Мадлен Алгафари: Има дълъг брачен живот и без сродна душа

Улавям Мадлен Алгафари след среща с една от нейните сродни души – баба й, която е на 92 години. Заговаряме се и се оказва, че сродните души могат да са много и в различни категории. Хубаво е, ако мъжът до нас влиза в една от тях, но не е задължително. Дългият съвместен живот може да го има всякак - със и без сродна душа.

Мадлен, кого можем да наречем сродна душа?

Сродна душа е този човек, с когото се чувстваш себе си, не е нужно да играеш театър, да слагаш маски, да се правиш на това, което не си. Това не означава да си винаги харесван, но приет с плюсовете и минусите. В психологията има един феномен наречен теле, свързан с ирационалното, с усещането отвъд логиката, което имаме при среща дори с непознат. То е на привличане или на отблъскване. Обикновено, когато харесваме някого то е, защото отразява харесваните от нас самите страни на характера и поведението ни. Светът е огледало. Когато някой ни дразни, значи виждаме в него това, което не харесваме в себе си. А ако някой ужасно ни дразни, то значи, че имаме същото в себе си, но е толкова неосъзнато и потиснато, че не му даваме изява.

Една ли е сродната душа на всеки човек?

Не мисля, че е една. Хората, с които усещаме, че сме на една честота може да са ни близки на емоционално ниво, на интелектуално, на духовно или на физическо. Когато и на всички нива усещаме един човек като сроден, той е подходящ и за наш партньор. Ако отсъства физическото привличане, става за приятел. Спомням си, че когато се омъжвах, баба ми ни извика с Нидал и ни даде своя съвет за дълъг брак: „Веднъж ти ще отстъпваш, веднъж ти ще отстъпваш. Е, това е!”, като посочи последователно и двамата. Тя е живяла 61 г. с моя дядо. А неговата рецепта бе: „Всичко правете, ама с внимание”.

Това означава ли, че двама човека може да имат дълъг съвместен живот дори да

са много различни души?

Това много зависи от културата, вярванията и принципите на обществото, в което са сключили брак. Когато принадлежат на поколението, в което се е смятало, че като си избрал веднъж своя партньор, трябва да стоиш с него цял живот, хората търсят много повече готовност за адаптация и компромиси. Сега партнирането е по-самоуважително и свободно, но се правят по-малко компромиси. Никоя крайност не е добра.

Сродните души карат ли се помежду си?

Разбира се, че могат да имат конфликти. Ако едни отношения са безконфликтни значи няма да имат развитие. Кризата е стъпка към промяната и преминаване към по-високо ниво. Така се израства. Въпросът е как се прави, дали начинът на спорене и овладяване на ситуацията е осъзнат и мъдър или примитивен, тесногръд и просташки.

Когато срещнеш сродната си душа и тя е от другия пол, трябва ли да оставиш всичко и всички и да тръгнеш с нея?

Всеки решава различно, зависи колко е важно и силно това съвпадение. Когато човек е безпаметно влюбен, той няма най-трезва преценка. Влюбването е променено състояние на съзнанието, затова когато изчезне, човек вижда много по-ясно някои неща. Зависи също и от културата и вярванията на хората. Българинът с по-традиционни, патриархални схващания малко по-трудно ще напусне дома си, но ако е италианец, за него ще е естествено, щом се влюби, да хукне нанякъде.

Какво ще загубиш, ако не срещнеш сродната си душа и трябва ли да я чакаме, за да се оженим за нея?

Не мисля, че има хора, които не срещат сродната си душа. Ако има такива, то те първо не са срещнали своята душа, не са разбрали кое е егото и кое е душата им. Когато един човек е в контакт с дълбинното в себе си, с душата си, няма начин да не срещне и сродните си души. Понякога те са ни спътници през целия живот без да влизаме в семейни отношения с тях.

Може ли детето ни да е наша сродна душа?

Възможно е, ако вибрирате на една честота. Ако има емоционално сродство – когато едни неща ви радват, други ви наскърбяват; духовно – когато едни и същи неща смятате за добро и зло, други за грозно и красиво; интелектуално – когато имате сравнително еднакво ниво за диалог и разбиране; физическо - когато усещате, че допирът и прегръдката ви дават енергия и се разтапяте. Сродната душа може да е дете, приятел, партньор или твоята баба. С моята вибрирам много на една честота. А като стане дума за кал и градина – тотално. И двете обичаме да садим и да отглеждаме разни неща.

Възможно ли е да имаш нулев секс със сродната си душа?

Естествено, ако сродната ти душа е твой приятел. Но ако единият е несподелено влюбен и близостта му с неговата сродна душа е мъчение, е неприятно. Затова е нужно да преработи собствените си емоции и да приеме ситуацията.

Близнаците сродни души ли са?

Те могат да имат различни характери, но често имат общи усещания. Даже невинаги е нужно да са един до друг, за да ги улавят. Всички хора имаме такива радари, просто са закърнели. Ако човек работи с тях и ги упражнява, би усетил много неща. Когато насочваме внимание към тялото си и се научим да улавяме леките сигнали, които ни дава, те стават все по-силни, все повече започваме да ги разбираме и ставаме по-сетивни. Това е закодирано в нашата биологична програма, но вниманието ни не е насочено натам, а само към мислите и ума.

Драма ли е, когато се разделиш със сродната душа и идва ли следваща?

Драма е за този, който не е станал завършена личност, която може да живее самостоятелно. Той преживява тази раздяла като отрязване на живо парче месо, дори като загуба на самия себе си. В партньорските отношения трябва да има два аз-а. Двойката трябва да е изградена от две цели личности, не от „половинки”. Например ако една жена е много срамежлива и хрисима, и не може да отстоява себе си и да спори, намира по-самонадеян партньор. И в ситуациите, когато някой трябва да реагира по-агресивно, го прави той, защото са едно цяло.

Но ако двамата се разделят тя ще страда много, защото той е бил липсващата в нея самоувереност. Ако жената е всякаква и може всичко, ще бъде с другия, защото й е приятно. „Не мога без теб” е невротична формулировка. Правилната формулировка е: „Мога без теб, но искам с теб, защото ми е хубаво”. Тогава в арсенала си на поведение всеки ще има всички възможни модели, ще може да се справи с живота сам и когато го споделя, ще се радва, че споделената радост е двойна, а мъката - наполовина.

Какво се случва, когато двама приятели се скарат. Как да продължат?

Ако са осъзнати ще използват болката от раздялата като шанс да проумеят какво трябва да преработят в себе си, за да го променят и да пораснат. Ако не са осъзнати, ще плюят по другия, ще страдат цял живот и няма да разберат, че караницата е била за добро.

Понякога такава кризисна ситуация, която раздрусва отношенията, освобождава страшно много истини и дава шанс на предстоящите отношения да се трансформират към по-добро.