Искам дъщеря ми и сина ми да са добри и благодарни хора. Уча ги, че всички можем да летим, че душата ни не познава ограничения нито на времето, нито на пространството. В нея можем да намерим всички живели преди нас. Всичко извън нас е временно и е част от ограничения земен живот. Всичко вътре в нас е вечно. Нещата се срещат и разделят във външния триизмерен свят. Във вътрешния те винаги са били, са и ще бъдат свързани. Нищо живо не може да съществува самостоятелно и всички ние сме клетки на живота.
Приятелка си с известния психоаналитик и писател Хорхе Букай, какво си говорихте, когато му беше на гости?
Преди няколко години с дъщеря ми му бяхме на гости в Испания. Тогава имах силно лично преживяване. Обяснявах му за милионите си планове, за проектите ми, за книгите ми, за пациентите и той в един момент каза: “представи си, че си умряла и ми прочети надгробното си слово, само че ми казвай обратното на това, което е било”. И аз започнах да казвам - тук почива една жена, която умееше да си почива, знаеше как да намира време за себе си, умееше да си отстоява личното пространство, без да се чувства виновна и длъжна”. и като почнах в тая посока, и като се наревах едно здраво, Хорхе ми каза: “не препускай цял живот пред себе си, полека”. Това си беше терапевтична сесия.
В книгата ти “Приказките за пораснали деца” разказваш за изгубеното време, което е в изобилие на нашата планета. как да не го губим?
Като развиваме духовната си интелигентност, а не само рационалната и емоционалната. Рационалният интелект е общата ни култура, тя ни прави оправни в триизмерния свят. Емоционалният интелект ни помага да боравим с емоциите си - кога, къде и как да ги изразяваме. Духовната ни интелигентност ни кара да си задаваме въпросите за смисъла на живота, за мисията ни и защо сме тук, по какъв начин сме свързани с цялото. Ако не забравяме, че непрестанно сме свързани с онова цяло, няма да си губим времето. Губи си времето неосъзнатият човек, духовно неинтелигентният.
Вярваш ли в прераждането?
Избирам да вярвам. Така много неща изглеждат логични, иначе се губи логиката. Мъдрият човек трябва да може да живее с хипотези и със свобода на избор.
Казваш, че чрез писането “пускаш” болките си, какви са те?
Хем искам да съм мъдра и да знам, че всеки човек има право да бъде такъв, какъвто е, хем продължавам да се дразня от простащината, злобата, евтиното интригантство на джуджетата в духовно измерение. Здравата ме боли за това. С времето болежките ми стават от лични към по-мащабни.
Въпреки това, че никой не е идеален. Както когато едно дете си дойде вкъщи с двойка, разумният родител може да каже - не ти харесвам двойката, но теб те обичам. Ако му каже - глупак, двойкар - всичко е изгубено. Обичам някой въпреки неговите недостатъци и го приемам, за да може той да приема мен, такава каквато съм.
По стиховете ти ли можем да те опознаем най-добре?
Да, но аз навсякъде съм себе си. Гола съм не само в стиховете. Всичките ми лица са честни. На много хора не им се вярва, че не играя, понеже съм адски шарена. Аз мога да бъда всякаква, да съм агресивна или съблазнителна, зависи от контекста.
Това ли значи една жена да е хитра?
Много хора мислят, че това е свързано с коварство и лукавство. Хитростта е да не тръгнем с размахания пръст или назидателния тон. Това не значи да лъжа, но ще облека това, което мисля, в женска форма. Това не е подлост. Разликата е в това, че ще кажа: “мяууу”, а не: “к’во си направил, бе!”
Казваш, че мъжете са слепи за дефектите на жените, какво имаш предвид?
Понякога жените прекалено се вглеждат в някои детайли, които за мъжа не винаги са забележими. Като говорим повече за недостатъците си, ги разкриваме за мъжете. Обсъждаме си корема и бръчките, а се оказва, че партньорът ни не вижда тези малки детайли, а възприема енергията ни. Това, разбира се, не се отнася за всички, но не трябва да се вманиачаваме.
Как релаксираш?
Лежа си във ваната и си пускам музика със слушалки, пиша си, чета, срещам се с хора, с които ми е хранещо, търся природата, пея, приготвям манджи. Обичам да правя пълнени чушки с боб, мусаки, баници. Покрай Нидал съм се научила да правя и някои арабски неща. Не съм екзотична кулинарка, обичам традиционни неща, да ми мирише на готвено в къщата, да е манджичка.
Докъде искаш, Господи,
да порасна?
Да обичам въпреки - успях!
Егоизмът ми съвсем угасна.
Доста болки изтърпях.
Да прощавам въпреки научих.
Да живея въпреки можах.
Не един шамар от враг получих.
Грешки колко осъзнах!
Да работя въпреки се мъчих.
И да вярвам въпреки не спрях.
Въпреки страха си се отключих
и напук на прашките, летях!
Въпреки че скръб ме дави,
смея се и през сълзи!
Но кажи ми, Боже, как се прави
въпреки да не боли?
стилист Мира Гюлева, грим Алина Манова, коса Детелина Михайлова за Studio DM
Коментари (0)
Вашият коментар