Колко слаб е силният пол?

Разговорът за равенството на половете е вечна тема, но може да бъде наречен и лакмус за обществено лицемерие.

Освен това има трудни въпроси за дебат, които няма как да доведат до смислен отговор. Като например, какво биха предпочели жените - галатни кавалери от Викторианската епоха, които не ги допускат до изборните урни и салоните си за пури, или съвременни мачо-грубияни, които подигравайки се на феминизма изразяват съмнение, че тази концепция е родена от разумно същество?

Това е изключително сложен въпрос. Защото и силните мъже, и слабите жени, и защитниците на обратното все ще намерят какво да кажат.
Сексуалните посегателства на работното място са друга подобна тема. Още не е забравен големия скандал с продуцента Харви Уайнстийн в Холивуд, който доведе след себе си до кампанията #MeToo, извършила най-бързата социална промяна. Само за едно денонощие вдъхновеният от Алиса Милано хаштаг бе предизвикал 12 милиона публикации. Това накара сп. „Тайм" да я провъзгласи за „Човек на годината".
Когато след това заля света като цунами, тази кампания създаде впечатлението, че никой не е успял да избяга от сексуалния тормоз на работното място. Това постави под съмнение процента на достоверност на споделените случаи в социалните мрежи.

Но след пронизващия писък на толкова много холивудски актриси сексуалното насилие нямаше как да не се превърне и във важна тема за Европейския парламент. Във Франция дори въведоха 90 евро глоба за сексуален тормоз на улицата. Последваха мерки в още няколко европейски страни и се стигна до там, че всяко докосване без изрично, ясно и отчетливо заявено предварително съгласие за секс, би могло да се смята за опит за изнасилване.
За щастие, малко преди кампанията #MeeToo да заприлича на гротеска, звезди като Катрин Деньов издигнаха глас за правото на мъжете да ухажват настойчиво. Но щом френските актриси започнаха да защитават мъже вместо танцуващи мечки, значи нещата са критични.

Според мнозина социални антрополози бъдещето на "силния пол" се очертава плачевно. Има безброй аргументи в тази посока.
Глобалният мъж е в стрес, защото се лишава от своята хилядолетна роля на глава, стожер и страж на семейството. Неговите страхове са в 3 сфери: мъжът е в ужас от несправянето с традиционните си функции – жените не са; мъжът е емоционално осакатен – жените не са; мъжът няма избор – жените имат.

Днешният мъж губи облика си на бачкатор – як, с длани челичени и обветрено лице. Една след друга изчезват професиите, които изискват не чак релефна, но поне някаква мускулатура. Вече има все по-малко металурзи, миньори, корабостроители... Индустрията се роботизира, а вместо това от мъжете на работното място се иска да имат чевръсти пръсти, гъвкав ум и да се усмихват престорено. Все повече стават хората, които си вадят хляба, работейки в колцентрове или сканирайки баркодове. А тези занимания не само са завзети от жените, но в тях няма нищо мъжествено.

Преди 20 години мъжката безработица надмина женската и оттогава е неизменно по-висока. Преди 5 години 59% от безработните бяха мъже срещу 41% жени. Тенденцията след още толкова години ще е още по-плачевна за мъжете. В САЩ икономически активните жени през 1973 г. са били 53%, през 2000 г. те са 71%. Днес са 75%. В същия период делът на икономически активните мъже е спаднал от 86% на 80%.
Разбира се, мъжката безработица е най-голяма при хора с малка или никаква квалификация. Затова да обърнем поглед към образованието. През 1960 г. 66% от научните степени в САЩ са давани на мъже. През 1997 г., макар че двата пола получават повече научни степени, мъжкият дял в цялото е намалял на 41%.
Днес жените в САЩ изкарват с една трета повече магистърски и с една четвърт повече бакалавърски степени от мъжете.

В Англия от 1988 г. насам момичетата се представят на матури по-добре от момчетата. Те ги засенчват дори по такива предмети като математиката.
У нас през 1946 г. висшистите са 4 пъти повече от висшистките (43 655 срещу 11 583). През 1965 г. те са вече само 2,3 пъти повече (121 464 срещу 51 855).
През 90-те години на ХХ век съотношението се обръща – жените с магистърска или бакалавърска степен стават повече от мъжете (389 267 срещу 344 104 по данни за 2001 г.) Сега висшистките в България сигурно са с 200 хил. повече от висшистите.