Деси Бакърджиева: Много са нещата, които е трябвало да жертвам

Докато се подготвях за срещата с Деси, останах изненадана колко малко всъщност зная за нея, нищо че се познаваме още от времето на „Стъклен дом“. Признах й, че не съм имала никаква представа, че освен актриса е и доктор по киноиндустрия и режисьор, а тя запалено ми заразказва за времето, в което е пишела дисертацията си. Къртовски труд и месеци наред по 3-4 часа сън на денонощието. Би било глупаво да я попитам за какво й е, след като кариерата й в театъра и в телевизията върви чудесно, а успоредно с това семейният бизнес с професионална козметика пък дава необходимата сигурност... Вместо това се заговаряме за българско кино и разговорът започва без никакви въпроси:

Българското кино става все по-добро. Аз съм щастлив човек, че покрай мен се появяват все повече талантливи хора, които създават качествено българско кино макар и с много малко пари. Хора, които доказват, че ние можем да бъдем на световно ниво. Едно от важните неща е да изчистим историите на нашите филми от разпиляване и да отправяме с тях ясни послания. Нека сме честни – българското кино има бъдеще! Има много творци, които работят с чуждите продукции натрупват огромен опит. Много е важно да се трупа практика.

Радвам се, че го чувам не само от актрисата Деси Бакърджиева, но и от режисьора Деси Бакърджиева. Повечето момичета биха били доволни да бъдат актриси с набъбваща филмография като твоята, но ти май искаш много повече?
Да, завърших при един от любимите ми професори в НАТФИЗ – проф. Дочо Боджаков. Той нито за момент не ме остави да се съмнявам в това, че мога да сбъдна мечтата си и че един ден мога да бъда режисьор. Щастлива съм, че не ме галеше с перце и не ме оставяше да се чувствам по-специална, само защото вече работя професията, която съм завършила, а по-скоро беше много конкретен в исканията и забележките си. Даже много пъти ми казваше: „Това изобщо не става!“ В момента вече пиша сценарий заедно с двама консултанти и имам конкретни планове. Но специално за тези проекти съм леко суеверна, защото един така се провали. Бях избързала да го споделя с колеги. За новия проект предпочитам да не говоря, ами хората един ден сами да го видят и да му се насладят.

Възможно ли е един ден апетитът ти към режисурата да изяде желанието да си пред камера?
Не знам. Но когато стана нелицеприятна, със сигурност ще искам да се скрия зад кадър. Човек трябва да има реална представа за живота, за нещата и за себе си и да се оттегли навреме.
Принципно всичко е възможно. Животът е толкова хубав! Само да имаш малко багаж в главичката си, защото човек не се ражда научен и нищо на този свят не идва даром. Всяко нещо има своята цел. Въпросът е дали ти ще съумееш емоционално, психически и физически да платиш цената за него. Защото за всяко нещо тя е различна – дали ще е знание, дали ще е трудолюбие, дали ще е талант, дали ще е лишение. Всичко това е в името на нещо генерално и красиво. Защото всички хубави неща стават много трудно.

Коя е най-високата цена, която е трябвало да плащаш до този момент?
Много са нещата, които е трябвало да жертвам. Няма да ги коментирам!

Казвай тогава за любовта :)
Любовта е навсякъде! Трябва да има любов, защото дори в изкуството творецът трябва да усеща любовта – на публиката, на семейството си. Ако го няма това чувство, няма да излиза красотата. Защото тази енергия, която се създава в изкуството, се създава с любов. Не се създава с омраза, с безразличие или с лицемерие. Трябва да има любов – чиста и истинска като сълза. Защото тя може да бъде огледало, в което да се огледаш, може да бъде безкрая, в който да потънеш, а може да бъде и реката, в която ще се удавиш. Ще се удавиш, ако се самозабравиш. И в изкуството е така – когато се самозабравиш, се давиш.

Различна ли е любовта сега, на близо 40 години, от онази щурата, „младата“?
Щура любов не знам дали съм имала, но мога да кажа, че истинската любов изисква търпение и разбирателство.

...и черен колан по карате.
Не, това не помага, точно обратното. Човек трябва да си знае мястото и вкъщи. Жената трябва да е жена, мъжът – да е мъж. Не е добре да си изземат функциите. Макар и малко старомодно, всичко трябва да се движи в правилната посока, иначе едната или другата страна започва да се сърди и тръгват неприятностите. Така е и в изкуството.

В изкуството ти си и актриса, и режисьор. А вкъщи?
Вкъщи най-важно е да носиш отговорност към всички хора и да не позволяваш те да се чувстват пренебрегнати от това, че ти си работохолик. Много е трудно, но аз съм супер благодарна на хората около мен, които проявяват разбиране за това, че мога да се прибера чак в 10 и едва тогава да започна да правя нещо вкусно за вечеря. Както и за това, че говоря за едно и също десет пъти, защото емоционално съм го приела като проблем, а то е свързано с изработването на някаква роля. Иначе не си нося ролите вкъщи. Само емоциите и проблемите, които съпътстват създаването на всеки проект.

Няма ли поне малко да открехнеш завесата на третия сезон на „Откраднат живот“?
Това не е нито хвалба, нито суперлатив, но ние работим с едни от най-добрите сценаристи в България! Във всяка серия, във всеки образ всеки от тях вгражда нещо от себе си. Това е най-трудното в изкуството – за да направиш нещо качествено и истинско, трябва да дадеш нещо от себе си. Дали ще е емоционално, дали ще е спомен, без тези неща няма достоверност на работата. Това, което се случва във втори сезон, е, че много истини излизат наяве. А когато една истина излезе наяве, тя носи своите последици. Неслучайно се казва, че от истината боли, но по-добре да чуеш истината отколкото стотици лъжи. Хубавото е, че героите се развиват и успяват да намерят пътя и към себе си, и към прошката. Те преминават през страданието, през дуела на вътрешната дилема. Един от основните моменти е, че всеки от главните герои, освен че му се случват тези обрати, трябва да направи своя избор. Задават се нови конфликти, разбулват се стари истории и дават още повече тласък на динамиката на този сезон. В първия се налагаше да има повече представяне на героите, във втори сезон стана доста по-динамично. И сега има и смешни, и весели неща, които ще се случат – точно както в реалния живот. И искам да кажа на всички: не забравяйте да мечтаете! Моята героиня има така реплика: „Човек не трябва да бяга от мечтите си, защото в противен случай мечтите ще започнат да го преследват.“ И е вярно – човек, ако избяга от мечтите си, те рано или късно ще го застигнат като бреме. И винаги човек ще има тази тежест: „Защо не си реализирах мечтата?“ Във втори сезон ще има и много любов!

А ти имаш ли мечти, които те преследват и не ти дават мира?
Винаги съм била човек, който не спира да мечтае. Но последните години се опитвам да се насочвам към едно конкретно нещо и търпеливо да си го гоня. Мисля, че човек не трябва да се разпилява в мечтите. Преди бях доста нетърпелива. Исках като всяка жена целият свят да е мой веднага, на секундата, но това е невъзможно.

коса Васил Марков за Premium Rouge