По професия Анета Савова е банкер. Стартира кариерата си изключително амбициозно и целеустремено, а успехът я следва като послушно четириного, което вярва сляпо на нейните решения и на нейната посока. До един момент, в който самата тя започва да изпитва съмнения относно посоката и смисъла на този успех. Решението да скъса с корпоративния свят, макар той да й вещае златно бъдеще и блестящи кариерни завоевания, идва постепенно. Тежка диагноза катализира последните крачки от него.
След петгодишна нелека трансформация Анета скача в друга лента и поема предизвикателството да начертае личния си успех по коренно нов начин. Създава консултантска компания, чрез която помага на други жени в корпоративния свят и бизнеса да изградят силно лидерско присъстие, авторитет и да се позиционират за успех. Защото е уверена, че заучените формули за просперитет, които минават през високия стандарт и властимащите функции, са отживелица. Днес Анета помага на жените да достигат онези елементи в личен и професионален план, които създават здравата основа за тяхното щастие и чувство за удовлетвореност. Тя е като показателна табела към истинските им нужди и стремежи, а жените, които вдъхновено се доверяват на усещането й за посока, минават по-леко и през кризите, и през колебанията, и през страха от промяната. Може би защото, както казва самата Анета, „жените се учат най-лесно от други жени“.
Как се развиваше животът и кариерата ти, преди да направиш онзи рисков скок в непознатото?
Моят рисков скок не беше спонтанен. Аз не вярвам в цитати от типа на: „Скочи и мрежата ще се появи!“. 15 години работих корпоративно банкиране. В началото на кариерата ми бях изключително праволинейна и убедена, че ще се занимавам с корпоративно и инвестиционно банкиране. Крачех целеустремено по този път и всяка стъпка беше увенчавана с успех. Противно на всичко, което се твърди за тази професия, за мен тя беше изключително обогатяваща. Имах възможност да погледна отвътре много от бизнесите в страната и да видя как се създават, как растат, как грешат, как фалират, как започват отначало. Това са много истории, в които виждаш как се прави и как не. Тази работа ми даде широк поглед. След известна лична трансформация нещата започнаха да се променят за мен.
Диагнозата ли доведе до промяната?
Не, тя беше започнала преди това. Бях започнала да се отдалечавам от убеждението, че имам най-добър принос в работата си. А и знаците на съдбата се нареждат по интересен начин. След като се преборих с неприятното премеждие, което имах през 2015 година, взех окончателно решение за промяна.
А тя вече беше започнала. Вълнувах се дълбоко от това как жените гледат на себе си, на начина, по който се променят, на усилията си в работата. Изучавах ограниченията, които имаме, фините стереотипи, които присъстват в кариерата ни от едно ниво нагоре. Започнах да изследвам тези проблеми и видях, че
жените имаме голям лидерски потенциал, който остава непоследван
Когато се говори за лидерство, обикновено си представяме мъж в костюм, на достолепна възраст. Ако е жена, тя е на корицата на икономическо списание, със скръстени ръце и властови поглед. Това са имиджови внушения, които са стереотипни, но ние ги копираме, за да се впишем в тази среда. Само че след 2012-2013 г. започна да се забелязва пропукване на тези стереотипи. Самата аз направих своя завой и реших, че искам да работя повече с жени и да създам компания, която инвестира в техния лидерски потенциал, който те така или иначе носят, но не използват пълноценно в своя полза.
Коментари (0)
Вашият коментар