Това са вероятно най-трудните години за всеки родител и никой от нас не е подготвен за тях. Иска ни се през тази година отношенията с нашия тийнейджър да бъдат по-леки, с повече разбиране и дори от време на време си вярваме, че това е възможно. Понякога ще успяваме да удържаме юздите на този ураган у дома - „тийнейджърството“, друг път ще ги изпускаме и ще се търкаляме надолу беззащитни и неразбиращи. Важно е да не забравяме, че тези процеси са съвсем нормални и че всички родители и деца минават през тях. Търпението е най-силното ни оръжие. А ето и няколко съвета от детския психолог и писател проф. Дейвид Елкинд, който цял живот работи по тези теми и е написал множество книги в помощ на родителите и техните питомци.
Дайте повече свобода на действие
Веднага трябва да уточним, че тук все пак става въпрос за тънкия баланс между контрола и свободата. Разбира се, че ако вашето дете започне да се среща с неподходящи хора, трябва да вземете отношение. Но във всички дребни детайли бъдете по-щедри и широкоскроени, отколкото ви се иска. Какво като стаята му е разхвърляна?! Това е неговото лично пространство и ако иска върху стената да има изрисуван графит от манга комискс, не го спирайте. В момента вашето дете несъзнателно има нужда от своята революция срещу вас и целия останал свят. Колкото повече го ограничавате, толкова по-силно ще става желанието му да ви се противопоставя за всичко.
Избирайте мъдро поставените граници
Втора точка от новогодишната резолюция донякъде се припокрива с първата, но е достатъчно важна, че да й се обърне двойно внимание. Като във всички човешки взаимоотношения, и тук компромисът играе главна роля. Не се заблуждавайте, че щом вие сте възрастният, а то – детето, имате право да поискате от него всичко. Все пак вие изграждате личност с мнение, характер и позиция, нали? Позволете му да решава самичко от време на време, да отстоява решенията си и да носи отговорност за последствията. А вие се научете да стискате зъби. Може да преживеете зелената му коса и временната татуировка. Ако татусът обаче е постоянен, нещата седят по различен начин. Въобще трябва да се намесите за нещата, с които то може да се нарани, да нарани друг, или да извърши нещо, за което след години ще съжалява.
Не бъдете като развалена грамофонна плоча
Да, тийнейджърът сам ни поставя в положение на развалена грамофонна плоча: „яж плодове!“, „сложи си шапката“, „изми ли си зъбите?“, „кога ще седнеш да учиш най-после?!“ Тези и още въпроси стават част от нашия репертоар неусетно и се срастваме с тях. Колкото повече ги повтаряте обаче, толкова по-малък ефект ще има от тях. Имате няколко варианта в зависимост от детето. Напишете заедно с него списък с неговите задължения и го качете някъде онлайн, за да е още по-разбираемо от него. Нека в този списък влизат основните му задължения и не прекалявайте с тях – по-добре пет, но изпълнени, отколкото петнайсет, но плашещи и съответно неизпълнени. Направете един списък и за себе си и нека детето ви вижда всеки ден как изпълнявате точките по него – пазаруване, готвене, пране и т.н. Няма нужда да има „награда“ за изпълнения списък. Покажете му, че вашата „награда“ е това, след като сте си изпълнили основните задължения, да седнете на топло и да се насладите на книгата или сериала, които харесвате.
Не му обръщайте прекалено много внимание
Да, правилно прочетохте! Психологията е категорична, че младежите, които са непрестанно обгрижвани, напътствани и хокани от родителите си, още по-пламенно изразяват желанието си да бъдат оставени сами да открият пътя си. В момента детето ви иска да докаже на себе си, на вас и на целия свят, че е достатъчно голямо и знае всичко. Бъдете винаги наблизо за съвет (и за някоя шега – много е важно да действате с чувство за хумор!), но не му се бъркайте на всяка цена и във всичко. Почакайте го само да потърси помощта ви.
Спрете с крясъците, започнете с разговорите
Тази година е време домът ви да утихне. Понякога е много трудно, защото всички тийнейджъри притежаватг таланта да вадят родителите си от равновесие. Намерете начин да не крещите. Ако е необходимо, при всеки позив за скандал, се затваряйте моментално в банята и взимайте душ или „крещете“ безгласно с хавлията. Бройте до 100 и дишайте дълбоко и тогава излизайте. Никога не разговаряйте, когато вие или вашето дете сте афектирани. Никога не провеждайте разговорите като лекции. Точно обратното – задавайте много въпроси, чувайте какво ви казва тийнейджърът. Не взимайте веднага отношение и не избухвайте. Не се налагайте. Обяснете му и вие как се чувствате и как сте се чувствали на неговите години. Не се страхувайте да го помолите за помощ и подкрепа също така. Дори да не си кажете нещо съществено, отделете време на хлапето. Посветете му половин час от деня си дори само за да си пуснете музиката, която той харесва и да ви информира за последните трендове в социалните мрежи. Времето, прекарано в спокойствие с него, ще ви се отплати.
Хвалете го
Все по-трудно ви става да се намерите повод да го похвалите, това е ясно. Детето ви – до вчера ангел и светлина в живота ви, днес е необуздано торнадо, което ви отвръща грубо и се държи като невъзпитан дивак. Затова може да се наложи да „аранжирате“ понякога хвалбите си. Накарайте го да направи нещо, което знаете, че ще му бъде приятно и ще го свърши добре – например да сервира красиво масата или да снима по-малката си сестра. Не пестете похвалите си всеки път, когато младежът ги заслужава. Това е най-силният и правилен стимул за тях в тази възраст.
Коментари (0)
Вашият коментар