Когато влезете в блога на Ина Георгиева, първо ще ахнете от вида на фотографиите. Всичко в Ossigeno е толкова добре изпипано и като стайлинг, и като снимане, че ще се почувствате като в художествена галерия. След това обаче ще ви застигнат всички прекрасни аромати, които се носят от перфектните й пържоли, пъстървата по викингски, зеленчуковите пирожки, пилешката супа с кокосово мляко, както и неустоимите нотки свежест от малиновата й торта и греховната нежност на марципановите сладки. Изборът от рецепти е внушителен, а адресът, на който се намира тази кулинарна райска градина е www.fedorcka.blogspot.bg.
Здравей! Блогът се роди преди около 8 години. Резултат е от трескавото търсене на дейност, която да ме разтоварва психически и едновременно с това да не ме натоварва прекалено физически (смях).
Какво означава името на блога ти?
Кислород. Асоциация с храна, вода и живот.
Разкажи повече за себе си.
Работя в сферата на IT, но все по-често се убеждавам, че съм родена за критик (смях). Обичам компанията на близките си, домошар съм. Не знам как толкова години се задържах в блог средата, знаейки колко непостоянни са интересите ми.
Как се появи любовта ти към готвенето и от кого си учила?
Най-логичният и естествен отговор на първата част от въпроса - любовта е рожба на друга моя любов – яденето. Когато ти се хапва нещо и искаш да си независим, особено ако си много лаком, а и не си единичен случай вкъщи със същата характеристика, то борбата е жестока. Най-голям принос за кулинарните ми умения имат баба ми и майка ми. Баба правеше най-вкусния тиквеник и най-добрата баница. Бях прекалено малка обаче, за да проявя достатъчно разум и интерес към точенето и дърпането, дори последното ми се струваше много досадно, макар жената да имаше голямо желание да ме научи, аз обаче предпочитах да играя с куклите.
Как възникват рецептите – ползваш ли други източници с рецепти, върху които импровизираш, или повечето неща измисляш сама?
Предимно ползвам рецепти, споделени от хора в интернет пространството. Обикновено първата реализация е с много малки промени, а понякога и без никакви, защото любопитството към вкуса на показаното на снимката надделява над желанието ми да „пипна“ повече рецептата.
Кое е най-голямото ти кулинарно предизвикателство до този момент?
Баница и тиквеник като на баба.
Има ли нещо, което все още не смееш да приготвиш?
Да - главички, очички, опашчици и всякакви карантии.
Какъв е съветът ти към начинаещите кулинари?
Да не се отчайват, ако нещо не става за хапване, все пак в природата нищо не се губи – има и други същества, чиито стомаси ще зарадват с неуспеха си (смях).
С какви правила се съобразяваш, когато става въпрос за здравословен начин на готвене и хранене?
Никакви пържени, солени, кисели и пикантни ястия. Изброените се отнасят само до случаите, когато се съобразявам със здравословното хранене. Има обаче периоди, в които вкъщи всички разпускаме доста. Но имаме проблем - той е със сладкото. С него не можем да се разделим.
Ако ви дойдат неочаквано гости и не разполагаш с много продукти, какво би приготвила?
Спагети с чесън, зехтин, сол, пресни домати, босилек, най-добре пресен, но може и без него.
А ако подготвяш галавечеря, с какво би се представила?
Салата - спанак със смокини, краве сирене, ядки и сирена, дресинг
Предястие - зеленчуци в беконова обвивка
Основно - заешко във вино
Десерт – бяла маджарица
Коя е любимата ти рецепта за зимата?
Не само зимно време, през цялото време обожавам прясно зеле на фурна.
А любима напитка за студените месеци?
Червено вино.
Кои са подправките, които най-често използваш?
Не ми допада прекалената употреба на подправки в ястията. Харесва ми да усещам вкусовете на основните продукти, но винаги вкъщи имам пресен магданоз и копър, от време на време и пресен босилек.
Към коя национална кухня имаш най-силно влечение?
Не съм от прехласващите се по „чужбинското“. Харесва ми балканската кухня, та затова вкъщи най-често се приготвят традиционните мусака, пълнени чушки, картофена яхния.
Дай идея за вкусна и здравословна закуска за цялото семейство.
Млечна каша от просо с ябълки и стафиди (рецептата е в блога ми). Може да се приготви и от предишната вечер.
Необходими продукти:
1 и 3/4 ч.ч. пшенично брашно
1/2 ч.ч. царевично брашно
2 ч.л. бакпулвер
1/2 ч.ч. кисело мляко
1/4 ч.ч. зехтин
1 яйце
1 ч.л. сол
200 г краве сирене
2 шепи спанак, нарязан на дребно
2 стръка пресен лук, нарязан на дребно
Начин на приготвяне:
1 В купа поставяме всички продукти и замесваме тесто. Ако е нужно, добавете още брашно, тестото не трябва да е лепкаво, но не трябва и да е твърдо. Не месете дълго, а съвсем кратко.
2 Изсипете тестото върху набрашнен плот и разточете с точилка кора с дебелина около 2 см. Изрежете форми по желание и подредете питките върху тава, покрита с хартия за печене. Изпечете ги в предварително загрята фурна на 210 градуса за около 15 мин, или до зачервяване. Извадете питките от фурната и ги оставете да изстинат.
3 Сервирайте ги с масло, сирена и/или някакви колбаси, салати. Аз определено не си падам по много продукти едновременно. Предпочитам комбинацията на по-малко продукти, но хора всякакви, вкусове също. Ако желаете, разрежете хоризонтално питката, поставете краве сирене и захлупете. Отгоре и отдолу намажете питките с краве масло и запечете в тостер до зачервяване. Сервирайте топли.
Необходими продукти:
500 грама кайма смес или само телешка
1 малка глава нарязан на дребно и задушен с малко мазнина и вода кромид лук
около 3/4 до 1 ч.ч. трохи от сухари
прясно мляко - около 1/2 до 3/4 ч.ч.
1 яйце
сол
черен пипер
подправки по вкус - индийско орехче, кардамон или само малко червен пипер и чубрица
за соса:
2 пълни с връх с.л. брашно
2 ч.ч. говежди бульон (може да го замените с друг, но не инстантен; в краен случай може да го замените със смес от вода и прясно мляко)
1/4 ч.ч. готварска сметана
60 г краве масло
сол
соев сос (по желание)
магданоз за поръсване (по желание)
Начин на приготвяне:
1 В купа поставяме сухарите, заливаме ги с малко прясно мляко и изчакваме да омекнат. Ако е нужно, добавяме още прясно мляко, но не прекалявайте, трябва да се получи гъста каша. Прибавяме задушения лук, каймата, яйцето и подправките. Разбъркваме, покриваме каймата и я оставяме за около час в хладилник, след което от сместа оформяме малки кюфтенца с размерите на орех. Ако сместа е много течна, не се притеснявайте да добавите още малко сухари, но изчакайте, за да поемат излишната влага. Може да ги изпържите, но аз предпочитам да ги наредя върху хартия за печене в тава и да ги изпека във фурната на 170 градуса за около 20-25 минути. Не ги обръщам!
2 Докато се пекат кюфтенцата, приготвяме соса - в дълбок съд разтопяваме кравето масло, добавяме брашното и запържваме. Прибавяме бульона, разбъркваме непрекъснато. След около 5-6 мин добавяме и сметаната, малко сол. Гъстотата на соса може да коригирате, ако ви се струва много гъст, просто добавете малко бульон.
3 Към соса добавяме и кюфтенцата, намаляваме огъня, оставяме да къкрят около 5-10 мин. Накрая добавяме и соевия сос (по желание), поръсваме с магданоз.
Необходими продукти:
80 г краве масло със стайна температура
1/4 чаена чаша захар
1 белтък
1 ч.ч. брашно
1 с.л. какао
няколко капки кокосова есенция или друга по избор
1/2 ч.л. червена сладкарска боя /опция/
за крема:
100 г крем сирене от типа на Филаделфия
60 г краве масло със стайна температура
6 с.л. пудра захар
няколко капки кокосова есенция или друга по избор
Начин на приготвяне:
1 Разбиваме с миксер кравето масло със захарта до пухкав крем. Прибавяме белтъка, отново разбиваме до хомогенизиране. Прибавяме боята и есенцията. Разбъркваме. Добавяме какаото и брашното, разбъркваме.
2 Поставяме сместа в пош с накрайник 2D или 1M и шприцоваме розички на разстояние около 2-3 сантиметра върху тава, покрита с хартия за печене. Слагаме тавата във фризера за 10-15 мин, след което я изваждаме и поставяме в предварително загрята фурна на 200 градуса. Печем сладките 5 минути. Изваждаме тавата от фурната и оставяме сладките да се охладят за около 5-10 мин върху тавата, след което ги отлепваме от хартията за печене. Слепваме сладките с крема след пълното им охлаждане.
Приготвяне на крема:
В купа смесваме кравето масло със захарта и разбиваме с миксер до получаване на пухкав крем. Прибавяме крем сиренето и есенцията. Разбиваме.
Необходими продукти:
3 яйца
1 ч.ч. захар
2 с.л. мед
100 г краве масло
1 ампула ванилия
1 ч.л. сол
1 ч.л. сода бикарбонат
4 с.л. какао на прах
1/2 ч.ч. счукани на дребно орехови ядки
3 ч.ч. брашно
за крема:
1 кг заквасена сметана
500 г маскарпоне
1 и 1/2 ч.ч. захар
1 ампула ванилия
1/2 ампула есенция ром
Приготвяне на блатовете:
1 В тенджера поставяме кравето масло, захарта и меда. На слаб огън ги разтопяваме (не е нужно захарта съвсем да се разтопи, а маслото). Добавяме какаото и варим още около 3-4 мин. Сваляме от котлона и оставяме за около 3-4 мин да се охлади.
2 Към охладената смес прибавяме леко разбитите яйца с 1 ч.л. сол. Разбъркваме до хомогенизиране. Прибавяме содата и ванилията, разбъркваме. Накрая добавяме брашното и ореховите ядки.
3 Изсипваме тестото върху много добре набрашнена повърхност. То е много лепкаво, но това да не ви притеснява. Оставяме да поизстине леко за около 3-4 мин и го разделяме на 6 равни части. Всяка част разточваме върху добре набрашнена повърхност, като отгоре пак набрашняваме, за да не залепва точилката. Трябва да се разточи тънко, но не чак прозрачно.
4 Слагаме първата кора в тава, покрита с хартия за печене, и изрязваме от кората кръг с диаметър около 20 см. Излишните краища отстраняваме. Печем в предварително загрята фурна на 200 градуса около 3-4 мин. Внимаваме да не изгорим блатът, защото много бързо става готов. По същия начин изпичаме и останалите 5 кори.
Приготвяне на крема:
1 Смесваме 400 г от заквасената сметана с маскарпонето, 1 ч.ч. захар и есенциите. Разбиваме за кратко с миксера. Отделяме половината от сместа, нея ще използваме за украса на тортата. Към останалата смес добавяме останалата захар и останалото количество заквасена сметана (600 г).
2 Разбъркваме и съединяваме корите с него, редейки ги в ринг за торта - блат, крем, блат, крем и т.н. Оставяме тортата в ринга за поне 4 часа, за да попие част от крема в блатовете, след което отстраняваме ринга и със заделения крем украсяваме отстрани и отгоре тортата. Съхраняваме тортата в хладилник. Най-добре да се консумира на следващия ден, за да се напоят добре блатовете.
Коментари (0)
Вашият коментар