Лекарите са единодушни, че един от най-големите бичове на XXI век е застоялият начин на живот. В средата на XIX век 96% от цялата енергия на земята се е произвеждала с помощта на мускулите на човека и домашните животни, а делът на техниката е бил само 4% (водни колела, парни двигатели, вятърни мелници). Днес ситуацията е коренно различна – само 1% от енергията се произвежда за сметка на мускулните ни сили. Съвременните технологии ни спасяват от тежкия физически труд. Но заедно с това ни приковават на стола и така ни докарват куп болести. Обратната страна на прогреса е заседналият начин на живот – прибираме се от работа с кола, готвим набързо вечеря и отново сядаме пред телевизора или пред монитора.
В резултат от недостатъчното физическо натоварване се забавя метаболизма ни, което влошава дейността на сърцето, бъбреците, черния и белите дробове и като цяло на всички вътрешни органи. Нервната, кръвоносната, отделителната и дихателната система се снабдяват с по-малко енергия, което намалява функционалните им способности. При намалена подвижност се увеличава масата на тялото, нарушава се мастната обмяна, настъпва затлъстяване. Диетолозите са категорични, че дневното меню на служителите в офис трябва да се различава от това на кората, които извършват по-активна физическа дейност.
Компенсирайте липсата на движение
Постоянното седене на стол означава минимално натоварване за мускулите, недобра циркулация на кръвта, стрес за гръбначния стълб, влошаване на дейността на червата и стомаха. Резултатът е поява на целулит, наднормено тегло, здравословни проблеми. Тези неприятни странични ефекти на офисната работа може да бъдат ликвидирани, ако след края на работния ден отидете на спорт или просто походите пеша. Малцина обаче го правят редовно, което налага промени поне в дневното меню, за да се неутрализират вредните ефекти.
Хората, които се занимават с умствен труд, работят главно с мозъка си и по-малко с ръцете (обикновено на клавиатурата на компютър). Затова най-големите консуматори на енергия са мозъкът, белите дробове и сърцето, докато останалите вътрешни органи и мускулите не са особено активни. Мозъкът се „храни” изключително с глюкоза, а мазнините и протеините не се изразходват пълноценно. Затова е добре в менюто да има достатъчно въглехидрати, а приемът на мазнини да е по-ограничен. Въглехидратите обаче трябва да постъпват в мозъка равномерно, без резки скокове. Ако наблягате на простите въглехидрати (бонбони, захар и сладкиши, бял хляб) глюкозата ще прониква в кръвта на големи порции. Това означава, че мозъкът няма да може да я преработи и част от нея ще се складира в запас. Съвсем различна е ситуацията със сложните въглехидрати – пълнозърнестите продукти. Те се разграждат бавно, глюкозата постъпва на малки порции в кръвта, което ще ви позволи да се чувствате работоспособни и пълни с енергия през целия ден. Затова сред най-препоръчваните закуски са овесените ядки, мюслито, ядките.
Офисните служители често страдат от понижен имунитет – заради работата на климатици, липсата на свеж въздух и достатъчно слънчева светлина. Протеините са основният материал на имунната система, затова не се лишавайте от тях. Важно е обаче да консумирате с мярка храните, богати на белтъчни, тъй като те може да доведат до процеси на гниене в червата (заради влошената перисталтика при заседналия начин на живот). Затова ограничете приема на протеини до 100 г на хранене – това означава пилешко бутче, порция риба или малко парче торта. Диетолозите препоръчват да наблягате на рибата, нетлъстото месо или млечните храни. Отдавайте предпочитанията си на растителните мазнини, в съчетание с растителни продукти. Подправяйте салатата с 1 с.л. зехтин или друго нерафинирано олио (шарлан, ленено, орехово, тиквено, сусамово). Най-добре е да купувате растителни масла в стъклена бутилка.
Коментари (0)
Вашият коментар