Като възрастни често намираме поведението на децата си неразбираемо. Много е трудно да се направи граница между нормалното и ненормалното поведение.
С две думи, кои са признаците, които трябва да привлекат вниманието на всеки родител, за да разберат дали наследниците им имат нужда от професионална помощ?
1. Преиграва
Разрушителното поведение при деца до 10 години може да бъде породено от незабелязана тревожност. Свръхреагирането е психологически отговор, иницииран от детския ум. Това е начин то да изрази своите скрити чувства, да покаже своя вътрешен дискомфорт, който изпитва, когато се чувства застрашено.
Социалното неудобство кара децата да губят контрол над много ситуации, което води до разрушително поведение. Детски психолог може да им помогне да разберат реакциите си и да осъзнаят, че средата, в която се намират, по никакъв начин не е вредна за тях.
2. Постоянен гняв
Родителите на малки деца знаят, че трябва да се справят с хленчене и ритане, но ако гневът е поведение, към което детето прибягва прекомерно, не го подминавайте с лека ръка. Честият гняв може да сигнализира за признаци на детска тревожност и дори Синдром на хиперактивност с дефицит на внимание. Терапевтът може лесно да идентифицира корените на гнева на хлапето и да даде по-фокусирани решения за конкретния случай.
3. Постоянна тъга и нервност
Ако детето е склонно да бъде тъжно или се изнервя, трябва да дълбаете по-дълбоко, за да разберете първоначалния конфликт. Ако е възможно, попитайте го защо е толкова тъжно. Дете, което не намира утеха при родителите си или не успява да намери спокойствие в собствения си дом, е добре да посети детски психолог.
В ранна възраст децата осъзнават, че родителите им се опитват да помогнат и това е склонно да ги успокои. Конфликтът се появява в момента, когато техните притеснения са постоянни и се превръщат в мании. Една от най-често срещаните е обсесивно-компулсивно разстройств, което кара децата да изпитват ненужни обсесии (страхове) и принуди (поведения).
4. Внезапен и необясним спад в оценките
Внезапният спад в оценките може да бъде причина за безпокойство. Успехът често отразява емоционалната стабилност на децата, а не техните академични постижения, особено що се отнася до малките.
Понякога това може да е последствия от тормоз, но при 5 или 6-годишно дете случаят може да е по-личен. По-добре е първо да се консултирате с учителя и от това да прецените необходимостта от посещение при психолог.
5. Предпочитат да бъдат сами
От време на време всяко дете се нуждае от малко време, от тишина, без много хора наоколо. Но до каква степен тази необходимост се превръща в константно предпочитание за тях?
В голям степен децата искат постоянно да се социализират. Когато започнат училище, те не могат да спрат да говорят за деня си, искат да се събират с приятели или да играят цял следобед с родителите си.
Но има и малчугани, които предпочитат да говорят по-малко или да си играят сами в училище. Тези малки признаци може да са предупреждение, че детето ви изпитва социална тревожност.
6. Неспособност за концентрация
Много от децата се научават да смятат в елементарни граници и рецитират азбуката още преди да тръгнат на училище. Има и такива, които предпочитат комфорта на илюзорния си свят, който няма нищо общо със задълженията на реалността. И при двете групи трябва да се обърне внимание, ако степента на концентрация спадне до степен, че детето не може да стои на едно място, лесно се разсейва или му е трудно да учи. Терапевтът може да разбере дали става въпрос за дислексия или за Синдром на хиперактивност с дефицит на внимание само за няколко сесии.
7. Обсесии и компулсии
Обсесиите и компулсивните разстройства могат да бъдат нормална част от развитието на детето, но ако те не изчезват с годините и пречат на ежедневния живот, тогава може би е време за среща със специалист.
8. Внезапни промени в моделите на съня
От времето, когато са бебета, докато станат по-независими деца, е от съществено значение родителите да изградят здравословни навици за сън. Нередовното лягане е свързано с поведенчески проблеми.
Връзката между физическото и емоционалното развитие и качеството на съня е от решаващо значение. Недостатъчният сън в ранна възраст може да повлияе на развитието на мозъка и с него на ежедневните дейности на детето. Ако то има изграден режим на лягане, но напоследък има затруднения със съня, страда от безсъние или постоянно се уморява, е добре да посетите терапевт.
Коментари (0)
Вашият коментар