Пристрастие, зараза, невъзможност - как емоциите влияят на преценките

Вашите емоции могат да повлияят силно на вашите преценки и на начина, по който мислите като цяло.

Отделните решения се разбират най-добре като взаимодействията между разума и емоцията. Когато сме спокойни, бавното рационално мислене ръководи нашите решения. Силните емоции обаче поставят ограничение върху ясното мислене.

Да речем, че преди неприятна среща, може да решите да запазите хладнокръвие. Въпреки това, когато сте провокирани до гняв, вие се хвърляте с главата напред, без да натискате пауза, за да обмислите последиците.

Ето девет начина, по които емоциите могат да повлияят на преценките.

1. Тесен начин на мислене

Силните чувства (напр. гняв, страх) създават един вид „тунелна визия“. Гневът стеснява вниманието, така че на настоящите чувства, мисли, импулси да се придава допълнителна тежест, докато бъдещите цели, амбиции или планове изглеждат по-неосъществими.

2. Объркани заключения

Притесненият човек е мотивиран да намали несигурността и да премахне дискомфорта. Решението се ръководи от селективно търсене на информация, ограничено разглеждане на алтернативи и бърза оценка на данните, с които разполага. Такива са случаите с конспиративните теории.

3. Пристрастие към вниманието

Това, което привлича вниманието, определя действията. Хората са склонни да обработват информацията по начин, който съответства на техните възгледи за света и самите тях. Например човек с ниско самочувствие е силно чувствителен към игнориране от други хора и непрекъснато следи за признаци, че хората може да не го харесват.

4. Памет на настроенията

Сегашното ни емоционално състояние помага да си припомним преживявания, които са имали подобен емоционален тон някога. Когато сме в щастливо настроение, сме склонни да си припомняме приятни събития и обратно. Това е така, защото настроенията предизвикват различни асоциации в съзнанието. Тъжната музика е мощен спусък за носталгични спомени от отминали времена.

5. Емоционална зараза

Склонни сме да улавяме емоциите (тъжни или щастливи) на другите, възприемайки емоционалните им изрази. Този процес ни помага да разберем чувствата на околните. Когато имате непринуден разговор с тревожен човек, вие сте склонни да се отдалечите от диалога, чувствайки се донякъде притеснен.

6. Фонови настроения

Емоциите, предизвикани от събитие, напълно несвързани с нова ситуация, могат да повлияят на нашето мислене и решения. Например в по-слънчеви дни сме склонни да даваме повече бакшиши в ресторантите и да изразяваме по-високи нива на цялостно щастие.

Когато сме наранени и ядосани, искаме някой да бъде обвинен, да бъде държан отговорен за нашата болка. Чувстваме се превъзхождащи, като обвиняваме другите. Приятно е за нашето его да вярваме, че всяко лошо събитие е нечия друга вина.

8. Възприемане на времето

Ритъмът на времето може да бъде изкривен от нашите емоции. Когато с нетърпение чакаме нещо да се случи, ние изпитваме по-бавен ход на времето. А времето лети, когато се забавляваме.

9. Невъзможност за прогнози

Типичните емоции по същество са преходни. Това, което се качва, после слиза. Хората обаче са склонни да предсказват погрешно кратката продължителност на емоционалния отговор. Личности с разбито сърце не са в състояние да предвидят разпадането на своите емоции. Една от причините за високия процент подрастващи, склонни към самоубийство, че когато изпитват болка, им липсва житейският опит, за да знаят, че това е временно.
Някои уязвими ситуации обикновено водят до импулсивни избори. По-добре осъзнавайки емоциите си, ние се чувстваме по-скоро свободни, отколкото жертви.

Така се предпазваме от отровните хора около нас