История на кекса (+рецепта за английски кейк)

Кексът е един от най-популярните сладкиши, чиято история може да се проследи назад във времето до епохата на Древен Рим - тогавашната рецепта включвала нар, ядки, стафиди и пюре от ечемик. Наименованието „кекс” започва да се използва през Средновековието и може да се преведе най-общо като десерт с плодове (от старофренското Frui - плодове и английското Kechel - сладкиш). Съвременните кексове се приготвят обичайно от тесто с мая или бакпулвер, към което се добавят ядки, сухи плодове, конфитюр или сладко, пресни плодове, шоколад.

Кексчетата с малък размер и кръгла форма се наричат мъфини и произхождат от Англия. Появяват се във Великобритания в началото на XI век, а историците още спорят за значението на думата muffin - някои го превеждат от старофренската дума moufflet - мек, а други ползват значението на немското muffen - малък сладкиш. В английската кухня muffins се поднасят към традиционния чай. Кафенетата и ресторантите предлагат огромно разнообразие от кексчета, но най-традиционните представляват плоски сладкиши, които преди поднасяне се препичат на огъня и се поднасят със сладко или конфитюр. Традиционната рецепта на английските мъфини включва бяло пшеничено брашно с добавка от захар, мая, сол. Английското бяло брашно не е с много високо качество, поради което мъфините бързо губят свежестта си - и това е причината да се загряват преди консумация. Днес ги възприемаме като аристократично британско допълнение към чая, но първоначално мъфините се смятали за храна за домашната прислуга, а тестото се е правело от остатъците в кухнята. С течение на времето обаче малките кексчета се разпространяват в страните от Европа, а по-късно и по целия свят.

В САЩ ги наричат къпкейкове. При тях тестото е без мая, а обемът се получава благодарение на използването на сода или бакпулвер. Пекат се в малки формички от силикон или метал, като запазен знак за американските къпкейкове са цветните хартиени основи и наличието на пищен крем на върха на кексчето. В САЩ добавят към тестото шоколад, ядки, плодове, сирене, различни ароматни билки, зеленчуци. Американците променят британската рецепта за мъфини и съвременният вариант включва различни сиропи и сладка. Има един основен принцип при приготвянето на тестото: отделно се смесват сухите и течните съставки, след което се разбъркват заедно до хомогенна смес, без да се използва миксер.

Още една разновидност на кекса е немският щолен - продълговат на форма, посипан щедро с пудра захар, с голямо количество ядки, стафиди, портокалови кори. Според легендата щоленът символизира новородения Иисус, повит в белоснежна пелена. Рецептата за този коледен кекс се пази от столетия и се смята за най-древния традиционен десерт в Германия. Първото споменаване на коледен щолен се среща през 1329 г. - като празничен дар за епископ. На вкус доста се е различавал от съвременния, тъй като се приготвял по време на коледния пост и основните съставки били вода, овес и брашно. Но тъй като този щолен не е бил особено привлекателен на вкус, през 1430 г. някой си Ернст от Саксония се обърнал към папа Николай V с молба да разреши използването на масло при приготвянето на щолен. Получил отказ, но през 1491 г. църквата все пак позволила да се слага масло. Първоначално това разрешение касаело само знатните хора, но пекарите бързо усвоили навика да слагат масло в тестото за щолен и тази съставка бързо станала традиционна.

На Бахамските острови имат обичай да киснат плънката за кекса в ром в течение на 2 - 3 месеца. В Румъния пекат кексове обичайно на големи празници - Коледа, Нова година, Великден. В Швейцария традиционно лакомство е birnenbrot (крушов хляб) - с портокалови кори и ядки. В Книгата на Гинес е регистриран най-големият кекс в света - с размери 25 на 1,5 метра.

Английски кекс със стафиди и портокалови кори

Необходими продукти:

4 порции

75 г стафиди

75 г сушени кайсии

75 г портокалови кори

75 г лешници

75 г лимонови кори

300 г брашно

250 г масло

4 яйца

250 г пудра захар

5 с.л. картофено нишесте

2 с.л. ром

1/2 с.л. сода

Начин на приготвяне:

1. Смесете стафидите, портокаловите и лимоновите кори, натрошените или настъргани лешници, нарязаните на кубчета по 1 см сушени кайсии, рома и 50 г брашно и разбъркайте добре.

2. Разбъркайте маслото със захарта и добавете яйцата едно по едно. Смесете останалото брашно (250 г) с нишестето и содата и ги прибавете към тестото. Добавете сухите плодове и ядките и разбъркайте.

3. Преместете тестото в намаслена и посипана с брашно форма. Печете на 175 градуса C за 70 - 75 мин.