Мария Силвестър: За да оцелея в матрицата, следвам знаците, които Вселената ми изпраща

Необикновена и изненадваща, Мария е човек, който изкусно оцелява в матрицата на обществото, следвайки знаците, които Вселената й изпраща.

Днес това момиче празнува. Припомняме ви един наш разговор с нея.

Мария, забелязваш ли, че все повече хора осъзнават матрицата на живота и търсят свободата?

Забелязвам, че мнозина все по-често търсят причината за своето съществуване, която е извън това, за което ни убеждават. Усещам, че се случва някакво пробуждане. Има теории по тази тема, но не ми се иска да следвам нито една от тях. Всички знаци около мен сочат, че има пробуждане и то търси отговора на елементарни въпроси - защо сме тук, какво да правим и как да го правим, така че да се чувстваме удовлетворени. Не съм съгласна, че съм дошла тук, за да ям, да пия, да гледам телевизия и да остарея. Не е логично и не ми е достатъчно.

Как усети, че това е правилната посока за теб?

В един момент стана някакво прищракване, при което започнах да избирам ангажиментите си много отговорно, с единствен критерий - да ми е удовлетворително на душата. Това се случи постепенно във времето на принципа проба-грешка. Приемах предложения, някои от които не толкова добри. Не говоря само за работа, а и за най-нормални човешки връзки. Някои от тях бяха положителни, други не толкова, трети съвсем спонтанно отлетяха в пространството и във времето. В един момент останах само аз и това не беше чак толкова страшно. Сами се появяваме на този свят и така си тръгваме, чисто физически. Важно е да си сетивен и да избираш нещата от живота, които те карат да се чувстваш добре.

И да сме бдителни, това ли казваш?

Да, човек трябва да е отговорен и да внимава за всичко. Духовната работа не е да следваш някое течение или чужда мисъл. Има смисъл в това да си самотник в душевно отношение, в средата, която ни заобикаля. Не бих отишла някъде да живея като аскет. Моят избор е да живея тук, да се справям с обстоятелствата, които ни заобикалят. Голямото препятствие е да заживееш в спокойствие, независимо от всичко. Важна е вътрешната ти усмивка и едно второ внимание, което е различно от приспаното, първичното. А това, че всички се опитват да ни нагласят ежедневието и мисленето по един определен начин, трябва да приемаме с усмивка. Много по-важно е да внимаваш за всички избори, които правиш в живота си и да си отговорен.