Розата и жабата - или защо комплексите за малоценност и превъзходство са първи братовчеди

Имало едно време красива, червена роза. Тя била най-прекрасната роза в цялата градина, но й направило впечатление, че хората я гледат само отдалеч.

Един ден тя разбрала, че има голяма крастава жаба, която винаги стои до нея, и това е причината никой да не се приближава твърде много, за да я погледне. Ядосана, розата наредила на жабата да си тръгне веднага. „Добре, както искаш", отвърнала покорно жабата.
Не след дълго жабата минала покрай мястото, където била посадена розата, но с изненада видяла, че розата е почти изсъхнала, без листенца и клюмнала. Жабата възкликнала: „О, не! Изглеждаш ужасно! Какво стана?" Розата отговорила: „Откакто си отиде, мравките ядат листата ми ден след ден и сега никога няма да бъда същата!" Жабата отвърнала: „Ами да. Когато бях до теб, изяждах всичките мравки. Ето защо винаги си била най-красивата роза в градината."

Поука от историята
Много пъти не оценяваме хората около нас, защото смятаме, че не правят нищо за нас. Всеки има нещо специално да предложи, на какво да ни научи. Никой не трябва да пренебрегва никого.
Традиционно обществото е разделено на социално-икономически класи. Това разделение често кара хората да се смятат за по-висши или по-низши от другите.

Осъзнаването и укрепването на нашата самооценка е важно, за да се чувстваме добре, балансирани и способни да общуваме по здравословен начин. Не трябва да се чувстваме нито повече, нито по-малко важни от останалите. Чувството за превъзходство е също такова бреме, колкото и чувството за малоценност. И комплексът за превъзходство, и комплексът за малоценност са отличителни белези на несигурността.

Пренебрегването на някого поради комплекс за превъзходство е знак за преувеличено самочувствие. Това е начин човекът да компенсира свръхкомпенсацията за съжалението, което изпитва поради недостатъци, които сам възприема.
Тези хора се характеризират с вярата си, че са перфектни, упорити в убежденията си, лесно се ядосват, емоционално нестабилни, лъжливи, състезателни и се обграждат с други, които смятат, че са с по-нисък статус, интелигентност или способности. По този начин те успяват да се издигнат. Следователно в крайна сметка възприемат арогантно и самонадеяно отношение, точно както с розата и жабата.

Може да кажем, че комплексът за превъзходство е това, което някой с комплекс за малоценност развива, за да се опита да компенсира своята несигурност.
Добре е да сте наясно и с двата вида комплекси и поведението, което представляват. В края на краищата всеки един от нас е отговорен да изживее живота си пълноценно и това включва взаимодействие един с друг, без значение колко важни смятаме, че могат да бъдат. Всеки индивид е уникален и незаменим.

Затова е много по-добре да бъдем жабата в историята и да се съобразяваме със заобикалящата ни среда, да вършим работата си, да бъдем нежни със себе си, да се наслаждаваме на живота си и да ценим живота на другите. Да бъдем красиви или не, точно като розата, зависи до голяма степен от това какво допринасяме за света и какво позволяваме на другите да допринасят за нас.