Кои са трите разрушителни сили на любовта?

Има три най-разрушителни сили, когато става дума за конфликт в любовта. Когато се спрем на тях, ние се насочваме право към раздяла.

Едната е заядливата критика. Нищо че някои психолози твърдят, че има конструктивна критика, от всеки неин вид боли. Никой не обича да чува, че „нещо не е наред“ с него или че нещо трябва да се промени, особено ако му го казва любимият човек.

Психологът от Харвард Джил Хули проуччва въздействието на критични, недружелюбни коментари, направени от майките, и доказва колко вредно може да бъде пренебрегването от онези, в чието безусловно приемане и подкрепа вярваме. Подобна критика може дори да доведе до рецидив на психо-емоционални разстройства. Депресията е едно от тях.

Но забележките на партньора ви са още по-вредни. Защо? Защото обратната връзка идва от най-близкия до вас човек. Когато той казва, че е разочарован, чуваме пожарна аларма. Мозъкът съобщава, че има спешна нужда да се върне одобрението на индивида, от когото зависи основното чувство за близост и сигурност на критикувания. Любовта винаги ни прави чувствителни и уязвими.

Критиката е почти гаранция, че непреодолимият страх няма да позволи на партньора ви да чуе какво искате да кажете, ще ви принуди да се защитавате или да бягате.

А ключът към поддържането на здравословна връзка е качеството на безусловната подкрепа - вярата и на двамата, че са обичани и ценени, че са способни да поемат контрола над живота си.

Отровната тишина е втората разрушителна сила. Всички се дистанцираме, когато сме наранени или огорчени, когато се чувстваме несигурни или притеснени, че сме казали нещо грешно. Правим пауза в диалога, за да съберем мислите си и да възстановим баланса. Но дистанцирането е разрушително, когато се превърне в обичайна реакция на упреците на партньора.

Връзките са като танците. Ако сте стъпили накриво, правите пауза, за да възстановите баланса, и след това продължавате. Това е правилното действие. Но ако паузата се удължи, на партньора ви се струва, че изобщо няма да продължите да танцувате с него. Това предизвиква безпокойство и гняв, предизвиква протест. В резултат на това възниква конфликт.

Има и друго ниво на дистанциране, което е смъртоносно за връзката: когато партньорът се превърне в камък - мълчалив и напълно имунизиран срещу опитите ви да го достигнете. Това е пълно прекъсване на емоционалната връзка, липса на участие в отношенията.

Каменната тишина е най-екстремната версия на дистанцирането и неотзивчивостта. Използваме го, за да отсечем емоциите, да замръзнем, да вцепеним отсрещния. Но ако някой от двойката напусне дансинга, танцът вече не може да продължи. Останалият партньор е оставен на произвола на съдбата с нетърпимо чувство на незначителност и безполезност.

Каменната тишина води до емоционална криза, която обикновено води до изгарящ гняв или най-дълбока тъга.

Старото правило „Ако не може да кажеш нещо добро, не казвай нищо“ е един от най-вредните съвети в контекста на любовните отношения. Основната дума тук е „нищо“. Нищо не оставяме на партньора си, ако постоянно се дистанцираме, заглушаваме го или не отговаряме на неговите молби за общуване.

Преди години психологът Ед Троник от Университета в Масачузетс демонстрира ефекта на каменната тишина в поредица от забележителни експерименти с майки и бебета. Майката гледа детето, говори и играе с него. Тогава по сигнал на учения тя става мълчалива и замръзва в неподвижност, лицето й става празно, без да изразява нищо. По правило бебето бързо улавя липсата на емоции и започва да се опитва да „разбуни” майката: широко отваря очите си, протяга ръцете си към нея, докосва я. Ако майката продължава да мълчи, детето става много развълнувано, изискващо внимание. Ако това не помогне, след няколко минути избухва в отчаян плач.

Когато са изправени пред такава ужасно мълчалива и дистанцирана ситуация, седеммесечното бебе и петдесетгодишният възрастен реагират по същия начин.

Мъжете са по-склонни да изберат реакцията на каменна тишина, отколкото жените. Това може да се дължи на факта, че господата са по-малко способни да се справят със силните емоции на привързаност и по-бавно се възстановяват от стреса. Някои учени също така отбелязват, че избягването е по-често при мъжете, а мълчанието е екстремна проява на този тип поведение в отношенията.

Стресът на партньора се усилва от парадокс - любимият му е физически наблизо, но емоционално някъде далеч. Тази непоследователност унищожава всяка надежда, че връзката може да бъде възстановена.

Ако цикълът на агресивна критика и упорито мълчание започне да се повтаря по-често, той се вкоренява и става определящ в отношенията. Подобни епизоди са толкова вредни и разрушителни, че всякакви положителни моменти и действия вече не се вземат предвид и губят смисъла си. Не забравяйте разрушителните сили и не ги пускайте във вашия ъгъл на топлина, доверие и спокойствие.

Какво правят щастливите двойки след скандал?