Рангел Вълчанов - самобитният режисьор

Рангел Вълчанов е филмовият режисьор №1 на българското кино през ХХ век. Титла, дадена му от колегите кинаджии.

“Изкуство, което печели почести, губи честта си”, казва в неподражаемия си стил Рангел. Това, разбира се, не попречи на Столичната община през 2006 г. да го удостои с “Наградата на София” за цялостен принос в световното киноизкуство.

Роденият на 12 октомври 1928 г. в софийското шопско село Кривина Рангел Вълчанов е най-самобитният наш режисьор. Той е единственият, изкарал висше образование в ДВТУ (Държавно висше театрално училище, днешния НАТФИЗ), без преди това да има завършено средно!

Докато е ученик в техническо училище, работи и в кожарска фабрика. Разболява се от ревматизъм, лежи дълго време в болница и така остава без диплом за среднист. Обаче кандидатства в ДВТУ и го приемат. Е, как така?

“Ами така, с амбиция

и селска нахаканост -

каза ми Рангел в едно интервю през 2007 г. - Имаше много смешни случки, понеже нищо не бях чел, нищо не знаех и разчитах на въображението си и на младежката си щуротия. После се запознах с италианския неореализъм и това събуди филмовия режисьор в мен...”

Автор е на 20 игрални филма, на повечето от които е сценарист или съсценарист. Има и 10 документални ленти. Макар че е завършил театрална режисура при проф. Боян Дановски, Рангел започва творческата си кариера като актьор във филма “Тревога” (1951). Колегите му използват неговия артистичен талант в над 15 филма.

Рангел Вълчанов има

невероятния шанс

да започне режисьорския си път с Валери Петров в три филма. Първият е “На малкия остров” (1958). Символично заглавие, защото самият Рангел “си остана един самотен остров на таланта и красивата лудост в българското кино”. Остров - нещо като белетристичната орница на Радичков. Двамата имаха духовна близост, неслучайно режисьорът сам постави и изигра ролята на Лазар в пиесата “Лазарица” на писателя.

“На малкия остров" е човечна и лирична лента за антифашистката съпротива. Филмът печели втора награда за режисура на кинофестивала в Прага и почетен диплом в Мелбърн.

За същия филм обаче на едно заседание през април 1958 г. завеждащият отдел “Наука и образование” на ЦК на БКП Ганчо Ганев казва: “...Но докъде стигнахме ние? Дори в такива хубави филми като “На малкия остров” - филм с определена насоченост - през цялото време, въпреки че 43 души бягат в Съветския съюз, няма да чуете думите “комунист” и “партия”?!”.

Вторият филм е “Слънцето и сянката” (1962). На кинофестивала във Варна през 1962 г. е отличен с наградите за сценарий, режисура и музика. Печели отличия в Сан Франциско, Лос Аламос, Карлови Вари, Москва, Мелбърн, Кан и др.