Натискът, който средата на едно дете оказва върху него, има всевъзможни проявления - по посока на това да кръшка от училище, да пие алкохол и да пуши, да се стреми към маркови дрехи и скъпи джаджи т.н. Но натискът може да бъде и в съвсем обратната посока - към високи оценки и амбициозни успехи.
Понякога децата, особено когато влязат в пубертета, се оказват в суперконкурентна среда, където всеки иска да е най-добрият и би минал през трупове, за да постигне целите си. Амбициозната среда, от една страна, има положително въздействие - деца, които се стараят много в училище, търсят допълнително обучение под формата на курсове, езикови лагери и т.н., биха могли да са добър стимул за всички покрай тях. Те буквално запалват останалите, особено ако не става въпрос за зубъри, които гонят единствено оценки, а за будни и стремящи се към супер успехи тийнейджъри.
Днес в повечето добри училища "звездите" не са онези, които бягат от часовете, за да се скрият в пушкома, а после остават на поправка по два-три предмета. Днес, така да се каже, е модерно да си успял. Да си в готино даскало, да се справяш по всичко отлично, да си пръв на игрището или на балетния конкурс и в същото време да не си зубрач и аутсайдер - това днес наистина е "куул"! Затова и все повече пубери се стремят към успех. Някои обаче изпадат в крайност. Да, те може да са стимулиращи за учениците покрай себе си, но в същото време напрежението, което създават и летвата, която повдигат с всеки изминал ден, са страхотен натиск. Ако вашият син или дъщеря е заобиколен/а от такива приятели, а самият/ата той/тя не е амбициозен/а по характер и все още не намира за необходимо да гони небивали успехи, би могъл/а да се потисне и комплексира.
Помогнете на вашия тийнейджър, като поработите заедно върху неговото самочувствие. Нека не забравя кои са нещата, в които е силен и които може най-добре и да не се стреми към нечовешки успехи в останалите. Говорете постоянно за това, че човек трябва да поставя приоритети и да се фокусира върху важното за него. Успехът сам по себе си няма защо да е самоцелен. Да речем, синът ви има интереси в астрономията и физиката. В същото време е пълна нула на футболното игрище. Какъв е смисълът да се поти с топката по три часа на ден, само и само да докаже на съучениците си, че може и това?! Позовете се на статистиката колко велики физици са ритали като Роналдо и не спирайте да показвате всячески на своето момче колко се гордеете с точно неговия талант. Какъвто и да е този талант, стимулирайте развитието му. Може синът ви да не стане Стивън Хокинг, но той трябва да разбира, че целта е друга - да откриеш това, в което те бива най-много и да работиш усърдно най-вече върху него. Ако пък още няма никакви изявени таланти, потърсете ги заедно. Може вашият тийнейджър да е добър в това да изслушва другите, да ги разсмива, да ниже готини гривни, да пее под душа. Важното е да търси в какво е добър/а самият/ата той/тя, а не да преследва нечии чужди мечти и амбиции. Говорете за индивидуалността и за това, че ако лудата амбиция не е част от характера на един човек, това не означава, че той няма да успее в живота и да постигне повече и от тези, които сега редят от горе до долу шестици в бележника и купи по рафтовете. Дайте примери с вас и/или с ваши близки, които никога като малки не са щурмували първите места, а пък днес имат стабилни семейства, престижна работа и са напълно удовлетворени от себе си.
Ако обаче виждате, че на вашия син или дъщеря също му/й се иска да е сред онези в първите редици, подходът трябва да е различен. Подкрепяйте го/я и не омаловажавайте усилията му/й, но никога не бързайте да питате за резултата. Когато се върне от изпит или състезание, нека първият ви въпрос да бъде: "Е, как беше, забавлява ли се?" Разпитайте как е протекло самото събитие, какви хора е срещнал/а, чувства ли удовлетворение. Не се интересувайте кой друг е бил на изпита или състезанието, как са се справили останалите и съвсем маловажно е какви оценки са изкарали и на кои места са финиширали.
Елегантно тласкайте тийна към забавления извън тези, в които средата е конкурентна - може да вземете куче, да го запишете на курс по грънчарство или пък да ходете заедно на конна езда. Има научни доказателства, че контактът с животните и особено с конете понижава в пъти нивата на стреса, а оттам и желанието детето да се състезава ще се успокои.
Коментари (0)
Вашият коментар