Баснята за папрата и бамбука ни разказва за дърводелец, който се справял много добре със занаята си. След време в неговия град дошла голяма мебелна компания, разполагаща с мощен капитал, отлична техника и много персонал.
Фабриката превзела местния пазар с висококачествените си продукти, които продавала на цени, по-ниски от предлаганите от дърводелеца. Нещата започнали да се влошават за него. Само след няколко месеца той вече бил наясно, че е на път да фалира. Това, разбира се, го тревожело.
За да стане още по-лошо да него, той започнал да има проблеми със съпругата си. Тя била учителка и заплатата й не била достатъчна, за да издържа трите им деца. Дърводелецът се опитал да си намери нова работа, но не успял. Съпругата му го обвинила за тези негови неудачи и това в крайна сметка засегнало и децата им. Те започнали да имат проблеми с успеха в училище.
Дърводелецът ставал все по-отчаян. Всеки ден се събуждал с все по-малко енергия и с по-малко надежда. Колкото и да премислял, не виждал изход. Един ден той отишъл на разходка до близката гора, за да размисли.
Вървял половин час през гората, когато срещнал благ старец, който го поздравил. Той имал малка къща и когато видял дърводелеца, го поканил на чай. Възрастният мъж забелязал провесилия нос на дърводелеца и го попитал какво не е наред. Дърводелецът му разказал за своите несгоди, а старецът го слушал внимателно и спокойно.
Когато си изпили чая, домакинът поканил дърводелеца да види огромно парче земя в задната част на къщата му. Около десетките дървета имало папрати и бамбуци. Старецът го помолил да наблюдава и двете растения и казал, че трябва да му разкаже една история.
„Преди осем години взех малко семена и засадих едновременно папрат и бамбук. Исках и двете растения да растат в моята градина, защото и двете са много възнаграждаващи за мен. Полагам всички усилия, за да се грижа за тях, сякаш са съкровище.
Скоро след това забелязах, че папратът и бамбукът реагират по различен начин на грижите ми. Папратът започна да расте и само за няколко месеца се превърна във величествено растение, което украсява всичко със своето присъствие. Бамбукът, от друга страна, все още беше под земята, без да дава никакви признаци на живот.
След една година папратът продължаваше да расте, но бамбукът не. Аз обаче не се отказах. Продължих да се грижа за него с по-голямо внимание. Въпреки това измина още една година и усилията ми все още не даваха плод. Бамбукът не беше пораснал.
Въпреки това нито се отказах след втората година, нито след третата, нито след четвъртата. След пет години най-накрая видях как от земята изниква срамежлива клонка. На следващия ден беше много по-голяма. След няколко месеца растението продължи да расте и се превърна в невероятен бамбук с височина над 10 метра. Знаеш ли защо му отне толкова време, докато порасне?”
Дърводелецът се замислил за момент, но не знаел какво да каже. Старецът продължил: „Трябваха пет години, за да порасне бамбукът, защото растението работеше върху пускането на корени в земята. Знаеше, че трябва да порасне много високо и затова не можеше да се покаже, докато няма стабилна основа, която да му позволи да расте добре. Разбираш ли?"
Дърводелецът разбрал посланието. Сега той бил наясно, че понякога нещата изискват време, защото пускат корени. Че най-важното е да упорстваме и да не губим вяра. Старецът изпратил дърводелеца с думите: „Щастието те прави приветлив. Изпитанията те правят силен. Тъгата те прави човек. Неуспехът те държи смирен. Успехът те кара да растеш."
Коментари (0)
Вашият коментар