Зиче от "Черпак с мерак" изкушава с автентични родопски рецепти

В своя блог „Черпак с мерак“ Здравка от десет години публикува само мераклийски рецепти. Тя е родопско дете и е отгледана от своята баба с най-вкусното от родопската кулинарна традиция. Тъй като не е успяла да съхрани всички бабини тайни и да запише всички рецепти, тя решава да създаде виртуален тефтер с най-сполучливите си рецепти, който да остави като наследство на своите внуци. Наследство, от което всички ние може да се възползваме и да черпим вдъхновение всеки ден. Питате се къде е заровено богатството? На един клик разстояние от вас - https://zi4e57.blogspot.com/.

Здравка, разкажи ни повече за себе си. Също сподели, моля те, кога и как стартира блога.
Казвам се Здравка Николова. В интернет пространството съм по-позната като ЗИЧЕ. Живея в Пловдив и съм щастливо омъжена. Още по-щастлива съм да бъда баба на трима внуци. Всестранно развита и любопитна личност съм със страст към риболова и авантюристичното. Реших да стартирам блога преди десет години – беше 10 март. Целта ми е да предам на внуците си кулинарното наследство, което имам от моите баби, и по този начин да го превърна в традиция за семейството.

Какво загреба с черпака последния уикенд?
Тази седмица се отдадох на зеленчуците. Направих крем-супа от тиква, моркови и картофи с крутони. Като салати забърках набързо млечна и руска. В основното заложих на пържоли с мед и мента, а десертът беше простичък, лесен и вкусен - кадаиф със сладолед.

Родопските вкуснотии заемат специално място в блога ти. Кои са любимите ти родопски рецепти и ще споделиш ли някой трик при приготвянето?
Родом съм от прекрасното родопско село Момчиловци и тази кухня ми е в кръвта. Съжалявам, че от баба ми нямам много рецепти. Именно затова посвещавам блога си на внуците. За моя радост майка ми е човекът, който все още може да ми показва тънкостите на родопските ястия. Не бих могла да си избера едно любимо, защото всяко от тях има свой чар. Общото е, че се приготвят на бавен огън с много любов. Най-често се използва джоджен и масло, много масло. Ето, това е една тайна - няма родопска рецепта, която да се прави без масло.

Любимите ти кулинарни спомени от детството?
Както казах, баба готвеше прекрасно и всичките й гозби бяха невероятно вкусни. Никога не бих забравила зимите на село, в които снегът бе над метър, в една тенджера на печката къкреха бабините сармички, които на дъното имаха кожичка от прасенце, за да не загарят, а отгоре бяха запечатани отново с нея. Това е спомен, който ми е останал во веки в съзнанието. Как сме се радвали тогава на малките неща!

Когато говорим за традиционни български рецепти, кои са трите, които поставяш на първо място?
За мен родопските ястия са най-вкусни, но топ 3 според мен са пататник, качамак и родопски клин. Те са най-отличаващи се и характерни за българската кухня.

С какво най-често глезиш своето семейство?
Кой каквото си поиска, на секундата се приготвя. Внуците все ми се смеят, като ме попитат: “Бабо какво ще ни забъркаш?“, и аз им отговоря, че не знам. Моментът на изненада им е най-приятен и вълнуващ. Готвенето за мен е наслада, любов и тръпка.

А ако чакаш важни гости, какво ще им приготвиш?
Винаги се старая, когато имам гости, да им предложа отрупана маса и пълно меню от салати, предястия, основно и десерт. Предястията и салатите са все по много. Салатите обикновено са млечна, руска и изварена салата с яйца. Като предястия напоследък често правя рошли от черен боб, морковено руло с млечна салата и пури с миш-маш в кори. За основното наблягам на месото. Често правя прословутите топящи се в устата джолани с мед и мента, поднесени в сач. След всичкото солено ядене и за благото на гостите ми завършвам с нещо много сладичко като баклавички къдравелки например или кадаиф долма.

Твоите трикове за бързо приготвяне на делнични ястия?
Практичността е много важна за мен, не обичам да хвърлям храна и ако има нещо изостанало в хладилника, веднага му се намира мястото в бързо ястие. Напоследък използвам глинени или порцеланови съдинки, ястия, които пека на партигрил и стават за 10 минути. Примерно: сирене с яйца на партигрил, върху което накрая настъргвам кашкавал и отново запичам. Голяма вкуснотия, опитайте! В блога ми има раздел „Бързо-лесно-вкусно“ и в него досега съм събрала 253 рецепти.

В блога имаш и няколко рецепти на сач. Възможно ли е да готвим на сач в домашни условия?
Сачът предлага много лесен вариант да направите вечеря, включително когато имате гости. Освен това е толкова компактен! Ако сачът е безмесен, всичко предварително се приготвя в тиган и се прехвърля в сача. Така вече може да се довърши на котлон - газов, керамичен, обикновен. Трябва да е на средна температура, да не е силен. Накрая се настъргва обилно кашкавал, изчакваме да се разтопи и се сервира.

Какви са твоите принципи за здравословно готвене и хранене?
Голям фен съм на разделното хранене.
С него човек се чувства много тонизиран и зареден с енергия. В блога ми има раздел, посветен на здравословните храни, в който съм събрала своите идеи в тази област.

За какво имаш мерак през тази година?
Мераклийка съм на новите приключения, които ни е подготвила 2020 г. Нови дестинации и вълнуващ риболов. Това за мен е начин за почивка, но с лека нотка на вълнение.

Родопски клин

необходими продукти за една голяма тава или два клина в тиган:
1/2 пакет точени фини кори
1 ч.ч. (200 мл) ориз
4 яйца
150 г сирене
1 ч.л. сол, ако сиренето не е солено
1 ч.ч. прясно мляко
200 г краве масло
40 г олио

начин на приготвяне:
1 В съд с вода и малко олио се слага оризът да се свари, докато поеме водата, но без да се разварява.
2 Като поизстине, се прибавят яйцата, сиренето, млякото и солта (опитайте, ако е необходимо, тогава добавете) и хубаво се омесва. Сместа става рядка от прясното мляко, но когато се пече, се поема
от ненапълно сварения ориз.
3 Обилно се намаслява тава, като се сипва и малко олио, за да не залепва кората.
4 Слагат се 3 кори така, че да излизат извън стените на тавата.
5 Изсипва се сместа, изравнява се хубаво (плънката НЕ трябва да е по-дебела от 3 см) и се загръщат краищата на корите. Отгоре се слагат отново 3 кори като капаче.
6 Клинът се пече на печка с дърва (отгоре) или във фурната, но само долният реотан да е включен.
7 След като се опече от едната страна, се обръща на дъска или равен капак – нещо плоско и по-голямо от тавата. Прехвърляме в друга тава или тиган, отново обилно намазана с масло, за да се опече и от другата страна. Отгоре се маже обилно с масло.
8 След опичането до златиста коричка изваждаме от фурната и завиваме с кърпа, за да се задуши.

Пататник

необходими продукти за един тиган:
3 средно големи картофа обърках с 1 глава настърган лук, сол и джоджен. Леко изцедих. Изсипах сместа върху голям тефлонов тиган с доста олио, поръсен с щипка брашно. Сместа в тигана трябва да е тънка един пръст, иначе картофът ще остане суров. Пекох върху котлона само отдолу на слаб огън, без да загаря, като поставих похлупак да се задуши картофът. С капака върху тигана или на дъска обърнах пататника. Сложих пак олио и брашно в тигана и изсипах внимателно, за да не се разчупи, отново в тигана, за да се запече и от другата страна. Докато се пече, отгоре се слагат резенчета масло. Ако искате да е постно, сипете малко олио. Когато е готово, аз обикновено сервирам на дъската.

Тази смес може да се направи на тиган, като плънката се раздели на две или три в зависимост колко е голям тиганът. В тигана се прави, както и в тавата, но се пече на слаб котлон, като отново се обръща, за да се изпече и от другата страна.