- Много от тях се срамуват, други вярват, че насилието ще спре. Но мога да кажа, че един път случи ли се, то става системно. Ако човек посегне един път или види, че ти поддаваш на манипулацията, на психоатаките, няма да спре и става все по-тежко и по-тежко.
- Вие самата сте минали през това.
- Това е стара страница, към която не искам да се връщам. Но от личен опит мога да кажа, че забравяш да се самосъхраниш. Сега съм в нов период, много съм събрана. Благодарение на моя мениджър Иван и на това, че най-важното на този свят за мен е детето ми, успях по някакъв начин да загърбя всичко, с което живеех - спомени, мисълта за въпросния човек, любовта ми към него. Любовта не е нещо,
което рисуваш
на лист и изтриваш с гума,
това остава. Леандер беше най-голямата любов в живота ми, никога не съм обичала друг човек така, както него, съжалявам, че така се развиха нещата между нас. Не е лош човек, вероятно наистина в даден момент можеш да загубиш контрол върху себе си, особено когато обичаш. Вярвам, че наистина ме е обичал.
- Колко време бяхте заедно?
- Пет години. Искрено му пожелавам да бъде щастлив, да се преоткрие отново, пак да танцува, защото неговият танц е нещо, което те завладява. Искрено се надявам да си намери половинката и да бъде щастлив.
- Какъв е по народност?
- Наполовина българин, наполовина кубинец. С гореща кръв, моята също е такава и стана експлозия.
Животът ми в момента е в съвсем различна посока. Искам да пея, да обичам, да живея, да съм около детето ми, което ме прави наистина щастлива. Да бъда около него, да се грижа, да му приготвя кутийката с храна за училище и т.н.
Леон говори английски, датски, български, в предишното училище учеше испански, сега ще започне немски. За мен е много важно да се учат езици, това е богатство.
- Учите ли с него?
- Да, разбира се. Пишем домашни, смятаме...
- Славата нарани ли ви?
- Не славата, хората. Била съм звезда и в Корея, и там са ми вземали автографи, снимали са се с мен. За съжаление, ние сме много лоши, нямаме смирение, а Господ гледа от горе.
- Ходите ли на църква?
- Да, любимият ми храм е “Св. Александър Невски”. Продуцентът на Equinox Боби Миланов също много ми помогна да прогледна, той е много набожен. Като участвахме в Евровизия, посещавахме една църква, ходих на причастие, постех... Най-важното нещо в този живот е смирението, аз още търся баланса.
- Завинаги ще задържа детето в себе си. Защо хората си мислят, че трябва да живееш в рамки и в някакъв профил, който не си ти?! Това е лицемерие към теб самия. До момента, в който не правиш нищо лошо на другите,
нямат право да те съдят
Тук, дори и да се усмихнеш на някого на улицата, пак ще те съдят.
- Разкажете за трибютите, които правите.
- Изпълнявам песни на британските и на американските диви - Адел, Уитни Хюстън, Ейми Уайнхаус, Нина Симон, Арета Франклин и т.н. Това е идея на моя мениджър Иван Иванов, с когото преди две години реализирахме проекта Divas пред английска публика в Слънчев бряг. Тази есен ще пуснем и първия авторски сингъл на български език от този проект. Ще бъде изненада като звучене и стилистика. Ше запазя обаче в тайна коя е първата певица, която съм поканила да пее с мен. Мога да дам жокер, че и тя е победител в музикално тв риалити.
А иначе, с това, през което минах и аз, имаме много сходни неща с изпълнителките, които изброих, и аз се чувствам дива. (Смее се.) Всички тези жени са минали през някакви такива периоди. Изгледах доста филми за тях. Минавайки през подобни трудности, стигаш до един момент, в който трябва да решиш умираш или продължаваш. Аз реших да продължа.
- Трудно ли ви беше?
- Няма лесно. Но когато не си сам, нещата сякаш се случват по-леко.
- Тогава наложи ли се да търсите медицинска помощ?
- Не. Но аз не съм била наркоман. Цяла България взема и точно тези, които вземат най-много, говорят и най-много за мен.
- Защо започнахте, не издържахте на славата ли?
- Не, това беше след побоя. Полицията ме заключи, а тогава бях със средна телесна повреда. На другия ден, като ме пуснаха, имах участие в Бургас на Южния плаж пред 50 хиляди човека. Всички коментираха, даваха ме по новините, беше някакъв изродски момент. Беше ужасно, отвратително. Всеки те гледа, сочи те, папараци...
- Как успяхте да се справите емоционално?
- Прибрах се вкъщи и се покрих за няколко години.
- Просто се случи, имам нужда да пея, това е моят отдушник, начинът ми да говоря, моята книга, моята храна. Когато нямаш възможност да го правиш, не можеш да изчистиш всичко, което събираш в себе си. За съжаление, имах такъв период от време.
- Как се издържахте финансово тогава?
- Стефан много ми помагаше. Този човек е едно прекрасно същество. Дори искаше да ме изпрати в Тайланд в един център, който не е само за хора, употребяващи наркотици, в него ти помагат да се събереш, да се почувстваш по-добре. Тогава отказах и съжалявам, дори сега бих отишла за един месец. Не, защото се чувствам зле, а искам да избягам от ежедневието.
Никога не съм
ходила на почивка,
не знам какво е.
- Дори за два-три дни?
- Не.
- Сега върху какво работите?
- Подготвям нова песен, но засега няма да издавам подробности. Подготвям и концерт в София заедно с Радослав Славчев, с брат му Александър и други много добри музиканти. Искам да бъде моята вечер.
- Само с авторски песни?
- Ще бъде и трибют. Влюбена съм в Лейди Гага, откакто направи филма с Брадли Купър “Роди се звезда”. Знам наизуст всичките ѝ песни. Никога не съм харесвала комерсиалните ѝ песни, когато обличаше рокли от месо. Самата аз не съм комерсиална певица. Станислава Армутлиева, с която работих след “Х Фактор”, определено знае как да направи баланса между комерсиално и арт. Тази жена е еталон за подражание. Искам да продължа в същата посока.
През април пуснах парчето “Едно” с Дамян Попов, което подарих на детето ми, защото той е моето Едно. Тогава той имаше рожден ден.
- След активния летен сезон няма ли да си дадете почивка?
- Не, имам доста участия. Няма да са само трибюти, пея всичко. На 18 октомври ще бъда в Бургас. Спрях да ходя по клубовете, мисля, че съм минала тази възраст. Предпочитам ангажиментите в пиано барове, корпоративни събития... Искам да ме приемат като сериозен артист и певец.
Наскоро Борислав Миланов ми се обади и ме покани да запишем втора песен с Equinox.
- Кога влизате в студио?
- Двама от певците вече са записали своите неща, като се освободя малко, ще замина за Виена, за да вляза и аз в студиото.
Поканиха ме да изпея песен за една жена, болна от рак. Идеята е и да подкрепя жените, борещи се с тази диагноза. Ако имах вълшебна пръчица, щях да оправя всички проблеми.
А иначе може с моя фризьор Стоян Кунев, който е сред най-близките ми хора, да направим фризьорски салон. Завършила съм такава специалност и имам отношение към създаването на красота.
Освен това почти всяка година се случва така, че правя грим и прически на абитуриентки, които нямат възможност да си позволят лукса да отидат на фризьор и гримьор. За мен парите не са всичко на този свят. Те са средство, важни са, но преди всичко има едно друго нещо - отношенията между хората.
- Има предположения, че сте един от участниците в “Маскираният певец”, така ли е?
- Не, но дори и да участвах, нямаше да ти кажа. (Смее се).
- Имате татуировка All you need, от какво се нуждаете вие?
- Любов, музика...
- Влюбена ли сте?
- Не, не искам. Насочила съм енергията си към други неща, по-красиви. (Смее се.) Искам да апелирам хората да не бъдат толкова сурови и лоши. Да не гледат другите, а да се обърнат към себе си. Да бъдат добри!
Коментари (0)
Вашият коментар