Ето какво искат жените

Има въпроси, които се повтарят често, но сякаш остава впечатление, че нямат отговор. Какво искат жените е един от тях. Дори вездесъщият Мел Гибсън не можа да си отговори, впрегнал целия потенциал на Холивуд за едноименния филм. Отговор търсят и учените, при това със съвсем сериозни уреди за отчитане на реакциите на дамите при различни ситуации или с психологически проучвания. По следите на техните открития тръгва Даниел Бергнър, за да се опита да разбере в крайна сметка какво искат жените и толкова ли се различават техните желания от общоприетите представи.

След почти 10-годишно проучване журналистът от "Ню Йорк таймс" обобщава събраното в книгата "Какво искат жените?", превърнала се в бестселър, обсъждана от най-престижните женски списания и от научните издания. "Вог" например я нарича "Една от най-горещите книги, която добавя експлозиви в разговора за това какво означава да бъдеш жена днес". Преведена на 15 езика, книгата на Бергнър разпалва дискусии заради провокативните си изводи и преобръщането на традиционното мислене за женската сексуалност. Авторът прави обширни интервюта с из- вестни сексолози, психолози и средностатистически жени, за да развенчае митове и да разнищи взаимоотношенията между половете и тайните на женските желания. Книгата търси отговори на въпроси, рядко задавани и от самите учени.

Възможно ли е жените да са по-малко моногамният пол? Как се отразява емоционалната близост върху страстта? Наистина ли еманципирането на жените се оказва пагубно за тяхната сексуалност? Отговорите наистина са повече от изненадващи.

Животни или не

Мъжете са животни. За ероса (либидото) сме приели това твърдение като психологическа аксиома. Обществото опитомява и често ограничава мъжете, но все пак не ги потиска до такава степен, че да са принудени да крият естествените си склонности. И те, мъжете, ги манифестират по безброй начини - чрез порнография, безразборни връзки, втренчени погледи в женските тела.

Но защо да не определим и жените като животни? Сексоложката Мередит Чийвърс провежда многобройни проучвания в лабораторни условия, по време на които дава на участничките възможност да реагират без притеснение на "мъжки играчки" като порнофилми и снимки. Така доказва, че женската сексуалност е недооценена. Оборва и едно от най-удобните мнения, че жената е пригодена в по-голяма степен за моногамност, отколкото мъжа. Логично пита защо тогава фармацевтичните компании инвестират огромни средства, за да измислят медикаменти, които да я изцерят от моногамността - противозачатъчните са огромно перо в тази индустрия.

Тела и умове

Чийвърс взима на прицел мнението, че има различия в интелигентността на мъжете и жените - различия, обусловени от гените, а не от културната среда. Макар че доказва погрешността на това твърдение, когато започва работа в голям институт, на етажа е сама жена, а единствените теми, които получават зелена светлина за изследване, са свързани с мъжката сексуалност. Тогава се сетила как още на времето самият Фройд си признал, че само едно нещо така и не разбрал за 30 години в психоанализата и то е "Какво иска жената?". Какво по-голямо предизвикателство за нея като млад учен!

Изследванията на Чийвърс доказват, че жените реагират абсолютно по същия начин като мъжете - и физиката, и умовете им се възбуждат. Но често се притесняват да си признаят и това постепенно влияе на тяхната сексуалност. Оттук идва и проблемът с получаване на чисто физическо удоволствие. В някои области викторианското целомъдрие предизвиква присмех в днешните общества, но по отношение на женската сексуалност то е все така силно. На слабия пол му е отредено да бъде срамежлив, да не демонстрира физическите си желания. Това обаче не означава, че те липсват.

Нарцис с обяснение

Марта Меани е един от най-влиятелните сексолози, ръководи научен институт в Лас Вегас и е президент на Общество за сексуална терапия и проучване. Многобройните и експерименти обясняват един световен феномен през последните години - манията по диети. Оказва се, че жените не просто са нарциси, които искат да бъдат красиви, да се харесват и да бъдат харесвани, а свързват перфектната външност с перфектния секс. Един мъж не мисли за паласките по талията си, когато е с любимата жена, но дамите се притесняват от външния си вид, а не от голотата си по принцип. Жената копнее да бъде желана, обаче тя подсъзнателно свързва желанието с харесването, смята Меани.