Ендогенната депресия: тихият мъчител

Психолозите предупреждават, че депресиите и неврозите се превръщат във все по-голяма заплаха за здравето на съвременния човек. Депресията не е просто лошо настроение, тъга или нежелание да правите каквото и да било, а дълбока тревожност, психическа и физическа затормозеност, пълна невъзможност за изпитване на радост.

Важно е да знаете, че депресията се дели на два вида – реактивна (психогенна) и ендогенна. Реактивната възниква в отговор на някакво травмиращо събитие: болест или смърт на роднина, силен конфликт, раздяла, заболяване, обида или несправедливост, продължителен стрес. В този случай причината за депресията е външна. За разлика от нея ендогенната депресия е по-сложна. Причина за възникването й е недостатъкът на определени хормони – серотонин, норадреналин, допамин. Ако организмът не изработва достатъчно количество от тях, човек започва да страда със или без повод, изпитва угнетяващи чувства, силна апатия, животът му се струва безсмислен.

Подобно състояние може да бъде провокирано от всяко повече или по-малко травмиращо събитие, и дори от лек битов стрес, с който здравият човек се справя бързо (например ако някой се държи грубо в градския транспорт). Но ендогенната депресия може да се появи и на фона на пълно благополучие.

Кой попада в рисковата група

Хора с определена съвкупност на черти от характера: прекалено, болезнено добросъвестни, с изострено чувство за дълг, патологично тревожни, неуверени в себе си, неспособни да вземат самостоятелно решения.

Хора, чиито роднини са страдали или страдат от ендогенна депресия или други психоемеоционални разстройства.

Симптоми на ендогенната депресия

Общо безразличие. Настроението фактически не е свързано с това, което се случва, независимо дали е радостно или неприятно събитие. Човек усеща, че по-рано е бил способен да преживява емоции, но сега в душата му цари пустота. Обикновено пристъпите на лошо настроение са сутрин, засилват се през пролетта и есента.

Бавно придвижване и мислене. В това състояние човек физически не може да се движи бързо, освен това му трябва време, за да възприеме информацията, не успява да се съсредоточи.

Хронично чувство за умора, постоянна сънливост, смущения в съня, понякога съпроводени от болки в мускулите. В някои случаи има смущения в храносмилането, а при жените – нарушения в месечния цикъл.

Постоянно усещане за вина. Самооценката пада с всеки изминал ден, появяват се въпроси от типа „Защо е трябвало да се раждам”, „Защо хората имат всичко, а аз – нищо”, „Този свят не е за мен”.

Намален или повишен апетит, глад за вредни храни.

Изпитване на въображаеми болки, без да има такива физически.

Мисли за самоубийство.

Внимание!

В такова състояние е забранено да се приемат антидепресанти без консултация с лекар, както и всякакви форми на самолечение! Твърде рисковано е да се повишава физическата активност, за да се подобри настроението.

Лечение на ендогенната депресия

При възникване на подобни симптоми, а също и на всякакви подозрения за ендогенна депресия, непременно отидете на лекар. Тъй като причината е недостиг на хормони, лечението е медикаментозно. Трябва да се отбележи, че резултатите не идват особено бързо – нужни са от няколко месеца до половин година. Паралелно с лекарствата се препоръчва и психотерапия – арттерапия (създаване на рисунки и колажи), музикотерапия, коригираща психотерапия (изглаждане на чертите от характера, които са довели до депресията), групова психотерапия (изучаване и проиграване на алгоритми „как да се справяме с трудностите”, „как да общуваме позитивно”, „как да си намираме приятели”).

Добре действа фототерапията (лечение със светлина), както и лечението с билки. Алкохолът, кафето, консервираните храни и полуфабрикатите са недопустими, тъй като затрудняват постъпването на кислород в организма. Препоръчват се повече свежи плодове и зеленчуци, млечни продукти, яйца и прясно изцедени сокове.

Един от най-важните елементи, по-ценен от всякакви лекарства, е пълноценното общуване с приятелите и близките. Ако имате около себе си човек, страдащ от ендогенна депресия, проявете търпение и потиснете нежеланието си да си развалите настроението, контактувайки с него. Не спорете с такъв човек, важно е просто да бъдете до него, да го слушате, да му задавате уточняващи въпроси, да го подкрепяте, дори и просто да помълчите с него. Помогнете му да разбие бариерата между него и околния свят и му давайте любов – всичката, на която е способно сърцето ви.