Пее, преподава заедно с вярната Людмила Прокопова, концертира редовно из страната, режисира, тя е и първата жена режисьор у нас, но все пак остава недооценена. Българската завист я тормози непрекъснато.
Огорчена се връща в Чехия, където е високоуважавана. Но носталгията надделява и отново идва в България.
След 1931 г. Морфова става професор по пеене в столичната Музикална академия - заедно с Прокопова ще създаде своя школа и ще подготви голям брой ученици. Концертира активно в страната и чужбина. Във всяка от своите програми непременно включва българска музика.
Всъщност през цялата си кариера Морфова упорито и целенасочено пропагандира българската песен - народна и художествена, - представя я на най- престижните концертни подиуми в Европа. Записва я на грамофонни плочи. Изпълнява я на живо в радиоконцертите си. Не се срамува като днешните ни оперни певци да пее българска музика и на български.
През 1935 г. след едно задгранично турне министърът на културата я уволнява без никакви обяснения. Но въпреки удара Морфова, която притежава силен и борбен характер, се съвзема и планира нови концертни турнета в България и Европа. Но рано сутринта на 1 юни 1936 г., след като тръгва с приятели на екскурзия до любимата й Розовата долина, им разказва странен сън, в който баща й я вика от отвъдното.
“Имам лошо предчувствие - изпраща Христина бележка до Людмила
Прокопова в София. - Повече никога няма да пътувам без теб." И интуицията не я излъгва - фатална автомобилна катастрофа отнема живота й няколко дни след 47-ия й рожден ден, на път от село Баня, Карловско, към София. Всички нейни спътници оцеляват. Според спомените им певицата умира, пеейки химна на родината си.
За съжаление много късно идва признанието й в родината. Едва след безвременната й смърт.
Ето какво пишат в некролога й нейните приятели и ученици от Консерваторията: "Тя беше истинско чудо. Пееше със затрогваща простота, без поза, без предвзетост - тъй както се разказва приказка на дете, владееше във висока степен изкуството да разгадава и тълкува тоновите символи, чрез които компонистът изразява своето съзерцание на прекрасни и възвишени образи и идеи. Тя притежаваше ключа, който отключва човешките сърца, за да ги направи достъпни за това съзерцание."
23 години след смъртта на Морфова умира нейната скъпа приятелка Прокопова.
Последното желание
било да бъде погребана в гроба на Христина. Но при разкопаването му се случва истинско чудо! По невнимание един от работниците измъква ръката на Морфова. И тя се оказала непокътната. Като при светците.
Коментари (0)
Вашият коментар