Димитър Рачков: В живота не съм същият

- Липсва ли ви театърът, г-н Рачков? Вече не играете така активно, както преди.

- Липсва ми. Около 10-ина години съчетавах театъра и телевизията, но се уверих, че наистина е много трудно човек да носи две дини под една мишница. Да не кажа, че е невъзможно. В един момент трябваше да направя своя избор. Енергията на човека не е безкрайна, не можеш да се пръснеш и на двете места и да си концентриран, полезен и пълноценен. Затова си помислих доста време.

Аз не съм загърбил театъра и няма и да го направя. В крайна сметка аз съм театрален актьор, с което се гордея.

Имах десетина много активни години в театъра. Стигал съм до над 20 представления на месец - това ми беше рекордът. Играех 10-ина заглавия. Доста се бях поизморил, поизчерпал и си казах, че ще дам една крачка назад. Затова може би везните наклониха към телевизията.

Няма да се учудя, ако след време се случи обратното - да се почувствам изхабен в телевизията

или да ми дойде в повече и да се върна към театъра, стига да имам предложения.

- Кога се запознахте със Зуека?

- Познавам го още от НАТФИЗ. Засякохме се една година, аз бях в първи курс, а той - в четвърти. Истината е, че когато Малин Кръстев имаше някакъв ангажимент и трябваше някой да го смени в “Господарите”, Зуека и той са хората, които са ме предложили да вляза като водещ в предаването.

- Двамата сте все заедно. Били ли сте някога в лоши отношения?

- Имаме нормални човешки отношения. Повече от семейство сме. Помежду ни караници не е имало. Иначе спорим за много неща - и за работа, и на творчески теми - кое е по-важно, кое как да бъде.

- Семейни приятели ли сте?

- Да.

- Кой кого разсмива повече?

- (Разсмива се.) Не знам, той, Зуека, е много смешен човек в живота.

- Защо?

- Такъв си е. Зуека е запазил много детски неща у себе си, първични реакции. Той винаги се изненадва на всичко, като дете. Запазил е своя наивитет, морална и духовна чистота. Казвам го неслучайно. Зуека е човек, на когото можеш да разчиташ и си сигурен, че няма да те предаде.

- По-голям е от вас със 7 години. Как се разбирате?

- Никога не сме имали проблем. Нямало е отношения като между батко и по-малкото братче. Или той не е толкова пораснал, или аз съм надраснал възрастта си и по-бързо остарял. Никога не съм усещал възрастова граница в начина на мислене или в поведението му. Дори и визуално годините не му личат. Затова често казвам, че се е балсамирал. Майтапя се, че е Тутанкамон. Би ли му дала 54 години? Не можеш.

- Много често импровизирате на сцената. Как го правите?

- Не става по рецепта, нито има схема. Или ти идва отвътре, или не. Ние сме от хората, които импровизират. На мен импровизацията ми харесва като елемент в работата. Но винаги съм твърдял, че е нож с две остриета.

Можеш да удариш голяма десетка и да разсмееш хората, но може и да е голяма греда.

Удрял съм такива греди. Отеква ми тъпата импровизация в ушите 5 минути като камбаните на “Св. Александър Невски”. Но тръгнеш ли да замазваш, става по-лошо. Ако направиш гаф, бъди откровен с публиката.

- Как близките ви възприемат вашето чувство за хумор?

- В живота съм доста по-сериозен и доста по-различен. Не мисля, че какъвто си на сцената, трябва да бъдеш и в живота. Не съм в другата крайност, но не можеш да правиш скечове денонощно.

- На какво искате да научите сина си?

- Не знам дали върви по моите стъпки. Той играе в една постановка в Сатиричния театър (“Скакалци” по Ст. Л. Костов - б.а.) с майка си (Христина Апостолова - бел. ред.). Снима и в "Откраднат живот". Дали ще продължи, е негов личен избор. Нито ще го насочвам, нито ще му преча, както и моите родителите са ме оставили да взема абсолютно самостоятелно своите решения.

- Вашите родители с какво се занимават?

- Майка ми е учителка, баща ми е с техническа специалност, нямат нищо общо с актьорството. Не са ми повлияли на моя професионален избор. По същия начин смятам и аз да постъпя с малкия Митко, защото човек трябва да избере сам това, с което иска да се занимава, за да бъде щастлив от това, което работи.

Но нещо, за което си говорим с него, е, че искам да е честен човек. В последно време честността доста липсва в човешките отношения. И да е здрав и да преследва целите си. Искам да има някаква амбиция у него. На мен нищо не ми е поднесено даром, аз съм го търсил. Така че човек трябва да се бори, за да постигне нещо, без да е прекалено.

Казал съм му, че каквито и проблеми да има, е по-хубаво да ги сподели с мен като с приятел, дори да не са приятни, отколкото да ги премълчава. Защото това води до по-големи последствия. За това сме си говорили, обещал ми е. Не е малък вече.

- Как възприемате славата?

- Славата е нещо сладко, от една страна. От друга, доста отговорно нещо, защото винаги си пред погледите и в полезрението на хората. Още повече аз работя в предаването “Господари на ефира”, което, може и нескромно да прозвучи, се е превърнало в институция и доста често показва недъзите в обществото. Голяма отговорност е да работиш в такова предаване. Ако се борим срещу някакви неща, не може ти самият да ги правиш.

- Какво ви предстои?

- Не правя дългосрочни планове. Колкото пъти съм ги правил като по-млад актьор, нещата не са се случвали, както си ги представяш. Но не се оставям и на течението, защото, за да постигнеш нещо, все пак трябва да го търсиш.