Оказва се, че дислексията е състояние, което е широко разпространено, но за него се знае малко. Обикновено децата с дислексия се считат за мързеливи, умствено изостанали или разглезени. Това обаче е твърде повърхностен подход, по който да определим състоянието на едно дете. Ето защо публикуваме част от статия за дислексията на доц. д-р Екатерина Тодорова, която е и консултант на „Тити рисува букви“ - първия проект в България, фокусиран върху съвместната работа на родителите и децата с дислексия, в домашни условия под формата на игра. Книгата е специално разработена така, че да развива зрително-моторната координация, пространствената ориентация и лингвистичната компетентност за писмен текст при деца с дислексия. Книгата-игра „Тити рисува букви“ има за основна цел да преодолее психическото напрежение и дистрес при създаване на писмен текст и отказа на децата с дислексия да четат и пишат. Книгата е с практическа насоченост и е първата по рода си, разработена в България. До този момент в страната по проблемите на децата с дислексия може да бъде намерена само научна литература.
Книгата-игра „Тити рисува букви“ е отпечатана на специално създаден от Кристина Костова шрифт за дислексици – Adys. Тя е подходяща за:
- деца с дислексия в начална училищна възраст;
- превенция на дислексия в предучилищна възраст;
- за ограмотяване и запознаване с писмен текст на всички деца и техните родители;
Автори на "Тити рисува букви" са Ралица Филипова - журналист в БНТ, писател и преподавател в НБУ, Антоанета Костова – художник , завършила курс по сугестопедия за деца с дислексия, и консултант доц. д-р Екатерина Тодорова - водещ специалист в областта дислексия на развитието.
"В България според епидемиологично проучване, реализирано за град София (септември, 2012, МОМН), около 18% от децата в начална училищна възраст изпитват трудности в процеса на учене - пише доц. д-р Тодорова. - Част от тази популация (около 7%) демонстрира специфични нарушения или дислексия. Един от сериозните проблеми тук е, че често родителите, учителите и личните лекари на тези деца не са запознати с дислексичните симптоми, не знаят към кого да се обърнат за помощ и кои са специалистите, които подсигуряват адекватна диагностика и подходяща последваща интервенция. Важно е да се знае, че дислексията не е болест или увреждане, а състояние, което оказва влияние върху развитието на различни области от функционирането като: четене, писане, математически умения и мислене, пространствени ориентации, организационни умения, зрително-моторна координация, езикова преработка на информация, за сметка на средно и над средно интелектуално функциониране, творчески заложби и креативност.
Известни личности с дислексия
Смята се, че хората с дислексия са креативни личности поради различния си тип възприемане и преработка на информация. Традиционно се възприемат като носители на нестандартно мислене и оригинални идеи. Медийното пространство и широката общественост припознават като дислексици редица известни личности от световната култура, наука и политика като Уинстън Чърчил, Шер, Анди Уърхол, Уолт Дисни, Леонардо да Винчи, Ханс Кристиян Андерсън, Том Крус, Фред Астер, Робин Уилямс, Джон Ленън, Агата Кристи, Пабло Пикасо и др. (Brunswick, N., 2009).
Американската правителствена агенция, отговорна за националната правителствена програма за космически изследвания (NASA) има изискване във всеки научноизследователски отдел на агенцията да работи по един дислексик.
Характеристики и симптоми
Дислексията се проявява чрез проблеми в четенето, писането, смятането, но организационните, музикалните, времевите и пространствените способности също могат да бъдат засегнати.
Установено е, че дислексията не се дължи на липсата на стимули, на сензорни увреждания или на неподходящо преподаване и условия.
Трудностите при дислексията се свързват с особености на слуховите, фонологичните, зрителните, моторните и/или познавателните процеси.Дислексията включва не само проблеми с овладяването на училищните умения, но и широк кръг дефицити, демонстрирани в:
- Емоционалното
- Поведенческото
- Социално функциониране
Дефицитът на социалните умения е свързан с другите видове неуспех в училище. Тези дефицити се проявяват като липса на преценка за настроенията и начина на мислене на другите, трудности в приспособяването към атмосферата в определена социална ситуация, демонстрация на неприемливо поведение.Такива деца често не разбират емоционалното състояние на другите, нито техните оценки и предпочитания. Те остават безчувствени към емоционалната атмосфера на социалната ситуация, имат бедни умения за разбиране чувствата на другите и за долавяне на фините намеци, отправени към тях. Това се съпътства от чувство на непълноценност и вина, дефицит на вниманието, агресивност, прояви на хиперкинетичен синдром, повишена възбудимост, ниска самооценка и др. Поради оказвания натиск за подобряване на училищните постижения детето с дислексия започва да избягва всичко, което е свързано с подготовката му за училище. Вследствие на повтарящия се училищен неуспех детето се стреми да привлече вниманието на връстници и учители, като проявява недисциплинираност, клоунско поведение, хиперактивност , безразличие и др.
Дислексия… Как да я разпознаем?
Има достатъчно много признаци, които могат да ни ориентират, че е възможно детето да има дислексия. Внимателното наблюдение от страна на добре информирания родител или учител може да разпознае симптомите още в ранна възраст и със специализирана помощ да се избегнат множество проблеми, породени от неправилно отношение към детето. Клиничните прояви при дислексията условно могат да бъдат разделени на две групи: специфични и общи.
Специфичните характеристики се отнасят към нарушения в развитието на конкретни функции – при откриването, разпознаването и различаването на стимули, възприети по определен сензорен канал (зрителен, слухов, тактилен).
Нарушения в зрителното разпознаване
Проблемите са свързани със затруднения при категоризацията на съществените белези на предметите и с невъзможността за повторното им разпознаване и възпроизвежане с помощта на паметовите механизми. Това се отразява на способността за диференциране на сходни визуални стимули и символи като букви, цифри, думи, визуални изображения и реални обекти. Като следствие от това постоянно се повтарят грешки, изразяващи се в замени на визуално сходни графеми:
1. Букви, които имат еднаква форма и елементи, но са различно разположени в пространството: и-п, ш-т, Е-Ш.
2. Букви, които имат сходна форма и елементи: л-м, п-т, и-у, ш-щ, ъ-ч, у-ц, а-о, б-д.
Тези трудности се свързват с дефицити в краткосрочната зрителна памет, трудности при спазването на правилната последователност на буквите в думата, затруднения в правилното разпознаване на цели думи. Зрително-перцептивните дефицити могат да се проявят и като несъответствия в рисуването на децата с дислексия като големина, съразмерност, разположение и опростяване на обектите.
Нарушения в слуховото разпознаване
Затрудненията тук се изразяват в замени на такива графеми, чиито фонеми изискват фина акустична диференциация, като:
1. Звучни/беззвучни консонанти [п-б, ф-в, т-д, к-г, с-з, ш-ж].
2. Съскави/шушкави консонанти [с-ш, з-ж] и съответните им африкати [ц ч].
3. Сонорните звукове [м- н, р- л].
Тези трудности се свързват с дефицити в краткосрочната вербално-слухова памет, способността за фонемен и звуко-буквен анализ на думи.
Нарушения, които не са свързани с конкретни анализатори (сетива)
Тези нарушения засягат способностите за зрително-пространствена ориентация, времева ориентация и възприемане на ритмична последователност. Трудно се възприемат и оценяват пространствените измерения на предметите: форма, големина и разположение в пространството. Тези нарушения рефлектират върху разбирането и употребата на понятия, обозначаващи пространствени отношения, посоки, ляво/дясна ориентация, особено важни по отношение на развитието на математическите умения и мислене.
По отношение на писмената форма на речта и езиковото функциониране нарушенията най-вече са свързани с:
- определяне на последователността на изписване на буквите в думите;
- правилно възприемане и употреба на предлози и глаголни времена;
- логико-граматични структури (изречения, последователност на текстове);
- объркване при изписването на представки и наставки.
Логично е кратките думи да са по-лесни от дългите, конкретните от абстрактните, познатите от непознатите, като грешките зависят и от сричковата сложност на думите. По правило префиксите и суфиксите са значително по-трудни за осмисляне от коренната морфема.
Ритмовите нарушения засягат способностите за възприемане, продуциране и програмиране. Съответно човек има затруднения при възприемането на мелодии, темп и тактови комбинации. Нарушеното възприятие на ритмови структури води до грешки в използването на интонацията и ударенията при говор. 
Общи прояви
Общите прояви на дислексия са свързани с психомоторното развитие, поведението, особеностите на емоционалното и познавателното развитие.
Несъответствието между потенциалните възможности и реалните постижения е основен критерий при разпознаването на дислексията. Детето с дислексия е със средна и над средна интелигентност, устно се изразява значително по-успешно, отколкото в писмената си реч. На фона на това добро функциониране дислексичното дете изпитва затруднения в четенето, писането и правописа в училище. Важно е на ранен етап да се разграничат специфичните нарушения на способността за учене от нормалните проблеми с училищната успеваемост, за да се разработи адекватна програма за справяне с проблема.
Дефицитът на вниманието е характерен за по-голяма част от децата-дислексици, но не и задължителен. Проявява се в затруднения за отделяне на главното от второстепенното (дефицит на селективно внимание), неспокойствие, дезорганизираност, импулсивност, свръхбъбривост. До голяма степен този проблем се дължи на това, че децата с дислексия възприемат цялостна картина на обкръжаващата ги действителност, без открояване на детайлите, както и на силно развитото им любопитство по отношение на всичко, което се случва около тях.
Известно е, че вниманието е определящо при овладяването на езиковата система и свързаните с нея умения за четене и писане. Затова много често ниските училищни постижения се обясняват единствено с дефицита на вниманието. Ако попаднат в този капан, педагозите и родителите рискуват да задълбочат проблема, като изчакват детето да порасне и поведението му да отшуми или като го натоварват с прекалено много изисквания и негативно отношение, без реално да помагат за преодоляване на конкретния проблем.
Паметови нарушения
Проблемите с паметта засягат най-вече краткосрочната (работната) памет, особено по отношение на зрително-пространствената информация. Това е свързано с трудностите при използването на „вътрешната реч“, която има линейно-последователен характер, докато мисленето на децата с дислексия протича в цялостни образи и картини.
Дефицит на социални умения
Тези поведенчески нарушения засягат се уменията в три основни области:
- умение за преценка за настроенията и начина на мислене на другите;
- приспособяване към атмосферата в определена социална ситуация;
- избор на приемливо поведение;
Дислексичните деца често проявяват липса на такт и деликатност. Те могат да споделят много лична информация със случайни събеседници или да не знаят как да установят близък контакт с тези, с които искат да бъдат приятели. Поради тази причина те трудно създават и поддържат приятелства и често са изолирани от връстниците си.
Симптомите, които обикновено забелязват родители или учители
Когато говорим за симптомите, следва да не забравяме, че няма двама души с дислексия, които да имат еднакъв набор от симптоми. Въпреки това има определени признаци, които могат да ни насочат към мисълта за подобен проблем.
1. Основният и обединяващ симптом в хетерогенната група на децата с дислексия са специфичните нарушения в овладяването на процесите четене и писане. Следователно, децата трябва да са в начална училищна възраст, която по правило предполага развитието на тези умения (не по-рано).
2. На детето трябва да бъде предоставено достатъчно време за ограмотяване и автоматизиране на този процес. Съществува категория деца, при която четенето и писането се развиват с по-бавни темпове, но в процеса на училищно обучение и със съответна подкрепа, постепенно затрудненията се преодоляват.
Важно е да се знае, че диагнозата „дислексия“ съпътства индивида през целия му живот. Независимо от реализирания добър потенциал на тези индивиди, за тях четенето и писането си остават недобре автоматизирани процеси (сравнено с уменията на нормолексиците), в които процеси се наблюдават редица специфични дислексични грешки. Ето защо за специалистите (а и не само за тях) е от значение да се избегне излишното етикетиране на децата, което пък от своя страна да провокира допълнителни проблеми, свързани с функционирането на личността като цяло.
Безспорно съществуват прояви, които могат да ни ориентират и преди 8-годишна възраст, че е възможна появата на дислексия. Част от тези симптоми са възможни предиктори за нарушението още в предучилищната възраст и в етапа на най-първоначално ограмотяване. Познаването им би позволило на родителите и учителите да потърсят навременна консултация със специалист, което от своя страна да подсигури съответна превенция на множество бъдещи проблеми.
Коментари (0)
Вашият коментар