Невена Коканова - човекът без дубъл

Звездата Коканова хвърля ръкавица на Дъстин Хофман 

Снима се като брадат вехтошар

в “Делници и празници”

Невена Коканова игра три роли в мои филми - Велика в “Горски хора”, Сарандовица във “Вечери в Антимовския хан” и Малама във “Вампир”

Колко хора обаче знаят, че Невена копнееше да изиграе мъж. Тлеещият копнеж се превърна в неугасващо желание, след като Дъстин Хофман постигна небивалия си успех с женска роля във филма “Тутси”. Чрез мене това желание на сбъдницата се сбъдна... донейде.

Това се случи във филма ми от пет новели по Емилиян Станев “Делници и празници”.

В една от тях - “Крадецът и кучето”, имаше малка, но силно характерна роля на стар евреин вехтошар. От онези, които обикаляха софийските улици и се провикваха протяжено: “Стари неща, стари дрехи купуваааам...”

Малко й трябваше на

Невена да пожелае

ролята,

нещо, което никога преди това не беше правила.

- Дай ми да дублирам ролята, Пава, помоли ме тя.

- Ти чуваш ли се? - възразих аз. - Дубльорство в киното?! Това да не ти е театър!

Но тя не се шегуваше и остана непреклонна.

- Подай рамо!

- Ролята е дадена на Васил Димитров - започнах да увъртам. - Човекът вече е заснел епизода.

В очите й блеснаха заканително пламъчета.

- Добре де, колко му е да заснемеш епизода с мене още веднъж. Васето е приятел, няма да се обиди. Пък каквото сабя покаже...

- А критиката?

- Хич не ме е еня за критиката.

- Ама на мен ще въздигнат грамада от камъни, че превръщам иконата в старик евреин вехтошар и... проумях, че подобна щуротия може да се превърне в сензация.

- Кой ще ме разпознае под тежкия грим, сплъстената брада и дългите коси - успокояваше ме тя, сякаш вече бях кандисал.

- Гласът ще те издаде - свих рамене и... кандисах.

- Васето обеща да ме озвучи.

Какво можех да сторя. Съгласих се.

И настана оня знаменит понеделник, когато пред камара стоварени въглища започнахме да снимаме. Колата докара Невена навлечена и гримирана до неузнаваемост в последния миг. Но вече се беше стекла тълпа от зяпачи.

Дали в този момент някой от екипа не ни предаде? Бяхме разконспирирани бързо.

И под вехтошарските дрипели, сплъстената брада и белите власи няколко души разпознаха любимата актриса. Един твърдеше, че това е Невена Коканова, друг му възразяваше. И се сключиха облози.

За беда брадата

на “вехтошаря”

се отлепи

След като гримьорът я подлепи, продължихме да снимаме. Тя едва помръдваше устни, за да не я предаде гласът

И така дубъл след дубъл. С много усилия накрая заснехме епизода. Вече се здрачаваше. Улицата, почистена от кюмюра, сега се задръстваше от зяпачите, като да бяхме свикали митинг.

Че като я наобиколиха хората. Искаха автографи. А вехтошарската торба беше натъпкана с реквизит, не с фотоси. Горката Невена едва си проби път към дежурната кола и само обещаваше, че когато негативите се обърнат на позитиви, ще раздаде на всички стекли се автограф от своята първа мъжка роля.

На екрана филмът се появи с участието на Васил Димитров. Но си спомних за кадрите с тази щуротия в навечерието на последния й шесдесетгодишен юбилей. Хрумна ми, че по-чудат подарък никой няма да й поднесе - нито на нея, нито на стеклата се публика. Но кутията с дублите се беше попиляла някъде.

Остана си само тази снимка.

Незабравим спомен без дубъл...