Чайката и криворазбраната доброта - китайска басня

Почти всички басни, особено най-старите, са кратки истории с големи поуки. Хората са ги предавали от поколение на поколение, а много от тях се споменават и до днес.

Те представляват дидактичен начин за предаване на основните ценности на различните култури на по-новите поколения.

Предлагаме ви 3 традиционни китайски басни. Всяка една от тях се фокусира върху това да покаже как ценностите и липсата им водят до определени последствия.

В едно старо царство живял богат и могъщ мъж, който обичал чайките. Всяка сутрин той ставал и гледал морето, което било близо до имението му. С часове съзерцавал белите птици, които го удивлявали.

Един ден намерил чайка на терасата, която била ранена. Той я взел в ръцете си и заповядал на лекарите си да я излекуват. Раната не била много дълбока и чайката се възстановила доста бързо. Нейният спасител бил във възторг.
Чайката толкова го удивила, че той решил да я забавлява. Нареди на готвачите си да приготвят най-добрите ястия за птицата - фазан, екзотични меса, вкусни плодове и всякакви деликатеси. Чайката обаче не яла нищо. Господарят се опитал да я накара да изяде храната, но тя просто не искала. Минали три дни и в резултат на това чайката умря.

Каква е поуката от тази китайска басня? Понякога любовта всъщност не е любов, а чист егоизъм. Човекът в тази история мислел, че чайката ще хареса същите неща, които харесва и той. Той се съсредоточил само върху себе си, вместо върху това, от което птицата наистина се нуждаела.

Човекът, който бил заслепен от алчността
В древното царство Ци живял мъж, който изпитвал ненаситна жажда за злато. Той бил много беден, а работата му не му носела достатъчно пари. Едва му стигали, за да оцелее.
Той бил наясно, че няколко търговци поставят красиви златни фигури върху сергиите. Тези статуетки винаги стояли върху красиви кадифени мантии. Богатите мъже от града отивали там, за да им се любуват. Понякога ги купували, понякога не.

Един ден мъжът измисли план как да вземе една от фигурите, които блестели толкова ярко на слънцето. Той облякъл най-хубавите си дрехи и накити и отишъл на пазара. Престорил се, че наблюдава златните фигури и докато търговецът се усети, крадецът взел една от тях и хукнал да бяга. За негово нещастие бил хванат много бързо.

Двамата пазачи, които го заловили, го попитали защо е решил да открадне статуетка посред бял ден със стотици свидетели около себе си. Мъжът им казал, че дори не е помислил за тези неща. Той просто искал да вземе златните фигури. Това е една от китайските басни, която говори за слепотата, която идва с алчността.

Човекът, който беше обсебен от дракони
Живял някога един мъж, който бил обсебен от дракони. Възхищавал се на формата им и начина, по който изглеждали. Той се вълнувал много, когато гледал техни изображения, издишвайки огън през устата и убивайки всичките им врагове.

Този човек беше толкова обсебен от драконите, че запомнил всяка една приказка, която ги споменава. По стените и тавана на къщата му имало изрисувани гигантски дракони. Домът му приличал на храм, посветен на тези животни.

Една нощ, когато най-малко го очаквал, през един от прозорците на къщата му се показала глава на дракон. Без да даде на мъжа време да реагира, драконът започнал да издиша огън навсякъде. В резултат на това той избягал и започнал да крещи. Това е една от китайските басни, която ни учи да обичаме конкретни реалности, вместо тези, които създаваме в ума си.