Деси Бакърджиева: Когато човек обича, не трябва да очаква да му се върне същото

Актрисата Деси Бакърджиева е усмихната. Усеща се през телефонната слушалка още. Има нощи, в които Деси спи само по четири часа, но никога няма да я видите без тонус, без да се усмихва. В момента тя се снима в сериала „Откраднат живот”, чийто осми сезон е в разгара си, както и театрални представления, занимава се със семейния бизнес, свързан с професионална козметика. Говорим за живота, традициите и любовта.

Припомняме ви един наш разговор навръх рождения й ден.

Деси, почитате ли българските традиции и ритуали в твоето семейство?

Едно от нещата, които съм научила от родителите си е, че за да останат традициите за следващите поколения трябва да даваме добър пример на децата си как се спазват. Особено, когато идва един от най-хубавите празници Бъдни вечер, а и Коледа. На Бъдни вечер всички се събираме и приготвяме нечетен брой ястия. Баща ми прикадява с тамян всички стаи. Задължително има боб за здраве и берекет, и леща за пари. От родителите си знам, че се счупва по едно орехче и ако отвътре то е светло и златисто, ще ти е хубава годината и ще си здрав. Винаги месим содена питка. Миналата година това направи дъщеря ми. Тя е на 10 години, но имаше желание да я омеси и питката ни се услади много. Също така подготвяме питка с паричка и на който се падне, ще му е най-успешна годината. При настъпването на Коледа, разрязваме баница с яйца, сиренце, масълце и много весели късмети от рода на: „Не се оглеждай за такси, защото джипа пред вратата ще стои”.

Явно усмивката ви е семейна черта?

В България ситуацията в момента е трудна, но с усмивка и добро можем да се справим с всичко. Днес децата се възпитават колко е гадна, бедна и безперспективна държавата ни. Аз не го приемам. Българите са много красив народ, с вековна история, който сам се е преборвал и е постигал върховете си. Успявал е да избяга от нищетата. Днес не искаме да разрешим проблемите си, както са правели предци ни, а да избягаме навън.

Това означава ли, че бягаме повече от трудностите в сравнение с нашите прадеди?

Страх ни е, защото не знаем какво ще се случи утре. Защото мислим, че утрешният ден ще е по-лош, а това не е вярно. Няма друг народ толкова креативен, приспособим, талантлив. Ние правим от нищо – нещо. В чужбина винаги ще познаеш българина – той свети сред другите, има присъствие, стои по друг начин в обществото, но го виждаш зад бара, отваря ти вратата на хотела, почиства ти стаята. Това ли е бъдещето за младите и талантливи хора, които са в изобилие у нас?

А Никулден харесваш ли?

На 4-и декември имам рожден ден, на 5-и - имен ден, на 6-и е Никулден. При мен е 3 дни яли, пили и се веселили (смее се). А рибата е една от храните, които веднъж седмично са на трапезата. Опитвам се да превърна това хранене в навик на моята дъщеря. Не правя консерви, но обичам да забърквам домашно сладко - от малинки, от кори от портокали. Моята баба Яна ме е научила на безценни неща. Тя ме възпита в това жената да уважава ценностите на семейството си, да знае, че може да бъде и добра майка и изключително прогресивна в работата си жена. И това може да бъде добре съчетано стига да вижда подкрепа от другите вкъщи. Няма невъзможни неща. Просто въпрос на организация.

Каква друга традиция или ритуал искаш да предадеш на детето си?

Преди 2-3 години казах на дъщеря ми ако иска да оцени една книга да не я търси онлайн или като филм, а да я намери с дебели корици. Преди ден я питах дали е намерила разказите на Ерих Кестнер. Тя ми обясни, че я е взела от библиотеката, защото не й се търси в интернет, а и после само ще я болят очите и главата.

Човек може да е красив за околните, но не защото има правилни черти, а защото носи дълбока душевност и искреност.

А върху това как се работи?

Всичко се случва, ако се учиш от живота си. Ние актьорите трябва да сме наблюдателни и психолози. За да създадеш характер, който е неприсъщ за теб е нужно да имаш представа какво е особеното, характерното за него като жестове, порядки, мислене, манталитет. Това, което знам от живота е, че ако постоянно си обграден с отрицателни мисли и хора, няма как да ти се случват хубавите неща в живота. Доказано е, че когато човек е положително настроен, по-бързо взема правилните решения и по-бързо му се случват хубави неща.

Наивно ли е да си пеем: „Ако до всяко добро същество, поставим поне още едно”?

Напротив. Добре е да се стремим да бъдем искрени и честни, което е трудно, но не е невъзможно. Добре е да се опитваме да не мислим само за собственото си аз и да угаждаме на егото си. Само тогава можем да привлечем положителни хора в живота и в работата си и всичко да се случва лесно. Възхитена съм от Димитър Гочев (режисьор и процент на сериалите „Фамилията”, „Стъклен дом“, „Ревюлция Х“). Той съумява да направи прекрасен екип от толкова различни хора и характери. И в театъра е същото. Ако не работехме с хора, които са така прекрасни като във „Вражелец”, спектакълът нямаше да продължи толкова години. Асен Блатечки, Любо Нейков, Светлана Бонин, Митко Рачков са великолепни хора и творци и правят всичко със сърцето си. Колкото е по-извисен и голям един човек като личност толкова по-земен, истински и честен е. Такъв е и Стефан Данаилов.

Участва и в „Хитмен”. Различно ли беше в чуждата продукция?

Различното беше, че имах собствена каравана, стилист, гримьор, асистентка, шофьор и всички мислеха как да се чувствам по най-добрия начин, за да дам най-доброто от себе си. Запознах се с главния герой Тимъти Олифант, с Робърт Нипър, който е изключителен шемет и най-вече с Улрих Томсен от моите любими филми „Тетрадката” и „Небесно царство”. С него снимахме обща сцена. Не знам защо, но всички ми казваха, че не приличам на българка. Покрай снимките се запознах случайно и с Люк Бесон. Извикаха ме да си прегледам договора по филма и Илка, която работеше по продукцията, ме запозна със симпатичен, червенокос и много познат по физиономия мъж на име Люк. Той ми каза: „Много харесвам червенокоси”, аз се усмихнах, благодарих и всеки продължи с неговите задачи. После разбрах, че това е бил самият Люк Бесон. Той е поредното доказателство, че великите творци са земни и истински.