Що е то здравословен срам

Срамът е една от най-често срещаните форми на страдание. Много хола живеят хронично с него. Той става част от структурата на нашия живот.

Разбира се, всички се справяме по различни начини с него, тъй като го преживяваме по различен начин, в зависимост от емоционалния си контекст. Но срамът е ендемичен и ние трябва да се борим с него, но и да се поучим от него, защото част от нашия срам е полезен. Позволява ни да научим параметрите на нашата съвест.

Чувството за срам е водещ глас вътре в нас, комуникиращ с нашето съзнание чрез нашите емоционални сетива. Усещането за здравословен срам е нещо, което познаваме като разкаяние, съжаление или скръб.

Той е натиск вътре в нас и може да мотивира действие - било то да се извиним, да поправим грешките или да насърчим импулса да се променяме в съответствие с личните си очаквания.
Срамът отчасти се отнася до морала и той възниква във връзка със споделената и контекстуално базирана система на това, което представлява правилно и грешно действие.

Срамът също е и може би по-важното за нашата лична етика, която може да се основава както на споделен морал, така и на собствения ни личен извод за нещата от живота.

Здравословният срам се появява най-често чрез реалистичните и разумни преживявания на угризенията на хората. Това е началото на пътуването към самопрошката и може да се използва като съюзник на нашата лична еволюция.

Наясно сме, че по отношение на историята на човечеството това не е един от най-лесните времена да бъдеш жив. Изглежда е, че ние съществуваме във време на нарастваща поляризация и противоречие в света. С две думи, условията за приемане на човечеството стават по-строги.

Чувството за принадлежност не е лесно да се почувства и ние се оказваме граждани на света, изправени пред истината, че много хора точно като нас са малтретирани въз основа на това кои са те. Всички знаем, че по някакъв начин някой друг ще ни отхвърли, ще ни засрами или унижи.

Независимо дали става въпрос за съседа или за човек от другия край на света, наясно сме, че никога не сме общоприети. Има цяла гама от емоции, които може да почувстваме в отговор на това, една от които е чувството за токсичен срам.

Токсичният срам е чувството за вътрешна лошотия, обедняване или обезценяване, което се влива в нас, в отговор на нашето възприятие за преценките на вътрешния и външния свят.
Във всяка от системите на нашия живот, независимо дали е семейна, образователна, социална, професионална, религиозна, може да открием, че сме приети и отхвърлени.

Тези вътрешни усещания посяват семето на срама, което се обогатява от безбройните житейски преживявания, които може да имаме, които задълбочават и засилват чувството ни за срам. Всеки неуспех, всеки момент на самота, която изпитваме, заради това, което сме, разработва своя срам и той процъфтява.

Това е токсичен срам и пречи на способността ни да създаваме реалистично впечатление за себе си. В резултат на това способността ни да бъдем вътрешно състрадателни намалява.

Когато става въпрос за управление на токсичен срам, ние често използваме това, което се нарича нарцистична защита. Вместо да разглеждаме срама си по отразяващ и вътрешно възприемащ начин, ние го изтласкваме от нашето съзнание благодарение на похвати като отбрана, самохвалство, самодоволство или осъждане.

Нарцистичната защита също може да има силен маниакален израз. Пример за това е забележимата консумация. Когато се окажем хванати в компулсивен модел на харчене за вкусните лекомислия на живота, когато се сблъскваме с това, което сме открили за себе си, това е механизъм за справяне със срама.

Толерирането на срама означава да толерираме чувство на отвращение към себе си, вътрешно смущение и вярата, че нашата засраменост ни отчуждава от света. Защитата срещу срама означава да отречем това осъзнаване в името на по-добро чувство, но едновременно с това ни оставя да живеем неавтентично и да живеем в условия на огромен вътрешен натиск.

Без вина виновни, или как въображаемата вина трови живота ни