Любо Киров: Не искам да повтарям нищо назад

Любо Киров събра най-големите си хитове в албум, който се издава от “Вирджиния Рекърдс”. Промоцията на сборната колекция, озаглавена “Знам”, беше в събота вечерта в столичен клуб. Освен на диск Любо Киров пуска албума и на винилова плоча. В него са включени песни като “Знам”, “Има ли цветя”, “Различен”, “Ако някога”, “Заедно” с Графа и Орлин Павлов. За представянето певецът покани някои от популярните изпълнители, с които е работил през годините като колегите му от “Те” - Ясен Велчев, Иво Звездомиров, Графа, Д2, Орлин Павлов, Тони, Мария Илиева, Михаела Маринова, Жана Бергендорф. С него бяха и музикантите, с които винаги е на сцената - Живко Петров, Калин Вельов, Ангел Дюлгеров, а също и момичетата от LaTiDa.

- Издавате нов албум, разкажете за него.

- Това е ретроспекция на последните 16 години. За начало може да броим 2001 г., когато излезе първият албум на група “Те” и станах разпознаваем като музикант. Тогава направихме “Има ли цветя”, няколко от изпълненията в колекцията са от този период, много хубав и важен за мен - времето с бандата. След това имах солов албум, парчета от който също съм включил в новия. Част от синглите пък изобщо не са издавани, сред тях са “Знам” и “Имам само теб”. Има и концертни версии от зала 1 на НДК. Подредбата на песните не е по периоди, а по динамика и смисъл, за да е слушаем като цяло албум, нищо че е сборен.

Хората дълго време искаха да направя тази сборна колекция. Създадена е за онези меломани, които идват на всичките ми концерти, тези, които искат да си купят накуп музиката на Любо Киров. Старите албуми не се преиздават и не могат да се намерят, нито на “Те”, нито моят от 2010 г. Момчетата от групата се радват, че това се случва. Поканих Ясен Велчев и Иво Звездомиров да дойдат на промоцията, бяхме заедно в бандата, и исках да изсвирим някои от песните, които сме правили през годините. За тези 16 г. всяко парче носи различни спомени.

- Защо издавате албума и на плоча?

- Плочите са по-скоро с колекционерска стойност. На тях записите също са дигитални, но има един такъв ретро момент. Те са като нещо вечно. След като е албум, който събира най-добрите ми песни, хубаво е да го има и на такъв носител.

- Вие имате ли грамофон?

- Да, купих си заради този винил. Много хора започнаха да ми подаряват плочи, намирам и в антикварни магазини. Но купувам и новите, които сега са ремастерирани - албуми на Майкъл Джексън, Принс. И в световен план се търсят, меломаните ги купуват. За мен е по-скоро колекционерски, сувенирен елемент.

- Албумът се казва “Знам”, какво знаете?

- Знам, че съм по-голям, със сигурност вече. Защото преди се чудех дали съм още млад, или не съм пораснал. Радвам се, че съм голям човек. И ако като малък съм се страхувал от времето, което ще ме постигне, сега е обратното,

не искам да повтарям нищо назад

Искам да си спомням с добро настроение за нещата, които са се случили преди, но да не се връщам. Не желая пак да съм на 20 или 26 години, защото не беше много лесно.

- Кое ви беше толкова трудно тогава?

- Да създадем една нова вълна от българска музика. Между 1999 и 2001 г. беше изгревът, много сериозното появяване на групи като нашата, “Каризма”, “Каффе”, тогава започна и Мария Илиева... В онзи период, като се кажеше група, се подразбираше рок банда. Нямаше истински поп групи. Много се надявахме, че сме направили нещо ново, че сме поставили българската музика по различен начин. Спомням си много неща, спомням си трудните моменти, когато съм се разделял с бандата, когато съм тръгвал наново.

- Защо се отделихте?

- Тогава такова беше решението ми, че искам да направя нещо повече, да поема цялата отговорност. Беше нож с две остриета - можеш да загубиш, нищо да не се случи с теб или да продължиш да се развиваш. Залозите сигурно са били всякакви - че ще се проваля, че няма да остана на музикалната сцена.

- Как е по-лесно - сам или с група?

- Сега ми е по-лесно сам, въпреки че работя с по-голяма група. Музикантите зад гърба ми са повече, но решенията, които вземам, са много гъвкави и бързи, защото ги вземам аз. Колко са верни и колко не са, е другата страна, а и отговорността за грешните решения е само моя. Докато в групите споделяш тази отговорност,

а споделената отговорност накрая е ничия

Някой ще каже, че е по-егоистично да си сам и да приемеш целия позитив върху себе си, но пък, ако има негатив, пак е само за теб. Така че да се махна от групата, не е егоистичен подход, а желание да направя това, което сега се случва, да направя много повече неща.

- Колко време бяхте в група “Те”?

- Около осем години, сега е минало още толкова време. Хубавото е, че стигнах до онзи момент, в който направих самостоятелен концерт в зала 1 на НДК, което е някаква проверка за мащабите на нашия пазар. С голямо удоволствие виждам как Графа продава билетите за “Арена Армеец”, където ще присъствам. Много се радвам, а той беше на моя концерт. Подкрепяме се, радостта ни е, че се случва това, за което мечтаехме преди години - българските музиканти да излязат от клубовете, да не останат само на това ниво. Да започнат да правят концерти с билети, и вече е факт. Това е победа в музикалния бизнес. Не че клубовете са нещо лошо, но е хубаво да не се остава само на това ниво, въпреки че някои ни го предвещаваха. Обичам такива реванши, когато преди това е имало изказвания: “Той ще остане клубен музикант”.

- Как реагирате, когато чувате такива реплики?

- Научих се да не се дразня толкова първосигнално и да не подскачам като петле. Хубаво е да станеш по-голям, започваш да броиш до десет, не реагираш веднага. Но пък аз се мотивирам от такива неща, желанието ми е да докажа, че българските музиканти могат да предизвикат респект към себе си. Не измислен, а с наистина направени неща, да започне да се говори за продадени албуми, продадени билети, да напълним залите. Това е истинският начин, по който може да се определи кой реално е успешен. Оказа се, че лайковете в интернет пространството нямат никаква връзка с продадените билети. Ако интересът в интернет пространството към някого е голям, това съвсем не означава, че продава билети. Важно е това да се знае. Може би радостта е голяма, когато видиш, че стигаш до много фенове, но е готино, когато тези хора заявят отношението си към теб с купени билети. Мотивира те истински, приходът от билети означава, че те искат артистът да продължи да съществува, да издава албуми. Аз го правя за тях, те ми връщат с билети и по този начин съществувам, а пък те имат музиката, която харесват.

Големите концерти се случват с продадени билети, иначе удоволствието да гледам как млади български музиканти или изпълнители имат харесвания от други българи е супер. Когато ние започвахме, беше модерно да се пеят само западни, англоезични неща. Който повече приличаше на някоя американска банда, той беше най-добрият и владееше всички клубове в града.

Сега не е така и това е резултат от пътя, който е извървян, от това, че ние преди 15 години сме започнали да правим българска музика от ново поколение. Не че преди не се е правила, но говоря за тази вълна, която се случи с появата на новите групи.

Идват деца и ми казват: “Повлияла съм се от теб” или “Слушала съм като малка “Има ли цветя”. Мотивирали сме някакви хора да правят българска музика и малко по малко нещата са се случили. Независимо че са в различен стил и слава богу, нормално е да се развиват, да правят хип-хоп, поп, рок и т.н. Мога само да се радвам, когато виждам, че има милиони гледания на млади хора в интернет. Но е важно да има и концерти. Концертът е нещо много различно. Това е онова място, на което хората се сблъскват с личността ти. Там решават дали да те обикнат завинаги, или да спадне този респект към теб. Снимката от обложката на албума е само малка част от личността, много повече хората усещат, когато общуват с теб, когато започват да те познават лично, защото

концертът е личен контакт

Бил съм предубеден към световни артисти и когато съм присъствал на техни концерти, съм се шокирал в добрия смисъл, защото не съм предполагал каква сила притежават, да те завладеят с музиката, пеенето и най-вече с присъствието си. Само пеенето никога не е стигало, присъствието на сцена е изключително важно.

- Има и големи артисти, които идват, изпяват си песните и си заминават. Без емоция.

- Това е обратното. Но има хора, които харесват такъв тип поведение, не искат да им се говори. Много образи са идеализирани и на концерт, поведението на изпълнителя няма как да се скрие. Този, който аз направих в зала 1 на НДК, предизвика желание у мен за още. Сега съм по-уверен от всеки друг път. Вече сме запазили дата и на 10 ноември ще направя отново концерт в зала 1 на НДК. Замислям да променя малко концепцията, да се надгради това, което се случи предишния път. Не само като продукция, а и като музиканти на сцената - ще бъдем около 11-12 човека.

- Ще има ли гост изпълнители?

- Да, още не съм го подредил съвсем, но мисля да има присъствие на готини приятели. В предния концерт никъде не бях обявил гостите - Графа, Мария Илиева, Митко Кърнев, те бяха изненада за хората, които вече си бяха купили билети. Няма да правя плакати с написани много имена, само и само да се напълни залата. Поемам отговорността да я напълня, а моито гости ще бъдат в комфорта да поемат аплодисментите към себе си.

- Вие сте част от “Легендите”, работите ли в момента?

- В следващите седмици имаме няколко дати. Получаваме и покани за извън страната, но организацията е сложна, защото всички са активно действащи музиканти и имат много ангажименти. Удоволствието да се работи с тези хора е огромно, мога само да се уча от тях. Минали са по този път, доста повече неща са преживяли и ако аз някъде бързам и съм по-експресивен, те имат мъдростта да изчакат, да замълчат, да премислят нещата повече, отколкото аз.

- Какви истории помните от началото на кариерата си?

- Свирили сме с групата при -20 градуса в Добрич на Нова година. Беше толкова студено, че ръцете на музикантите замръзваха по инструментите, а от парата, излизаща от устата ми, не се виждаше лицето ми. С групата никога не си позволявахме да свирим на плейбек, всичко беше на живо през цялото време. И след такава вечер после се лекуваш. Преходите с коли в това време също са тежки. Ти си обещал да отидеш и хората те чакат.

Случвало се е да идват други музиканти, големи имена, да ни се извиняват, казвайки: “Като видяхме, че изгрявате, много ви се дразнехме и си мислехме, че сте някакви нафукани келешчета, които само в клиповете изглеждат и звучат добре. Мислехме, че изобщо не можете да свирите и пеете. А днес, като ви чухме на живо, искаме да се извиним”. С група “Те” доказахме, че свиренето на живо е много важен фактор и много хора се възхищаваха на инструментализма. Музикантите бяха перфектни и до ден днешен е така. Сега работя с Живко Петров на клавишни, Калин Вельов на барабани, Ангел Дюлгеров, който свири с Лили Иванова, и с кой ли не още. Мисля си

колко пъти е трябвало да се доказваме

дори и пред колеги във времето. Тогава като млада банда, после аз като солов изпълнител. Някои смятаха, че няма да успея сам. Но ето каква приятна изненада, пак сме тук.

- Отстрани изглежда много лесно, бързо станахте популярни. Какво ви е струвало това?

- Винаги отстрани изглежда така. Имали сме трудни моменти в началото, с тежки договори с компаниите, които ни издаваха. Вземаха 50 процента от това, което изкарваме. Така, разделяйки помежду си другите 50 процента, ставаше трудно за нас. Никога не сме били в някакъв финансов разцвет, с всички банди беше така.

- Не ви ли се е искало да се откажете, все пак трябва да се яде?

- Всеки е искал да се откаже, но при разбора, който правиш за секунди в главата си, решаваш, че всъщност много обичаш това, което правиш, и си заслужва да продължиш дори без пари. Защото това те храни много истински емоционално.

- Това ли е единственото нещо, с което винаги сте искали да се занимавате?

- Да, от малък. Знаете българската поговорка “Музикант къща не храни”. Опитах се да я променя и се случи. Справям се, продавам музиката си и искам да мотивирам другите български музиканти, че е напълно възможно, а не да се подхожда като към загубена кауза. Възможно е да правиш това, което наистина обичаш, и да изкарваш пари от него. И не е грешно да се мисли в тази посока. Не е лошо да продадеш 3500 билета, не е лошо да ги похарчиш после за каквото си искаш - за музика или за нещо друго. Не може да се мисли за изкарването на пари като за нещо мръсно или да битува схващането, че бедният е добър, а богатият е лош. В същото време изкарването на пари никога не е било самоцел. Ако сме тръгвали с тази нагласа, щяхме да се занимаваме с нещо друго. Но луксът е хем да правиш това, което харесваш, хем да печелиш от него.

- Бяхте в Лондон миналия уикенд, какво правихте там?

- Имаше два концерта, на първия пяха Деси Добрева и Михаела Филева. Във втория бяхме аз и Мария Илиева. Българите там са страхотни, беше фурор от емоция от първото до последното парче. Запознаваш се с тези хора, а

продължавате да купонясвате заедно

все едно сте приятели от 20 години. Много са истински и с голям респект към нас като артисти. Явно извън страната става още по-мило и се оценява по различен начин. Беше много различно от всеки друг път, вероятно в България са свикнали да ни виждат, там емоциите бяха други, имаше и сълзи.

- Как се пазите славата да не ви изкриви, артистите са доста по-емоционални от останалите хора?

- Те трябва да са такива. От време на време избухвам. Артистът е малко луд сам по себе си, затова и взема различни решения от останалите хора, които са по-подредени в житейски план.

- Най-близкият ви кръг от приятели какви са - артисти или хора с различни професии?

- Не е търсен ефект, но във времето така се е получило да станем приятели с мои колеги. Разбираме се много по-бързо, говорим еднакво, хуморът между нас е станал друг, имаме си наши си смешки. Знаете, че за звездите също не е много приятно, когато понасят някакви коментари. Сред приятели се шегувам, че ще направя предаване: “Звезди говорят за обикновени хора”. Понякога хората си позволяват да разполагат с теб като с нещо тяхно, близко. Често забравят, че артистът е жив човек, има мнение по въпроса и има право да го казва. Не е длъжен да отговори на очакванията им. Добре е да пораснеш като мен и да не ти пука кой е доволен и кой не е.

- Когато хората ви гледат по телевизията, свикват с образите ви и някак ви приемат като много близки, все едно наистина ви познават.

- Преминават личното пространство. Има такива, които смятат, че ме познават лично, но никога не са ме виждали. И това се случва с всички популярни имена. Има хора, които те преследват в интернет пространството и решават, че ти си човекът, с когото трябва да живеят. Не трябва да им се отговаря, направиш ли го, това ще ги мотивира. Не е важно какво ще напишеш, фактът, че отговаряш, ги амбицира. Има психично болни хора, които си въобразяват, че са част от живота ти.

- Приключихте с албума, сега записвате ли нещо ново, или сте си дали кратка почивка?

- Правят се нови неща. Замислят се дуети с хора от по-младото поколение, които смятам, че са много успешни, за някои съм писал, за други тепърва ще пиша. В този албум има едно парче “Ти” със съвсем нов аранжимент, който ще подскаже за посоката, в която ще тръгна, след като затворя страницата със сборния албум. Започвам нов период с по-модерна посока на самата музика.

Имам идея да направя и шоу, в което освен да пея и да говоря, да казвам всичко онова, което мисля за важно, ще има и хумор. Вече се мисли в тази посока, обсъждаме го с още няколко човека, които ще го продуцират. Трябва да стане в близката година и ще го представяме в театрални и концертни зали.