Баснята за камъните или как правилно да решаваме проблемите си

„Пътешественикът, който пресича планина по посока на звезда, рискува да забрави коя е неговата пътеводна звезда, ако се концентрира твърде изключително върху проблемите на катеренето. Ако действа само заради самото действие, няма да стигне доникъде."
Антоан дьо Сент-Екзюпери

Един учител искал да даде урок на учениците си. Много от тях нямали време да учат, защото освен че ходили на училище, и работели. Те имали много проблеми и недостатъчно пари. Някои от тях били женени с деца и се чувствали затрупани от отговорности.

Затова учителят решил да им разкаже приказката за камъните.
Някои от учениците не искали да слушат поредната притча. Изглеждало като загуба на време. Те се интересували повече от изучаването на учебния материал, отколкото от слушането на басня. В крайна сметка те били възрастни индивиди и нямало нужда някой да им казва как да живеят.

Но това не спряло учителя. Всъщност съпротивата им била просто допълнителна мотивация за него. Той взел един стъклен буркан и го поставил на масата. След това сложил куп големи камъни близо до съда. Той попитал учениците дали смятат, че бурканът може да се напълни от камъните на масата.

Учениците започнали да гадаят. Всеки давал своето предположение колко камъка ще се поберат в буркана и дали е достатъчно, за да го напълнят. Накрая почти всички ученици се съгласили, че камъните са достатъчно големи, за да запълнят стъклото. Така започнал експериментът, наречен Баснята за камъните.

Учителят започнал да слага камъчетата в делвата едно по едно. Когато свършили, те стигали чак до гърлото на буркана. След това попитал учениците си: "Пълен ли е бурканът?" Почти всички отговорили, че е така.

Тогава учителят извадил торба с по-малки камъни от бюрото си. Той попитал учениците дали е възможно тези по-малки камъчета да се поберат в буркана. Учениците помислили малко и решили, че могат.

Учителят изсипал чакъла в стъкления съд. След това попитал подопечните си дали е пълен бурканът. След като проверили дали има място за още камъни, те обявили, че бурканът е пълен.

Винаги има повече място
Въпреки факта, че всички ученици смятали, че е невъзможно да сложат нещо друго в буркана, учителят отново ги изненадал. Този път той извадил торба, пълна с пясък. Мълчаливо започнал да го изсипва в буркана. За всеобща изненада пясъкът намерил път в пролуките между и в пукнатините на камъните.

За четвърти път учителят попитал: "Пълен ли е бурканът?" Този път учениците отговорили, че вече е невъзможно да се побере нещо друго в буркана, защото малкото останали места бяха заети с пясък.

Тогава учителят грабнал стомна с вода и започнал да я налива в буркана. Имало място и за нея, въпреки че съдът изглеждал пълен. Пясъкът се намокрил и побрал добро количество вода. Когато свършил, учителят попита: "Какво научихте от това?"

Поуката
Един от учениците отговорил: „Това, което баснята ни учи е, че няма значение колко задачи имате в графика си. Винаги има място за още. Въпросът е само да го организираме“.

Учителят мълчал. Друг ученик споделил, че ученето е безкрайно. Винаги може да се поберат повече неща в главата, точно като в буркана. Винаги ще може да се добави още нещо към натрупаните знания.

Когато учителят видял, че учениците не разбират Баснята за камъните, той попитал: „Какво щеше да стане, ако бях направил всичко наобратно? Ами ако започна с водата, след това с пясъка и така нататък, докато стигна до големите камъни?" Учениците отговорили, че бурканът бързо ще прелее.

„Сега разбирате“, казал им учителят. „Водата, пясъкът, двата размера камъни са проблеми. Някои са големи, други са малки, а трети едва съществуват. Ако първо се справим с големите проблеми, ще има място за малките проблеми. Но ако го направим по обратния начин, няма да решим нищо."