Не се плашете от антидепресантите

Все повече предразсъдъкът, че на психиатър или психотерапевт ходят само „лудите“, се разбива. Хората осъзнават необходимостта от такъв специалист, защото както може да боледува част от нашето тяло, така боледува понякога и нашата психика. Да се разболееш от депресия също не е запазена марка на лудите и все повече хора имат такива оплаквания. Специалистите предупреждават, че леките и средните форми на депресии са изключително опасни за отношенията в семейството и въобще в социалната среда, защото депресираните започват да се държат непривично и нерядко взимат крайно емоционални решения. За щастие антидепресантите действат бързо и могат да помогнат на всеки такъв случай. За тях ни разказа психиатърът д-р Иглика Василева от УМБАЛ „Александровска“.

Самолечението е опасно

„Съвременните антидепресанти са сравнително безвредни медикаменти. Те не водят до пристрастяване и абстиненция. Освен при депресии изписват се при паническо разстройство, обсесивно-компулсивно разстройство, генерализирана тревожност...“, обяснява д-р Василева. Може да се дадат за кратко и при посттравматично стресово разстройство от катастрофа или след загуба на близък, когато човек е потиснат по-дълго от обичайното. Помагат дори при депресия в рамките на деменция при по-възрастни пациенти. „При всички случаи самолечението е изключително опасно и най-често неефективно. Затова при проблем човек трябва да се обърне към психиатър, не към невролог“, съветва д-р Василева. Но пояснява, че лечението с антидепресанти е дълго. Продължава месеци особено след депресия, когато може да отнеме 9-12 месеца. А намаляването и спирането на приема е нужно да е съгласувано с наблюдаващия лекар. В противен случай има риск от връщане на симптома.

При депресия може да има понижено настроение, липса на удоволствие от приятни преживявания, понижена волева активност, нарушен сън, възможно е движенията да са забавени, да има липса на желание за вършене на каквото и да било. Всичко това се повлиява добре от антидепресантите.

Зависимост се развива към хапчета от групата на бензодиазепините

В България общопрактикуващи и невролози изписват на своите пациенти ривотрил, диазепам, лексотан, ксанакс, което не е добре. Те предизвикват зависимост, влошават паметта и концентрацията, способността за разсъждаване, планиране, вземане на решения. Изписват се за успокоение при тревожни разстройства, дори при паническо разстройство. Но успокоението е за кратко и приемането на тези хапчета в дългосрочен план има негативни последствия. „Тези лекарства може да се изпишат за кратко при сериозен епизод на интензивна тревожност. Или при абстиненция след употреба на различни психоактивни вещества или алкохол“, казва психиатърът. Бензодиазепините имат своето приложение, но то трябва да е кратко, максимум 3 седмици, след което да се спрат. Пациентите често не ги спират след този срок, защото са тревожни, и така стават зависими. Медикаментът им липсва, те привикват към него и им е нужна все по-висока доза, за да се успокоят.

Най-често изписваното хапче

Най-изписваното хапче у нас е деанксит. Ако го даде личният лекар, пак добре, но нерядко се препоръчва от съседка на съседка. Изписва се и за панически разстройства, но не е панацея. Комбинация е от един лек антидепресант и един конвенционален антипсихотик, който в ниски дози също има антидепресивен ефект. Но ако се взема в по-големи количества (3x1 или дори 3x2), както го изписват грешно някои невролози и общопрактикуващи лекари, може да доведе до последствия в дългосрочен план. „Не е безобидно да се изписва деанксит просто така. Ако наистина съществува психичен проблем, добре е да се направи оценка на състоянието и нуждите на пациента и лечението да протече под лекарско наблюдение“, убедена е д-р Василева.