Колко слаб е силният пол?

Своето пропадане мъжете обясняват по различен начин, зависи какво най-добре пасва на техните предразсъдъци. Съвременната жена била отракана, противозачатъчните позволили да отлага раждането заради кариерата, което пък й дало материална независимост от мъжа и всичко това подкопавало авторитета му. А и световният преход от икономика на ватенката към икономика на белите якички наложил типично женски изисквания към работната сила – гъвкавост, а не здрави мускули.

Каквато и да е причината, принизеният мъж все по-трудно се съешава. И това е най-лошата тенденция от всички доловими такива. За половин век мъжката оплодителна способност е спаднала двойно, без учените да имат дори бегла представа защо. Изследване в развитите страни през 1950 г. показва наличие на 100 милиона сперматозоида в 1 милилитър семенна течност.
Същото изследване, повторено през 2001 г., изброява 66 милиона сперматозоида в милилитър семе.
През 2017 г. сперматозоидите в милилитър западна сперма вече са едва 52 милиона и продължават да спадат с 1,4% годишно. Задава се бездетно бъдеще, ако не на цялото човечество, то поне на западната цивилизация и тя в един момент може да рухне заради безплодие. България е извън тази неприятна класация, но нека не бързаме с радостта, защото това е поради липса на замервания.

Сред възможните причини за спада в мъжката фертилност според учените може да са мобилните устройства и химикалите в околната среда. Те повишават нивото на женския хормон естроген у мъжа, а той потиска спермогенезата. По-лошото е, че двойно е намаляло и количеството сперма при една еякулация. Докато през 1950 г. то е било средно 10 милилитра, сега е 4.
Намирането на партньорка се затруднява и от други фактори. В Англия през 2015 г. изненадващо висок процент мъже на възраст 30-34 г. – 10%, все още живеят при родителите си. Докато жените на същата възраст са едва 3%. Най-силно изразена е тази синовна привързаност в Италия – 18%. У нас положението е съвсем близо до италианския максимум – 16%.
35-годишните британци са поколението, което встъпва в брак най-късно от всички през ХХ в. с изключение на родените през 1916 г., чийто брак е отложен от Втората световна война.

През 2000 г. цели 16% от англичаните, набор 1965 г., нито бяха женени, нито съжителстваха на съпружески начала.
Това бе двойно по-голям процент от ергените, набор 1946 г. В България през 1946 г. мъжете на 30-34 г. са били 257 672. От тях ергени са 20 279 (8%).
През 1992 г. при 284 940 мъже на същата възраст ергените са вече 45 942 (16%). А през 2000 г. се оказа, че цели 17% от българския набор 1965 г. не са женени, нито съжителстват на съпружески начала. Преброяването през 2011 г. засича 276 726 мъже на 30-34 г. – с 20 000 по-малко от жените на същата възраст. Ергените сред тях са цели 19%.

Демографите у нас отдавна са откроили тенденция за отлагане на брака, но при мъжете тя е по-ярко изразена. Вместо на 24-годишна възраст, както е било през 1946 г.,сега те се престрашават да минат под венчило чак на 30 г.
Професионалните изяви на жените още повече усилват мъжкия хленч. Днешната жена извоюва правото си да отлага майчинството заради кариерата си. Тя обаче има и друго, отдавна признато право – да отлага кариерата си заради майчинството.

В мъжките оплаквания биха могли да се долавят и политически нотки. Мъжът се оказва пряка жертва на 50-годишната кампания за права на жените. За всички женски неприятности феминизмът обвиняваше мъжете. Тази борба за женски права обаче предизвика движение в скачен съд – колкото повече се разширява женският избор, толкова повече се стеснява мъжкият.
Затова вече се подема кампания за правата на мъжете. Нейни активисти твърдят, че мъжът днес е подложен на законодателна и социална дискриминация. Според тях има съдебен заговор, целящ при развод да отлъчи бащите от децата им. И наистина в повечето случаи при разтрогване на брака съдът поверява децата на майката, а на бащата поверява плащането на издръжката им.

В Америка през 1960 г. едва 10 милиона деца са
живеели разделени от бащите си. Днес те са над 30 милиона. Над 1/3 от тях не виждат бащите си нито веднъж през годината.
А такива деца според проучванията по-често закъсват в училище, по-лесно кривват от пътя, посягат към наркотици и алкохол и имат криминални прояви.
След появата на това движение през 1990 г. броят на семействата в САЩ само с баща достигна 4,4 милиона, или 4,2% от всички семейства, през 2000 г. А през 1990 г. е бил 3,4%. Сега е 4,7%.

У нас при развод съдът поверява децата на майка им 5 пъти по-често, отколкото на бащата. Затова през 2001 г. от общо 296 401 семейства с един родител майките с деца са 243 013, а бащите с деца – едва 53 388. Днес в България заради кризата на брака семействата с един родител почти са се удвоили.

Не е изненада, че и в здравословно отношение мъжът е в по-слаба позиция. Мъжете пушат и пият доста повече алкохол от жените и са изложени на по-голям риск да катастрофират с кола.
Инфарктите и самоубийствата са повече при мъжете. Средната продължителност на живота на мъжете по цял свят е по-малка, отколкото на жените.
Това кара някои апологети на антифеминизма да твърдят, че мъжете вече са станали по-слабия пол.