Деси Стоянова: Чувствам се безкрайно близка с Вельо

С възторг. Човек няма как да се уплаши от нещо, което не познава. А и звучи толкова приказно да имаш близнаци.

Харесваш ли възрастта си?

Нямам проблем с нея. Общо взето, това не е нещо, върху което мисля. Чувствам се добре в кожата си в момента и това, че съм на 40, не ме травмира по никакъв начин.

А дава ли ти нещо повече?

Да, дава ми това, че сега съм много по-спокойна. Престанала съм да се тръшкам за толкова много неща, за колкото бях склонна да се тръшкам, когато бях например на 20. Аз съм от хората, които се връзват, приемат всичко много лично и се вживяват прекалено. И съм перфекционист, което понякога може да е проблем за самия теб. Ти не можеш винаги всичко да свършиш перфектно. Когато сам го очакваш от себе си, това може да бъде натоварващо. Възрастта има своите плюсове. Има и своите минуси, но засега още не съм ги усетила.

Когато една връзка стане дълга, какво поддържа пламъчето?

Общият път, който сте извървели. Чувствам се безкрайно близка с Вельо. Той е човек, на когото мога и се опирам. Надявам се и аз да съм за него същото. Когато се появят и децата, това се превръща в силен сплотяващ фактор. Ние двамата имаме мисия и това са нашите деца.

Изненадвате ли се?

Честно казано, не. Забързаното ежедневие ни е всмукало и не ни остава кой знае колко време за специални жестове един към друг. Със сигурност можем да поработим върху това, но на този етап е сред нещата, които ни се иска, но не правим често.

Какво друго ви се иска и имате като планове?

Някакви дългосрочни мечти и планове нямаме. Това, което обичахме да правим, преди да се родят децата, беше да пътуваме. Слава Богу, момчетата станаха достатъчно големи, за да можем отново да пътуваме, но заедно с тях. Всяка форма на излизане от ежедневието действа разтоварващо. Аз не съм претенциозна. Разходките до Балкана, където Вельо има една малка наследствена къщичка на прекрасно място с невероятна гледка, ми действат изключително зареждащо. Няма нужда да ходя на Лазурния бряг или в Бали, за да се почувствам добре, да заредя батериите и да събера сили за връщането в София.

Сигурно на 15-16 години си имала мечти за тази възраст. Сбъднаха ли се те?

За 40?! Въобще не съм мислила. Тогава смятах, че хората на 40 са някакви баби и дядовци. Даже и хората на 30 ми се струваха такива. Честно да ти кажа, не съм от хората, които могат да кажат: „Мечтаех си да стана телевизионна водеща и ето, сега съм телевизионна водеща.“ Аз кандидатствах журналистика, защото обичах да чета и да пиша. После професията ме грабна, защото още във втори курс започнах да работя във вестник, където попаднах на истински професионалисти и те ме научиха как трябва да се върши тази работа. За съжаление не съм сигурна дали хората, които в момента стъпват в професията, могат да намерят на достатъчно много места такива учители, каквито съм имала аз в началото на кариерата си. Защото нашата професия се учи на терен.

Как се виждаш след 10 години?

Надявам се след 10 години да се чувствам все така добре на работното си място, независимо кое е то. Надявам се и да съм майка на двама щастливи тийнейджъри, които минават леко през пубертета и споделят с родителите си. Това е едно от нещата, към които се стремим с Вельо – да изградим такива отношения с децата, че да не стигаме до ситуацията, в която много семейства - за съжаление - изпадат, ситуация, в която връзката между поколенията се къса и деца и родители спират да си говорят.