Христина Морфова става слугинче на 4, но после е наравно с Мария Калас

Когато 23 години по-късно погребват приятелката в нейния гроб, откриват, че ръката е непокътната както при светците

В историята на операта българката Христина Морфова, сравнима единствено с великата Мария Калас с гласа си в цели три октави, е явление от световен мащаб. Би трябвало да се гордеем с нея, често да я споменаваме, но нали сме си малко чуждопоклонници, склонни сме да забравяме великите си артисти.

А и музикалността й, техниката й, маниерът на пеене са съизмерими с мащабите на великата гръцка певица. И само две неща са й попречили да стигне до нейните висоти: не толкова едрата й, възпълна фигура, а преди всичко - нежеланието й да прави кариера извън родината си - била е убедена, страстна патриотка.

Чувствала се е българка

до мозъка на костите си

От онези, които отдавна не виждаме в българската опера. След нея почти всички големи наши певци предпочетоха да работят за чуждите сцени и публика, а в края на кариерата си се завърнаха да събират лаври в България.

Докато великата Морфова искаше да твори преди всичко у нас, да пее на български, да радва българската публика, но тук повече й пречеха, завиждаха, унижаваха, отколкото я уважаваха. Оцениха я истински, както нерядко се случва в България, едва след смъртта й.

Родена е в сърцето на Тракия, Стара Загора, на 24 април 1889 г. в бедно семейство на прокудени от турските варвари наши сънародници от опустошените български села край Цариград, което семейство преди нея се сдобива с 9 момчета. Ранното й детство е тежко, изпълнено с глад и лишения. Напомня за това на Козета от "Клетниците" - едва четиригодишна тя е дадена за слугинче.

По- късно живее в Търново и в София. За щастие, в столицата попада под влиянието на най-големия си брат, музикантът Александър Морфов, който открива уникалната й природна дарба и я насочва към музиката.

От дете е закърмена с песента. По-късно ще стане страстна популяризаторка на българската песен, която ще представя с огромна любов по света.

Учи в една от столичните девически гимназии. През 1906 г., подобно на много млади българи по онова време, заминава за Европа, за да учи в Прага стопански науки - без да има пари,

само с една златна пара, скътана от майка,

без да знае езика, без протекции, препоръки и познати. Когато слиза от влака, няма дори къде да отседне. Но щастливият случай я спасява.

Непознат мъж я завежда в дома на младата пианистка и певица Людмила Прокопова и срещата им се оказва съдбовна. Българката и чехкинята ще станат приятелки и ще се посветят на музиката, докато смъртта на Христина ги раздели. В известната със старите си музикални и театрални традиции столица на Чехия младата Морфова ще се откаже от стопанските науки и ще влезе в прочутата певческа школа на проф. Пивода.

Там ще получи солидна музикална и вокална подготовка. По-късно ще специализира и при проф. Иснардон от Париж.

Ще участва в студентски концерти и постановки на опери, ще бъде забелязана от директора на Пражката опера и ангажирана за редовна солистка.

Бързо и категорично ще се утвърди като първа солистка и дори примадона. Чехите, въпреки национализма си, ще я оценят високо и дори ще я обикнат. Така

Чехия ще стане нейната втора родина

Там не са я забравили и до днес. В Чехия има книги за нея и плоча на "Супрафон", Прага.

В "Златна Прага" Христина Морфова ще направи своите най- добри роли от чешкия и световния репертоар.

Близо 40 са образите, в които ще се превъплъти голямата българска артистка. Огромният й, красив и пробивен глас ще й позволи с лекота да преодолее партии: от колоратурата - Лакме, Миньон, Царицата на нощта, Розина; през тези за лиричното и лирико-драматичното сопрано - Татяна Ларина, Русалка, Катя Кабанова, Йенуфа, Травиата, Мадам Бътерфлай, Мирей; до драматичните - като Тоска, Аида и Леонора и дори до мецосопрановите - Кармен и Далила. Наистина, невероятен репертоар. След години само великата Калас ще може да повтори това.

Морфова ще изпълни Далила пред самия автор - Камий Сен-Санс в Париж, след което той ще възкликне: "Аз сигурно няма да доживея часа на вашата слава, но тя неминуемо ще дойде.

Прекланям се пред Вас!”

От 1910 до 1920 година Морфова е вече европейска знаменитост. Прага, Бърно, Братислава, Мюнхен, Бреслау (Вроцлав), Берлин, Дрезден, Хамбург, Милано, Лондон аплодират голямото изкуство на гласовитата българка. Лондонска звукозаписна компания прави първите й грамофонни плочи, които са съхранили за нас, макар и с несъвършената техника от епохата, нейното необикновено певческо и музикантско дарование.

Тя е наистина "гласов феномен", "изумително дарование", както ще кажат критиците. Пеенето й е изключително свободно, естествено и много красиво, лишено от каквото и да е било напрежение. Регистрите на гласа й са пределно изравнени, закръглени, техниката й е гъвкава, позволяваща й да преодолява със завидна лекота и най-трудните виртуозни пасажи, дикцията и артикулацията й са съвършени.

И най-главното: тя умее да прави музика с гласа си. Неслучайно нейните съвременници са казвали, че пеенето й е създадено, за да радва ухото, защото и за самата нея то е било "радостна необходимост". Както знаем, певците са обикновено два вида – "направени" след упорита работа с педагози или самостоятелно, и "родени". Христина Морфова, без съмнение, е от втория вид. Била е родена за пеенето и то е било нейният живот.

На върха на славата си, вместо да продължи кариерата си в цивилизована Европа, тя се връща в родината, за да даде своята дан за младата българска оперна култура. Но въпреки любовта и признанието на публиката, сред колегите си среща повече завист и недоброжелателство.

На едно от представленията си на столична сцена бива дори освиркана!