Прошката означава не само освобождаване на недоволство, подобряване на отношенията, помирение. Прошката е сериозна умствена работа, когато сме готови да забравим обидата, да оправдаем нарушителя, да се освободим от тежестта на негативните емоции. Не всеки знае как да прости.
Прошката е особено трудоемка за душата. Понякога изглежда, че не може да простите. В същото време в съзнанието има разбиране, че невъзможността за прошка означава засядане. Сякаш животът не продължава без нея.
Как може да се научим да прощаваме?
Кои са заблудите, свързани с опрощаването? Онези препъникамъни, които ни пречат да продължим напред.
1. Да простиш, означава да забравиш обидното поведение
Забравянето не е част от прошката. С прошката ние пускаме миналото да си отиде, за да си възвърнем настоящето. Това не означава, че забравяме за нанесените ни вреди. Спомените остават, но когато бъдат простени, вече не могат да ни наранят.
2. Прошката е оправдание за лошо държание
Прошката по никакъв начин не оправдава неподходящите действия, които предизвикват нашето съжаление. Прощаваме поради една основна причина: да се освободим от негативните емоции, свързани с това съжаление.
3. Прошката означава, че ние сваляме отговорността от човека за неговото деструктивно поведение
Насилникът винаги трябва да носи отговорност за поведението си. Може да прощаваме и все още да отстояваме нуждата си от удовлетворение, като инициираме развод, искаме обезщетение или свидетелстваме срещу извършителя в съда.
4. Прошката предполага по-малка вина за насилника
Прошката не означава никаква вина. Точно обратното е - няма нужда да прощавате на невинните. Разбира се, опрощаването може да смекчи страданието на нарушителя, но е важно да запомним, че опрощаването грешките на другия е нещо, което правим за себе си, а не за него.
5. За да простим, трябва да се помирим с извършителя
За да сключите мир с някого, трябва да възстановите отношения с този човек. Помирението може да бъде част от прошката, но само ако решите. Това не е изискване, така че може да простите на хора, които вече са починали, и на тези, които не искаме да виждаме в живота. Може би едно „Прощавам ви, но вече нямате място в живота ми” ще свърши необходимото за душевния ви мир.
6. Може да простите само на човека, който го заслужава
Прощаваме на другите, защото ние самите го заслужаваме. Заслужаваме да бъдем освободени от съжалението и болката, които сме получили. Въпросът дали човекът, който ни е наранил, заслужава прошка, няма нищо общо с решението ни да го дадем.
7. Прошка се дава само в отговор на молба за това
За нашата прошка не се изисква искане от нарушителя. Ние сме тези, които искаме да простим на другия човек. Ние сме тези, които печелим най-много, като прощаваме.
Това погрешно схващане е кулминацията на предишни заблуди. Актът на прошката ни освобождава от омразата и ни освобождава от насилника. Прошката, докато ни е от полза, не е нарушение на правата на други жертви. Те не могат да бъдат лишени от правото да решават: да прощават или да не прощават.
9. Прошката е възможна само въз основа на определени условия
Прошката е безусловна. В противен случай не е прошка. Ако поставим прошката в зависимост от това, което другата страна прави (извинява се или обещава да промени поведението си), тогава ние прехвърляме отговорността на нарушителя да вземе решението си да прости. Това мислене прави живота ни зависим от човека, който ни наранява.
10. Прошката е невалидна, освен ако не бъде приета от другата страна
Прошка не се предлага, тя се дава. Това е нашият подарък за нас самите.
Помнете, значението на прошката е на страната на прощаващия, а не на прегрешилия.
Коментари (0)
Вашият коментар