Някога в едно село живял старец, когото всички избягвали. Той бил лицето на нещастието. Мрачен, огорчен и винаги се оплаквал. Около него се носело усещането, че животът му е пълен с нещастия.
Хората го избягвали, защото нещастието му било заразно. Колкото по-дълго живеел, толкова по-жлъчен ставал и думите му били чиста отрова. Околните почти се чувствали виновни в негово присъствие, че изпитавли щастие в битието си.
Но когато навършил 80 години, се случило нещо невъобразимо. Разнесъл се слух, че старецът вече не е тъжен и не се оплаква. Той бил щастлив. Усмихвал се. Лицето му изглеждало свежо и спокойно.
Цялото село се приближило до стареца, за да разбере тайната за тази трансформация.
Един от съселяните му го попитал: Какво се случи, че промени?
Старецът отвърнал: Нищо различно. Само че 80 години преследвах щастието и то ми се изплъзна. Затова реших, че ще живея без щастие. Вместо това се опитах да се наслаждавам на живота си. И магията се случи. Сега съм щастлив.
Поуката от историята: Не гонете щастието. Просто се наслаждавайте на живота си, живейте всеки миг.
Коментари (0)
Вашият коментар