят място, но в железарското ателие

Докато играех, ходих в ателието да уча занаят."
Разказва, че след първото си напускане в продължение на 3 години работел като хамалин на летището.

"Печелех страхотни пари, но и продължих да играя на хонорар в най-хубавите пиеси като "Бурята" на Александър Морфов, той ми гласува огромно доверие. След известно време отново подадох молба за Народния, но като гардеробиер.

В молбата до директора написах: "за да мога вечер да се докосвам до телата на вашите велики артисти". След 2 дни ме назначиха - като актьор."

Неспокойният му дух обаче отново го кара да напусне и да надуе платната за морето. Променя възгледите си за живота след съдбовна среща с лечителя Петър Димков, когото посещава заради тежък синузит.

100-годишният лечител предрича здравословното му състояние. Тогава Ангелов го пита добре ли ще е да си отиде на село, а Димков отвръща: "Моето момче, българинът направи голяма грешка - той се откъсна от земята. Тя е нашата майка. Тя ни храни, тя ни лекува."

Но минава още време, преди актьорът тотално да промени живота си. Съдбата го среща с Лидия Ковачева, която успява да го излекува с гладуване. Когато решава да напусне столицата и битието си на звезда в театъра, усеща, че сякаш някаква мъгла пада от очите му. Обаче

повечето хора го обявяват за луд

"А аз им казвах: "Да, бе, луд съм." И всички ме оставиха на мира с етикета "луд". Аз дори си го дозалепих. И отидох на свобода", шегува се актьорът.

Тръгва пеша да обхожда крайбрежието, за да намери своето местенце и така стига до село Фазаново, на 10 км от Приморско. Започва да живее на каравана, да се занимава със земеделие, но селото се пренаселва и Ангелов се мести в странджанското село Кондолово.

През април 2012-а тогавашният министърът на земеделието Мирослав Найденов му подарява кобилата Сорента, а актьорът и кметът на селото Киро Киров създават конната база "Дон Кихот" , в която се провежда терапия на деца с различни заболявания.

През годините Ангелов живее и в Бургас, където, както обича да казва, е "при нозете на учителя си", когото боготвори - великия Апостол Карамитев. За свой учител в киното пък Ангелов смята актьора Петър Слабаков, както и Досьо Досев.

Днес, повече от 20 години след като напуска столицата

Юрий Ангелов казва, че Странджа е спасила живота му

"Тогава ми казваха, че съм луд, а после почнаха даже да ми завиждат. Особено след ковида много хора се втурнаха от паника към селата, но и това не е за всеки, сега на много от тях им е трудно.

Природата много дава, но иска и да си силен. За съжаление, ние, българите, нямаме ценностна ситема, обществото ни се е разпаднало. Но природата има очистителни сили", убеден е любимият ученик на Апостол Карамитев.  

Вярва, че българският народ е божествен, а за всичко лошо, което се случва в България, вини т.нар. интелигенция.

"Хората на село често ми казваха: "Хайде, станете, нали четете дебелите книги, кажете накъде да вървим. Вече и те не ме питат и не вярват в тази пребоядисваща се интелигенция".

Макар и заклет оптимист, 75-годишният актьор с болка казва, че нацията ни е пред самоунищожение. И вижда надежда само в талантливите млади българи.

"Не камъни, а свежа вода трябва да пуснем в блатото, в което сме затънали. Вярвам, че с малките изворчета стават чудеса", допълва актьорът.