С известната психоложка Мадлен Алгафари се срещаме в офиса й, където сред звуците на нейните папагали и канарчета разговаряме за грешките, които допускаме. Мадлен ни дава рецептата си за това как да не пилеем времето си, да бъдем добри родители и желани от мъжете си.
Припомняме ви един наш разговор с нея.
Мадлен, разкажи за инициативата ти “упражнения по будност”, с която си се захванала?
Независимо от информираността ни, много неща не знаем. Пазарът е залят с каква ли не литература, в училище ни преподават какво ли не, а има едни много по-нужни знания за живота, които никой никъде не ги преподава. Целта на упражненията по будност е да ни дадат знания, свързани със съвременното живеене в психологически и в духовен план. Липсата на тези знания прави живота ни труден, болезнен и пълен с повтарящи се грешки. Днешният човек трябва да знае повече за себе си. Себепознанието и балансирането на отделния индивид и на обществото като цяло е целта на лекциите ни.
Обществото, училището и семейството като че ли ни отдалечават от истинските ценности, как ще го обясниш?
Създали сме си правила, които са против нашата природа. Възпитават ни, като ни казват “няма да падаш на колене, не си пречупвай гордостта” или “грозно е да се показваш слаб и уязвим”. Най-човешко е, когато си слаб, да помолиш за помощ. Или пък “не бъди агресивен, невъзпитано е”. А как тогава този човек да отстоява територията си? Разбира се, има разлика между садизъм и агресия. Добрата агресия не е грозна, тя е топла категоричност и спокойна сила. Ако направите една анкета по улицата и попитате: “Ценност ли е смирението?”, ще видите колко хора ще ви кажат “не!”, защото ще го разберат като примирение, унижение. А всъщност то е ценност. Когато липсва този тип култура, започват болестите.
С какво са променени днес отношенията между мъжете и жените?
Мъжкото взема превес в жената и женското - в мъжа. Важното е мъжкото в жената да се изразява в борбеност, пробивност, инициативност, решителност, смелост, а не в цинизъм, грубост, неспособност да отстъпва. А добрите женски качества при мъжа са емоционалност, мекота, гъвкавост, доверяване, разкриване. За да е цялостен един човек, трябва да има в себе си баланс между мъжко и женско. Колкото сме “по-цели”, толкова сме по-здрави.
Факт е, че в момента мъжествеността е в период на криза. Много жени се оплакват, но не правят достатъчно, за да предразположат мъжа и да го привлекат. Липсва им и толерантност, че мъжът е в период на малко болно трансформиране. Той сега тепърва се среща с женското лице вътре в себе си. Материалната криза също потиска мъжествеността. Добре е за всичко да си говорим и да споделяме. Жената трябва да е по женски мъдра и понякога търпелива, но не робиня. Гордостта също е лош съветник. Когато се нуждаем от нещо, действията ни трябва да обслужват нашата потребност, а не да чакаме другият да се сети. Ако той не се сети, какво ще правим? Важно е жената да е на ти със сексапила и еротиката, с умението да обича тялото си, за да накара и мъжа до себе си да го желае. Без значение какви са формите и конкретните й мерки. Тя трябва да се запита дали предразполага партньора си, кара ли го да я иска.
Защо има толкова много разводи, семейството вече не е ли ценност?
В момента партньорските отношения са в период на трансформиране точно защото мъжкото и женското се наместват в нас. В момента има нещо като революция на планетата и това се изразява чрез криза във взаимоотношенията между поколенията и в двойката и това не е само наш феномен. Много отношения се разпадат, защото сме в търсене. Расте осъзнатостта ни и преосмисляме себе си. Всеки период в човешката история на пренареждане на вътрешния пъзел е свързан с разместване на пластове и с кризи.
Тъжно е, че с лекота се задраскват шансове за изграждане на отношения. По-лесно ни е да сменим партньора, отколкото да извадим максималното от връзката си. Но пък е хубаво, че имаме свободата, ако виждаме, че нещата са безнадеждни, да търсим по-хармонична връзка.
Какво научихте със съпруга ти Нидал един от друг?
Аз се научих да се отпускам, да нямам задръжки, да съм по-смела в отстояването на себе си. Това са неща, които той може. Той пък си взе от мене едно умение да поизчаква, да търси понякога по-дипломатична реакция. Тоест аз от него - малко острота, а той от мен - малко мекота.
Споделяте ли си всичко?
Да, доверието е лепилото за всякакъв тип връзка - приятелска, родителска, детска, партньорска. Ако няма доверие - няма връзка, а някакво формално присъствие и я няма истинската съдържателна спойка.
Коментари (0)
Вашият коментар