Началото на еманципацията е забулено в прастари времена, някъде по времето на жените-войни – амазонките. Още името им дава информация за това, което са – безгръди. Жената, равна на мъжа по умения, сила, бруталност, лишила се сама от женските си характеристики. Според митологията амазонките режели дясната си гърда, за да бъдат по-добри стрелци.
Тя, жената можела да бъде и гладиатор в женските борби в Колизеума, за радост и наслада на Нарон. Но това не се рекламирало широко, защото тези представления били смятани за срамни за обществото и обдни за силната негова половина.
През вековете жените все се повдигали на пръсти, за да ги видят по-добре, да оценят това, което правят. Капитализмът ги приел като работна ръка, дори получили приближаване на тяхното заплащането към това на мъжете, а след това и избирателни права.
Еманципацията подтисна силно мъжката половина на човечеството и стресира сериозно женската част от него, трансформирайки "слабия пол" в "мъжки момичета". До 17 ч. пред струга, след това пред готварската печка с черпак в ръка.
Лелеяните права и равнопоставеност увиснаха със страшна сила на крехките женски рамене. Мъжете - обезоръжени войни тръгнаха да помпат мускулите си с фитнес и да събират мъжество чрез лостове и щанги. Жените също отидоха в спортните салони, за да ваят силни тела. Тогава пък мъжете си изписаха веждите и направиха краката си копринено гладки. Свиха се в края на бара и се оставиха жените да ги ухажват. Жените търсеха семе за плод и бяха готови да завладяват с грубата сила на светлооки викинги. Мъжете се уплашиха и избягаха в социалните мрежи. Създадоха си виртуални образи, там можеха да бъдат каквото си поискат. Жените ги последваха и там. И те съсздахоха своите образи. За прослава на пластичната хирургия, екстеншъните и ноктопластиката. Матрицита заработи на нови обороти. В социалните мрежи образите се мултиплицираха със зашеметяваща скорост. Дизайнери, търговци, гуруикони от всяка сфера се включиха като един в оформянето на матрицата. Масиран поход за създаване на индивидиуалности от еднакви хора, изцяло подчинени на своето ново божество. Насаме с него. На колене.
Светът, смален до малкия прозорец на безкрайната социална мрежа. Всеки с надеждата, че там някъде в голямата река ще бъде забелязан, ще намери сродна душа, измежду хиляди, за да се получи цялото. Защото, нали всички знаем за енергиите ин-ян, за половинките, които трябва да намерим на всяка цена, за да си осмислим живота, за онази любов, за която всички четем, гледаме, мечтаем. И питам се, изкуството ли копира животът, или пък ние се самоклишираме според фантасмагоричните представи на писатели, поети, художници и всякакви артисти с болни фантазии и просветлени/замъглени мозъци? И не са ли най-големите шедьоври плод на най-голямо страдание? Няма значение. Ние сме на сигурно място. Там, има готови формули с готови отговори. Ще се срещаме във виртуалната реалност. Ще се представяме за някой, който искаме да бъдем, ще ни лайкнат. Ще сме щастливи. Ще броим лайкове. Ще връщаме и ние лайкове. Лягайки вечер с мъже в женски одежди, събуждайки се сутрин до жени с бради. В напъни за толерантност и обезпокоени да не бъдем заклеймени с някоя модерна дума от негативния спектър на собствената си оценъчна таблица. Да се харесаме, да се нагодим, да отговорим на очакванията, да се изгубим някъде по пътя и да се смалим до едно селфи фото.
Започнало като шега, то става "мъст", отправна точка, определяща характеристика. Ти си последователите, които имаш. Ти си тези, които следиш в мрежите. Кои сме ние? Къде сме? В калейдоскопа на модата днес като в огледало се отразяват идеи, философия, манипулация, спецификите, промените, които ни изразяват като съвременно общество. Дефокус. Образите са размити, неясни, причудливи. Нереални създания носят послания, които колкото и да се взираме, остават мъгляви. Вече няма разграничаване, разделение на сексуален признак. Има индивиди, които могат да се самоопределят (дали?). Световните дизайнери ни казват, че няма полове в модата. Мъжете дефилират в дамски одежди, жените носят еполети.
Ето ги високите токчета, които са създадени още от древните египтяни, за да извисят мъжа буквално, като го отделят от калните и мръсни улици. Те са неудобни за ходене, но пък идеални за по-голяма представителност и демонстрация на мъжественост. През XVI век станали атрибут на персийските войни, пътуващи на дълги разстояния през пустинята. Били удобни за езда дълго време, защото пасвали идеално на стремената. Да, смятало се, че токчетата правят мъжете по-мъжествени. Така се превърнали в мода. Ръстът бил важен за поставяне в обществената йерархия. Хенри VIII бил висок и всички искали да приличат на него, но Луи XIV трябвало да прикрива ниския си ръст с високи токове.
Жените от аристокрацията започнали да имитират мъжкия гардероб, в това личало и кралските обувки с високи токове и червени подметки. Тази мода увахнала в годините на Реформацията, но разцъфнала отново в началото на ХХ век. Токчетата се превърнали в символ на елегантност при жените. Фотографите веднага разбрали, че фигурата стои по-стройна на токчета. При мъжете токовете се модифицирани в каубойските ботуши. Взаимстване, преплитане, преливане...
Какво ни чака в бъдещето? Карл Джераси, създателят на хапчето антибебе предвижда, че около 2050 г. бебетата ще се раждат основно инвитро с изолирани и замразени мъжки и женски генетичен материал. Този материал ще бъде вземан от индивиди, които след като го дадат ще се подложат на стерилизиция, за да бъдат свободни. Свободни от какво? За какво? Предстои да разберем.
Коментари (0)
Вашият коментар